Войната в Украйна продължава почти половин година и няма основания да се разчита на скорошно прекратяване на военните действия. Надежда за уреждане се появи след мартенската среща в Истанбул, след която страните представиха план за възможни споразумения. Но оттогава преговорите на практика са в застой. Както научи Би Би Си, това се дължи преди всичко на факта, че нито Москва, нито Киев сега са готови за мир при условията на компромис.
"Преговорите бяха конструктивни. Получихме предложения от Украйна за разглеждане - тяхната ясно формулирана позиция", - така ръководителят на руската делегация Владимир Медински говори на 29 март за преговорите с Украйна, които се проведоха в Истанбул.
Резултатите от тази среща ни позволиха да се надяваме, че войната в Украйна все пак може да завърши с мирно уреждане. Тогава участниците в него се споразумяха за приблизителното съдържание на два документа, които Киев и Москва ще подпишат, ако лидерите на страните Володимир Зеленски и Владимир Путин успеят да постигнат мир.
Първият от тях предполагаше, че Украйна ще се съгласи на неутрален статут и ще откаже да разполага чужди бази на своя територия, но ще получи гаранции за сигурност от западните държави, които ще подкрепят страната в случай на агресия срещу нея (Русия трябваше да бъде сред тези гаранти). Друг договор се занимаваше с "взаимното уважение към културите" - засягаше, наред с други неща, езиковия въпрос.
Веднага след края на преговорите руското министерство на отбраната обяви, че руската армия ще намали драстично активността си в киевското и черниговското направление. Скоро в тези райони наистина не останаха руски войски, но тогава Киев заяви, че истинската причина за изтеглянето на войските е свързана с неуспехите на Русия в тези райони.
Както вече съобщи BBC, след срещата в Истанбул страните продължиха да работят по документите. В края на април Кремъл обяви, че Москва уж е предала на Киев "руския проект" от споразумения и очаква реакция по него. Украинските власти отрекоха да са получили документ от руснаците, изискващ отговор по същество.
В действителност, казаха събеседници на Би Би Си, работата по комюникето е продължила почти без прекъсване: страните ежедневно са обменяли проекти на потенциални споразумения онлайн.
Но в средата на юни Юрий Ушаков, помощник на Владимир Путин, обяви, че преговорите всъщност са прекратени: "Беше предаден нашия разработен проект, който в момента е последен, защото нямаше реакция. След това може би е имало някакви неформални контакти по телефона и то не на ниво делегации, а на ниво отделни представители.
"Темата за преговори е абсолютно неактуална"
Според източник на Би Би Си, близък до руската делегация, сега наистина няма контакти между преговорните групи. В същото време, припомня той, през пролетта страните всъщност не се опитаха да се споразумеят за мир.
"Преговорите бяха за документи, които ще бъдат подписани, ако лидерите се споразумеят за мир. Сега е ясно, че изобщо не може да има мир", казва източник на Би Би Си.
Според него в седмиците след срещата в Истанбул делегациите са успели да доведат основното споразумение за гаранциите за сигурност на Украйна почти "до 100% готовност". Но всички разбраха, че тези документи дори да са готови на 200%, мирът няма как да дойде", обяснява той.
В резултат на това до лятото комуникацията между преговорните групи на практика беше прекратена.
От началото на войната Володимир Зеленски няколко пъти декларира желанието си да води преки преговори с Владимир Путин. "Аз оставам твърдо и решително склонен, независимо дали ми харесва или не, за директни преговори с президента Путин, ако сме готови да говорим сериозно", каза украинският лидер още на 7 юни в интервю за Financial Times.
Но сега и Москва, и Киев признават, че предпоставки за такава среща в момента няма.
Основната причина изглежда е, че всяка от страните е сигурна, че именно тя може да преговаря от позиция на силата.
"Днес чуваме, че искат да ни победят на бойното поле. Е, какво да кажа? Нека опитат ... Но всички трябва да знаят, че като цяло все още не сме започнали нищо сериозно. В същото време ние не отказваме мирни преговори, но тези, които отказват, трябва да знаят, че колкото повече напредваме, толкова по-трудно ще им бъде да преговарят с нас", каза Владимир Путин на среща с ръководството и ръководителите на фракциите на Държавната дума в началото на юли.
"Имаме работа с този, с когото имаме. Докато не бъдат ударени в лицето, те няма да разберат нищо", каза Володимир Зеленски в интервю за The Wall Street Journal две седмици по-късно.
"Президентът (Зеленски) е наясно, че Русия, освен ако не получи редица значителни тактически поражения на бойното поле, няма да възприеме адекватно каквито и да е преговори", каза съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна и член на преговарящия екип Михайло Подоляк в интервю за Би Би Си. Според него сега темата за преговорите и срещите на лидерите е "абсолютно неактуална".
"Специалната военна операция продължава - продължава до постигане на поставените цели. Мога само да заявя, че в момента няма никакви преговори или предпоставки за тях", каза наскоро Дмитрий Песков, прессекретарят на Владимир Путин. Според него украинската делегация е "изчезнала от радарите" и "няма преговорен процес".
"Чувство за безсмисленост"
Защо желанието на Киев и Москва да се опитат да постигнат мир се изпари? Според московския събеседник на Би Би Си това има няколко специфични фактора едновременно.
"Първо, натрупаха се причини да се обиждаме - има и емоции", казва източникът на Би Би Си. Още през април Би Би Си написа, че потъването на флагмана на руския Черноморски флот крайцера "Москва" и разкриването на факти за военни престъпления в Буча сериозно усложняват преговорите.
"Всъщност няколко седмици след потъването на "Москва" всичко започна да се срива", казва московският източник за Би Би Си.
От друга страна, каза Михайло Подоляк пред Би Би Си още през април, ако по време на преговорите в Истанбул в Киев са имали изчерпателна информация какво се е случило в градовете на Киевска област по време на периода на окупация от руската армия, то украинската делегация би се държала много по-твърдо.
Днес той е сигурен, че връщане към "истанбулското комюнике" вече е невъзможно: "Емоционалният фон в Украйна се промени много. Видяхме твърде много военни престъпления на живо."
На фона на случващото се в зоната на бойните действия украинската страна, наред с други неща, "загуби готовността си" да се съобрази с разпоредбите, изрично посочени в Истанбулското комюнике - например да се съгласи на неутрален статут, продължава източник на Би Би Си, близък до руската делегация.
"Неутралитетът не е нещо, което сега е възможно това да се "продаде" на украинците (предполагаше се, че тази разпоредба от договора между Москва и Киев ще бъде подложена на общоукраински референдум - Би Би Си). Изглежда, че те няма да се съгласят с това. И Путин, изглежда, вече не го очаква. Поне засега", казва той.
Това е вярно: както показват резултатите от неотдавнашно проучване, проведено от Киевския международен институт по социология, огромното мнозинство от украинците (над 70%) биха гласували за присъединяване към НАТО, ако в Украйна се проведе съответен референдум.
Андрий Йермак, ръководител на кабинета на президента на Украйна, наскоро каза, че членството в НАТО остава "дългосрочна цел" за страната, въпреки че още преди това Киев се надява да получи гаранции от съюзниците за предоставяне на оръжия, споделяне на разузнавателна информация , подкрепа за отбранителната индустрия и икономиката.
Украинската страна няма да се съгласи с изтеглянето на руските войски към линията на съприкосновение от 23 февруари, казва Михаил Подоляк: Украйна ще обсъжда условията на мира само когато Русия напълно напусне територията на страната.
"Ако остане поне частица от територията на Украйна, окупирана [от Русия], това ще бъде постоянно място за провокации, обяснява Подоляк, "Не може да подпишем някакъв, условно казано, Минск-3, защото тогава ще се наложи да признаем, че след година пак ще имаме нова война."
Да гледат на Русия като на един от гарантите на своята сигурност, както предполага истанбулското комюнике, в Киев вече не са готови. Въпреки че от брифингите на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Андрий Йермак следва, че въпреки стагнацията в преговорите с Москва, украинските власти все още обсъждат условията за гаранции за сигурност с други държави. Украинските власти не съобщиха за пробив в подобни преговори.
Руските власти също открито заявяват, че ако диалогът бъде възобновен, те ще се отдръпнат от "истанбулското комюнике". "Ако преговорите бъдат възобновени сега, условията ще бъдат напълно различни", обеща през юли помощникът на Путин Юрий Ушаков.
"Русия няма нужда от преговори, а от оперативна пауза"
Според източник на Би Би Си, близък до руската делегация, преговорите също са спрени, защото и за двете страни е станало ясно, че "никой няма да спре военните действия и имаше общо чувство за безсмисленост". След априлските преговори руската армия провежда активна офанзива в Източна Украйна: тя най-накрая превзе Мариупол (включително фактическото пленяване на защитниците на "Азовстал") и напълно окупира територията на Луганска област, като превзе Северодонецк и Лисичанск.
На свой ред украинската армия успешно унищожи руски оръжейни складове, включително благодарение на получените от САЩ установки HIMARS, и се подготвя за потенциална операция за освобождаване на окупираната Херсонска област.
Московският събеседник на Би Би Си признава, че максимумът, който Москва може да приеме при тези условия, е временно примирие. Например, ако и когато руската армия успее да достигне границите на Донецка област, нейното пълно "освобождаване" беше обявено за една от целите на "военната операция"
Вярно е, че според британското разузнаване досега Русия не е успяла да осигури значително настъпление на войските в Донбас и сега е съсредоточена върху укрепването на отбраната в Южна Украйна.
Освен това източник на Би Би Си, близък до руския преговарящ екип, е сигурен, че Владимир Путин не възнамерява да върне на Украйна контрола над окупираните територии в Херсонска и Запорожка област. Още през есента окупационните власти на регионите може да се опитат да проведат там "референдуми" за "обединение с Русия". Но още през пролетта руски официални лица, като Андрей Турчак, обещаха на жителите на окупираните региони, че Русия е дошла там "завинаги".
Според Михайло Подоляк Киев никога няма да се съгласи с това. "Невъзможно е да си представим, че Херсон ще остане у окупаторите. Това е фундаментално", каза той пред Би Би Си. А Влодимир Зеленски направо заяви в началото на август, че Русия ще "затвори всякакъв шанс за преговори за себе си", ако се опита да проведе референдуми в окупираните територии.
Русия наистина се нуждае от примирие - но само за да продължи впоследствие войната, смята Подоляк. "Русия няма нужда от преговори. Русия се нуждае от оперативна пауза, за да направи корекции във военната си стратегия", казва той.
Подоляк смята, че по време на такава пауза Русия може да "натрупа допълнителни снаряди, ракети" и да се запаси с микрочипове, необходими за много видове оръжия, които станаха по-трудни за получаване поради санкциите.
"Всичко това отнема време. И затова те се нуждаят от преговори. Но защо Украйна се нуждае от тях? Трябва да определим нова демаркационна линия? Тоест, това е Минск-3. Кажете ми, моля, Минск-2 не беше достатъчно, за да разберем че мир, ако отстъпим дори парче територия, не може да има?" - казва Подоляк.
В резултат на това, смята Подоляк, войната в Украйна може да завърши само с поражението на една от страните. "Познавайки Украйна и познавайки това общество, тук ще има достатъчно хора, които докрай ще защитават правото на Украйна да съществува като велика държава", смята той.
За какво си говорят сега Русия и Украйна?
Сега практически единствената тема, за която Москва и Киев продължават да говорят, е размяната на военнопленници и телата на загинали войници.
Според Подоляк оперативният щаб, който се занимава с тези въпроси, включва представители на военното разузнаване и Службата за сигурност на Украйна от украинска страна и "представители на Министерството на отбраната и други правоохранителни органи" от руска страна.
Събеседникът на Би Би Си, който е запознат с хода на подобни преговори, казва, че те вървят много трудно - включително и заради взаимното недоверие на страните. Например, казва той, една от почти подготвените размени на затворници се е провалила поради експлозия в колонията в Еленовка. Тогава Русия и Украйна се обвиниха взаимно в умишлено убийство на пленени бойци от полка "Азов", държани в стара казарма.
Министерството за реинтеграция на временно окупираните територии на Украйна съобщи на 9 август, че страните са разменили телата на загинали пет пъти от началото на войната.
Локален успех в комуникацията между Москва и Киев беше подписаната на 22 юли сделка, която позволи възобновяването на износа на украинско зърно. Русия и Украйна успяха да го договорят с посредничеството на Турция. Това даде основание на някои наблюдатели да се надяват, че след като Русия и Украйна могат да се споразумеят за зърното, тогава може би биха могли да постигнат мир, ако желаят.
Но Михайло Подоляк смята, че това е невъзможно: "Това са два напълно различни процеса. Въпросите за мира и войната са фундаментални, идеологически въпроси за Путин. Въпросът за транспортните коридори в този случай не промени съществено разположението на силите."
Освен това украинските говорители по всякакъв начин подчертават, че в рамките на "зърнения компромис" Киев не е подписвал никакви документи директно с Москва. Всъщност "зърнената сделка" е комплекс от две споразумения: Украйна подписа едното с Анкара и ООН, а Русия подписа второто.
От началото на войната чуждестранни политици многократно безуспешно предлагат услугите си като посредници в организирането на преговори не само по отделни въпроси като износа на зърно, но и за мира като цяло. Сред тях са бившият израелски премиер Нафтали Бенет, турският лидер Реджеп Тайип Ердоган, френският президент Еманюел Макрон, бившият германски канцлер Ангела Меркел и дори папа Франциск.
През юни президентът на Индонезия Джоко Видодо, след среща с Владимир Путин в Москва, каза, че е предал на руския лидер послание от Володимир Зеленски и изрази готовност да установи комуникация между президентите.
В Киев реагираха нервно на разкритията на Видодо. Говорителят на Зеленски Сергей Никифоров каза, че ако украинският президент иска да предаде нещо на руския си колега, ще го направи в ежедневното си телевизионно обръщение.
Именно в Индонезия ще се проведе срещата на Г-20 през ноември тази година, за която и Владимир Путин, и Володимир Зеленски получиха покани за участие.
Според Михайло Подоляк, ако Киев разбере, че Путин със сигурност ще вземе лично участие в тази среща на върха, това може да стане допълнителен фактор в полза на това Володимир Зеленски, който не е напускал Украйна от началото на войната, да пристигне в Индонезия. Той обаче признава, че конкретно решение ще бъде взето по-близо до датата на срещата.
От Кремъл съобщиха, че Путин е приел поканата за срещата, но все още не е решил в какъв формат ще участва в нея.
"Има идея, че Западът ще трепне"
"От април украинската страна излезе от връзка по темите на преговорите. Би било чудесно, ако европейските лидери повлияят на ръководството на Украйна, за да ги насърчат да погледнат трезво на ситуацията", говори Дмитрий Песков за възможността за подновяване на преговорите в началото на юни.
Според източника на Би Би Си близък до руската делегация, сега Кремъл наистина се надява, че ще бъде възможно да "убеди" Киев към мир на първо място не в резултат на преки преговори, а благодарение на "войната" в Европа.
"Битува схващането, че Западът "ще трепне", когато види колко трудно е да обясни на своите граждани високите цени на енергията и това ще ги накара да имат различно отношение към Русия", казва източникът на Би Би Си. В същото време самият той смята подобен изход за малко вероятен.
За уж "уморената" от проблеми Европа поради санкции, ограничения върху износа на енергия и голям брой украински бежанци редовно пишат руски медии с продържавна позиция.
Източник на Би Би Си, близък до преговорния екип, не е чувал за опити на Русия да организира "отделни преговори" с европейските страни. А Михайло Подоляк смята, че Европа никога няма да предприеме такава стъпка: "Украйна днес е субект на глобалния политически процес. А репутацията на президента Зеленски е такава, че е невъзможно да се водят подобни преговори зад гърба му, без неговото присъствие. "
Според Подоляк Киев разбира, че Русия разчита на "умората" на Европа от войната и вижда опити за "подкопаване" на ситуацията в отделни страни от ЕС. "В Европа разбират, че ще имат определени кризисни прояви. Че цената на горивата ще бъде различна, цената на храната ще бъде различна", казва той. "Но Европа се подготвя, подготвя общественото мнение [в своите страни]. Работи."
В същото време през последния месец няколко европейски политици едновременно заявиха, че има предпоставки за възобновяване на преговорния процес. Например бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер каза, че се е срещнал с Владимир Путин и е стигнал до извода, че Русия е готова за преговори, но и двете страни трябва да направят "отстъпки".
Унгарският премиер Виктор Орбан призова за промяна на стратегията на ЕС по отношение на войната в Украйна и започване на мирни преговори с Русия.
Но, според Михайло Подоляк, всеки мир, сключен в сегашните условия, във всеки случай ще завърши с това, че Русия ще "превъоръжи своята армия", ще се адаптира към санкциите и ще продължи да завзема нови територии. В същото време, в случай на нова война, Украйна може да загуби мащабната подкрепа от Запада:
"Защото ще ни кажат: тогава не свършихте всичко. Тогава бяхте толкова силен, помогнахме Ви, но не стигнахте до края, до правилния финал. И днес вече не можем да ви помогнем, не можем всяка година на техните общества в Германия, Франция, Италия, Испания да казваме: нека още веднъж Украйна ще се бие с Русия, още веднъж им дайте няколкостотин милиарда евро, отново приемете бежанци от Украйна.
В същото време, според Подоляк, за Европа е по-изгодно войната "да бъде доведена до край тук и сега" и да завърши с победата на Украйна: "Ако Русия получи възможност да запази дори днешните си придобивки, тя ще хвърли много повече пари в хаоса. Ще има сиризация в целия свят. Крайнодесните групи ще доминират в Европа, миграционните кризи ще бъдат постоянни. И Европа ще плаща много повече пари, отколкото днес за тази конкретна война."
Засега това е позицията, изразена от лидерите на водещите държави партньори на Украйна. В края на юни лидерите на страните от Г-7 на среща на върха в Германия заявиха, че "ще продължат да оказват финансова, хуманитарна, военна и дипломатическа подкрепа на Украйна, колкото е необходимо".
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг направи подобно изявление на срещата на върха на НАТО през юни в Мадрид. А шефът на Пентагона Лойд Остин каза тази седмица, че военна помощ на Украйна ще бъде предоставена "колкото е необходимо".
А това означава, че с голяма вероятност изходът от войната ще се реши на бойното поле, а не на масата за преговори.