Бившият президент на САЩ Барак Обама и съпругата му Мишел се завърнаха в Белия дом днес за представянето на техните официални портрети в модерен стил: той стои без изражение на бял фон, а тя е седнала на дивана в Червената стая, облечена в официална светлосиня рокля, предаде Асошиейтед прес.
"Барак и Мишел, добре дошли у дома", каза президентът Джо Байдън, преди да покани семейство Обама на сцената, за да разкрият портретите под аплодисментите на присъстващите. "Страхотно е да съм отново тук", каза на свой ред Обама. Той похвали своя бивш вицепрезидент и каза, че Байдън е човек, който се е превърнал в "истински партньор и приятел".
Художникът, когото Барак Обама избра да нарисува портрета му, казва, че "семплият" стил на творбите му помага да се създаде "среща" между човека на картината и този, който я гледа. Робърт Маккърди обича да представя своите субекти без никакво изражение на лицето и застанали на бял фон. Именно по този начин четиридесет и четвъртият и първи чернокож президент на САЩ ще бъде увековечен за потомците, в черен костюм и сива вратовръзка.
Байдън и неговата първа дама Джил Байдън поканиха Обама и бившата първа дама да се върнат в бившия си дом, за да открият официалните си портрети. Това беше първото посещение на г-жа Обама след края на мандата на съпруга ѝ през януари 2017 година. Самият Обама посети президентската резиденция през април, за да помогне за отбелязването на годишнината от подписан от него важен закон за здравеопазването. Бившата първа дама избра за своя портрет художничката Шарън Спрунг.
Портретите не приличат на други от колекцията, към която ще бъдат добавени, по отношение на стил и съдържание. Маккърди заяви пред Историческата асоциация на Белия дом, че "има причина стилът му да е семпъл". Той е рисувал портрети и на Нелсън Мандела, Джеф Безос и Далай Лама, наред с други. "Те са на обикновен бял фон, никой не жестикулира, никой… няма реквизит, защото не сме тук, за да разкажем историята на човека, който е позирал за тях", заяви Маккърди. "Ние сме тук, за да създадем среща между зрителя и позиращия". Той сравни техниката си със сеанс с психиатър, при който пациентът и лекарят си казват възможно най-малко за себе си, "за да можете да пренесете емоциите си върху тях".