Въоръжените сили на Украйна продължават контранастъплението си едновременно в няколко направления. Най-успешно е то в района на Харков, където украинските военни са освободили най-малко 300 населени места от началото на септември (към 13 септември, когато е публикувана статията в Meduza), каза украинският заместник-министър на отбраната Анна Маляр. За руската армия, която не успя да удържи окупираните територии, отстъплението e най-голямото поражение в тази война, наред с провала да превземе Киев. Meduza разговаря с военни експерти, за да разбере защо руснаците не успяха да защитят позиции, които руските политици обещаха никога да не напускат.
Защо руското разузнаване не разкри мястото на пробива и посоката на украинското настъпление? Или командването не придаде голямо значение на това? В края на краищата дори руски военни кореспонденти многократно съобщаваха в началото на септември, че се готви настъпление в района на Балаклия. За проблем с командването ли става въпрос или силите на въоръжените сили на Руската федерация просто не бяха достатъчни, за да се защитават едновременно в няколко посоки?
Павел Лузин, военен експерт: На първо място, тук става въпрос е липса на сили, чудовищен недостиг на военни кадри. Защото, когато се биете шест месеца с десетки хиляди загуби, тогава малко остава от сухопътните сили. Освен това има проблем с разузнаването. Радиоелектронното разузнаване е ограничено. Авиоразузнаване се извършва с дронове, но те биват сваляни. И двата спътника за оптично разузнаване могат да картографират само полетни задания [за изстрелване] на ракети. Освен това тези сателити преминават през една и съща точка само веднъж на всеки 16 дни: няма възможност за бързо получаване на данни.
А за да използвате отворени данни за разузнаване (което също е възможно), имате нужда от хора с мозък и такава система, която позволява тези данни да циркулират свободно във военната йерархия. Минаха шест месеца и от армията (на руските окупатори) не остана почти нищо.
Хенри Шлотман, анализатор, ветеран от американската армия: Чета руски Телеграм канали - например "Рыбаря" и още няколко. И те наистина знаеха къде украинците ще контраатакуват. Мисля, че руският Генерален щаб също е знаел - но вероятно са решили, че ще успеят да се справят с предстоящото контранастъпление. Освен това руската страна не разбра напълно колко резерви са натрупали украинците. В руската OSINT (разузнаване с използването на открити източници) общност бяха споменати някои числа, но Генералният щаб или не повярва на тези числа, или просто подцени украинците. Или смятаха, че основният удар все пак ще падне върху Херсон.
Аз самият използвах OSINT техники, когато служих в американската армия - и знам, че командването не винаги приема тези данни сериозно. Военните също имат свои собствени, тайни начини за събиране на разузнавателна информация, които понякога могат да противоречат на OSINT информацията. Друга причина [за успешното контранастъпление на украинските войски] е, че руските сили не успяха да отговорят навреме на действията на Въоръжените сили на Украйна. В района имаше достатъчно руски войски – особено в района на Изюм. Но вие също видяхте снимките, които по-късно дойдоха от изоставените руски позиции? Колко военна техника беше останала там!
Защо Русия не успя да концентрира ефективно войски? Поради проблеми с поддръжката и ремонта на оборудването, с логистиката. Ако тези танкове, изоставени край Изюм, бяха навлезли навреме в зоната на нападение на въоръжените сили на Украйна, изходът от събитията можеше да бъде различен. Купянск можеше да остане под руски контрол. Мисля, че руските сили просто нямат достатъчно резервни части за танкове. От половин година са на фронта - възможно е някои танкове да се разглобяват за резервни части, за да се движат други. Офанзивата на Въоръжените сили на Украйна беше посрещната от части на Росгвардията и резервисти - разбира се, с подкрепата на силите на Западния военен окръг, но Росгвардията пое първата атака. Преди месец, между другото, този участък от фронта беше по-добре защитен (от окупаторите), но силите на Източния военен окръг на РФ бяха прехвърлени оттам на юг, в Херсон - и това се случи точно след поредица от украински изявления, че въоръжените сили на Украйна ще се концентрира върху Херсон.
Мик Райън, военен анализатор, пенсиониран генерал-майор от австралийската армия: Със сигурност имаше признаци, че нещо се подготвя в региона - и военни блогъри го съобщиха. Но ситуацията може да не изглежда толкова еднозначна за руското военно командване. Има много примери в историята, когато военните "изненади" се случват само защото генералите пренебрегват предупрежденията на хората на място. „Холандската операция“ (авторът визира операция „Маркет Гардън“. Най-големият въздушен десант през ВСВ), описана от журналиста Корнелиъс Райън в книгата „Недостижимият мост“, е класически пример за това. Не е ясно и дали Русия изобщо е имала сили да отговори на тази заплаха. На юг има натрупани доста формирования, но Украйна е голяма държава и прехвърлянето от юг на изток ще отнеме време.
Руската армия има ли изобщо резерви? Ако да, къде са? Възможно ли е руското командване да подготвя свое собствено настъпление?
Хенри Шлотман: Трудно е да се каже. В руските региони, разбира се, се формират „доброволчески“ батальони, но в обикновените сухопътни войски са останали малко резерви.
Мик Райън: Третият армейски корпус наистина беше сформиран и някои от неговите части дори можеха да бъдат изпратени на изток и североизток от Украйна.
Павел Лузин: Руската армия не е подготвяла собствено настъпление: до юли тя вече загуби способността си да атакува. Те успяха да извършат отделни действия от настъпателен характер на отделни места, но мащабно настъпление вече е невъзможно. Няма резерви. Сега те [въоръжените сили на Руската федерация] въоръжават моряците: вземат ги от флота, обличат ги в камуфлаж, дават им картечници и моряците стават мотострелци и танкисти.
Военнослужещите от охранителните батальони също са въоръжени: имат добра физическа и тактическа подготовка, но все още са непригодни за настъпателни действия. Те имат свои собствени задачи: охрана и отбрана на много специфични обекти, ескорт на колони по време, контрадиверсионна борба. Но не в окопите и войната с редовната армия.
Как оценявате практиката, когато изцяло от "доброволци" се формират резерви - нови отряди и дори формирования? Защо руското командване не изпраща "доброволци" в съществуващите формирования?
Хенри Шлотман: Не съм сигурен, че знам отговора – самият аз съм любопитен. Американската армия има различен подход: например по време на войната във Виетнам или Втората световна война новобранците са изпращани в съществуващи части, където има ветерани, които могат да предадат опит на новодошлите. Може би частите, които вече са били изпратени в Украйна, са толкова изтощени, че руското командване просто е решило: „Добре, нека сформираме нови“...
Мик Райън: Опитните офицери могат да обучават новобранци само когато не са на фронта.
Павел Лузин: Знаете ли колко са тези „доброволци“? Всъщност няма „доброволчески резерви“ – това е имитация на бюрокрация, така регионите отговарят на политическия ред (на Москва). Вземат и закачат обяви: „Момчета, набираме! До 60 години, опитът не е важен!“ Половината от събраните 150 доброволци ще се върнат у дома или по собствено желание или поради „обостряне на простатит“. А останалата половина ще умре. Офицерите не са готови да работят с тази „социалната измет”. Ясно е, че и без това руската армия не е съставена от любители на изкуството в Ермитажа, но тези така наречени „доброволци“ са още по-лоши. Те са представители на социалното дъно, поради което ги събират в отделни отряди. Кой от опитните офицери би желал да ги командва?
Мобилизация в Русия така и не беше обявена. Това ли е основната причина за поражението на руската армия при Изюм?
Павел Лузин: Основната причина за сегашното поражение е идиотизмът на руските власти. Идиотизъм и психопатия. Защото си поставят цел, която никоя армия не може да изпълни. В допълнение, самият авторитаризъм на руските власти прави невъзможно съществуването на офицери, които могат да използват мозъка си. А срещу тях се бие добре мотивирана и обучена редовна армия [на Украйна], която разбира защо се бие [и за какво].
Но дори мобилизационна армия сама по себе си е невъзможна в Русия от няколко десетилетия. Нецелесъобразно е да се работи с резервисти. Съветските генерали все още не разбираха, че армията трябва да стане професионална и договорна. Контрареформите на [бившия министър на отбраната Анатолий] Сердюков, които бяха осъществени през 2009-2012 г., бяха заложени в края на перестройката. Сердюков демонтира институциите на мобилизационната армия: кадровите части бяха разформировани. Няма редовни сборове на резервисти, тоест след три-четири години човек, който е служил, губи уменията си. Механизмът за военна регистрация по местоживеене също не работи.
Това е технически аспект на въпроса, но има и политически: като обявиш мобилизация, делегираш властта на генералите. А Кремъл не вярва на генералите. Те, разбира се, могат да се опитат да го кажат - но това ще бъде последното нещо, което ще направят. Ще настъпи пълен колапс – и в икономиката, и в обществото.
Има само два вида мобилизация: [първата] патриотична „републиканска” – като по време на Френската революция, Гражданската война в САЩ или както сега в Украйна – когато отечеството е в опасност и хората се доверяват на властта си. И [вторият] насилствен. Такъв е извършен например от Владимир Ленин, Троцки, Сталин, Мао Дзъдун, Хо Ши Мин, Пол Пот.
Освен това само селяните могат да бъдат мобилизирани насилствено: когато в селото дойдат комисар с револвер и двама войници с пушки, те подреждат всички мъже от селото, и... нямаш избор. Така се формират армиите със сила. За насилствена мобилизация ви трябва село - а сега в Русия няма села. Как ще мобилизирате насила в Екатеринбург, в Перм, в Новосибирск? Тичаш по улицата и събираш мъже?
Мик Райън: Сега украинците се борят за съществуването на страната си, а самите въоръжени сили на Украйна преминаха през значителни реформи от 2014 година (когато РФ анексира незаконно украинския полуостров Крим). Руските войници, напротив, бяха изпратени на фронта без подходяща подготовка, и дори мислеха, че отиват на учения.
Хенри Шлотман: Поради тази причина [разликата в числеността между враждуващите войски] Русия може да загуби цялата война. Но последното поражение се дължи по-скоро на последиците от провала на военното разузнаване и логистиката. Не мисля, че украинските въоръжени сили имаха решаващо числено предимство тук - просто руските сили не бяха на правилното място, за да спрат украинците.
Защо руската армия загуби инициативата, която имаше през лятото?
Павел Лузин: Руската армия нямаше шанс да спечели тази война, както писаха пенсионираният генерал [Леонид] Ивашов и пенсионираният полковник [Михаил] Ходаренок преди войната. Е, руската армия дали е загубила инициативата през юни, през юли - каква е разликата?
Хенри Шлотман: Проблеми с логистиката, разбира се. Е, „войната на изтощение“ взе своето: подразделенията на РФ продължават да губят хора и оборудване и вече не могат да извършват офанзиви.
Мик Райън: Първо, украинците решиха да не се бият по начина, по който руснаците ги принудиха - жестоките методи на "войната на изтощение", с които Русия е свикнала през последните 100 години от своята военна история. Въоръжените сили на Украйна започнаха да атакуват въоръжените сили на Руската федерация по отслабените участъци на фронта, започнаха да навлизат в тила, прерязаха каналите за доставка. Подкопаха морала на руската армия. И сега тя сякаш няма реален отговор на действията на Украйна.
Хенри Шлотман: Руската военна доктрина разчита се на артилерия и разузнаване, но когато едно от тях спре да работи правилно (например, ако разузнаването не предостави на артилерията навременни и точни данни за вражеските цели), всичко се разваля. И сега руската артилерия, въпреки огневата си мощ, не нанася решителни щети на украинците.
Мик Райън: Руснаците разчитаха на сценария, според който украинците трябваше да поздравят своите „освободители“, а войната да свърши след няколко дни. Руските въоръжени сили се готвеха за победоносен поход към Киев, а не за дълга война, поради което влязоха в битката с не съвсем добре изградена логистична поддръжка, не съвсем подготвена артилерия и с неразгърнати напълно средства за радиоелектронна борба.
Кои са основните слабости в организацията на руската армия и нейните методи на водене на война?
Мик Райън: Руската армия разчита твърде много на огневата мощ на своята артилерия – сякаш това е единственият начин да победи. А доброто командване обикновено се опитва да защити живота на своите войници.
Павел Лузин: Основната слабост е авторитарната държава и непазарната икономика. И лудостта на лидерите, които си поставят канибалски цели.
Хенри Шлотман: Липса на тактическа и оперативна гъвкавост. Руснаците не успяха да отговорят навреме на действията на въоръжените сили на Украйна. Генералният щаб може и да е разбрал какво се случва – но надолу по командната верига, командирите на дивизии и бригади, информацията се предава твърде бавно. В момента на бързото украинско настъпление това се превърна в проблем. И ако нищо не се промени, тогава руснаците просто бавно ще загубят тази война.