Путин има склонност към рискове, той е хазартен играч. И когато плаши с атомни оръжия, може би е най-добре да се вслушаме в думите на турския президент Ердоган. А той добре ги знае тези работи, защото и сам води войни.
"Нима това е човекът, който плаши света с ядрени оръжия?" - саркастично пита Томас Авенариус в коментар за "Зюддойче Цайтунг" и припомня почти детинските реакции на Путин по време на срещата в Шанхай, когато един турски съветник се разцелува със свой приятел дипломат. В тази сценка, обиколила социалните мрежи, Путин може да бъде възприеман като хомофоб или хипохондрик, но това е точно същият човек, който предупреди, че Русия ще използва всички средства, с които разполага, за да „се защити“. По-нататък коментаторът на „Зюддойче Цайтунг“ разсъждава как да се реагира на такъв неадекватен човек:
Това вече не е достатъчно
„Шефът на Кремъл, заслепен от объркания си светоглед и от чувството за превъзходство, води неоимпералистическа война. Демократите се изправят сплотени срещу този автократ и твърдо подкрепят Киев. Това се подразбира, то е напълно правилно. Но с оглед на факта, че Путин започва да плаши с ядрени оръжия, това сякаш вече не е достатъчно – дори когато в ООН го заявяват президентът на САЩ и германският канцлер.
Колкото и категорично и основателно да осъждат войната, тези държавни мъже навярно трябва да си припомнят, че съществува и възможността за постигане на мир чрез преговори. Всички сякаш са сигурни, че Путин в никакъв случай няма да натисне ядреното копче. Защото шефът на Кремъл нямало да поеме риска да хвърли света в апокалипсис, нито пък да се превърне в международен парий, който изстрелва тактическа атомна ракета и с това нарушава най-върховното военно-политическо табу.
Обаче дали е така?
Путин вече е парий. Той никога повече няма да принадлежи към западния свят. Навярно и към други светове няма, защото войната на Путин вреди на Китай, на Индия и на други мускулести авторитарници. Мнозина експерти, които днес омаловажават опасността от използване на ядрено оръжие, допреди година бяха уверени, че Путин няма да нахлуе в чужда държава. Той обаче нахлу. Кремълският началник има склонност към рисковете, той е хазартен играч. При това в момента е притиснат до стената. Ако не постигне успехи на бойното поле, един хубав ден той ще се натъкне на съпротива у дома си. И тогава не ще му остане нищо друго, освен бомбата.
И тъкмо тук се появява един човек, от когото изобщо не сме очаквали това, но той ни изненадва, сондирайки терена, коментира германското издание. Турският държавен глава Реджеп Тайип Ердоган осъжда агресивната война на Путин и псевдореферендумите в Луганск, Донецк и Херсон, той дори настоява за връщането на Крим. Но турчинът казва и друго: че на Путин трябва да се посочи пътечка, по която руският президент да приключи провалената си война без победа или поражение. А Ердоган добре ги знае тези работи, защото сам води войни. И би трябвало да се вслушаме в думите му. Западът няма нужда да реабилитира Путин, но трябва да му посочи някакъв изход“, коментира германският „Зюддойче Цайтунг“.
Ердоган – най-важният посредник
Същата теза защитава и испанският вестник „Ла Вангардия“, където между другото четем: „Ердоганова Турция се превръща в най-важния посредник във войната в Украйна. В случая Анкара действа в три направления едновременно. Подкрепя Украйна, не обижда Русия и като членка на Северноатлантическия договор твърдо следва линията на НАТО. Доставя оръжие на Киев (най-вече дронове), но не налага икономически санкции срещу Русия, защото това би предизвикало тежки последици за и бездруго вече катастрофиралата турска икономика, която в голяма степен зависи от руски петрол, газ, търговия и туризъм.
Турция се опитва да се държи като регионална сила, обвързана със Запада, която обаче има възможност да остане в диалог с Русия. Според аргументацията на Ердоган мирът между Путин и Зеленски е възможен единствено по дипломатически път – и тъкмо той самият, Ердоган, щял да събере двамата край масата за преговори. Догодина в Турция се провеждат избори, а Ердоган стартира своята дипломатическа инициатива включително и с тази цел: да укрепи ролята си на държавник“, коментира испанският вестник.