Лидерите на Европейския съюз, които се събраха вчера на среща на върха в Прага, опитаха да намерят общ отговор на рязкото покачване на цените на енергията, предизвикано от войната в Украйна, но не успяха да се договорят за таван на цените на газа.
"Русия изстреля енергийна ракета към европейския континент", заяви на пресконференция след срещата председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. Икономиката на Стария континент е изцяло зависима от вноса на въглеводороди и страда тежко от прекъсванията на доставките от Русия.
Мишел каза, че дискусиите в чешката столица са решаваща стъпка преди следващата среща на върха на държавните глави и правителствените ръководители в Брюксел на 20 и 21 октомври, "която ще даде възможност да се направи крачка напред".
Страните от ЕС "споделят обща амбиция за намаляване на цените на енергийните ресурси", каза той. Но те са разделени по отношение на средствата и е необходимо спешно да се намерят компромиси, които конкретно да облекчат тежестта върху гражданите и предприятията в ЕС.
Чешкият министър-председател Петър Фиала, който е ротационен председател на Съвета на ЕС, обеща да "свика толкова срещи на министрите на енергетиката, колкото е необходимо, за да се намери решение".
Мнозинството от държавите от ЕС поискаха от Брюксел да предложи ограничаване на цените на газа, но страните членки не постигнаха разбирателство как точно да стане това. Германия, Нидерландия и Дания се противопоставят на въвеждането на таван на цените, тъй като се опасяват, че подобна мярка ще доведе до смущения на пазара и ще затрудни купуването на газ, необходим за функционирането на техните държави.
Ценовият таван е едно от предложенията и инициативите на европейските държави за справяне с рязкото намаляване на доставките на газ от Русия, която някога осигуряваше 40 процента от нуждите на Европа, както и с растящите цени. Те отстъпиха от достигнатите по-рано през годината върхове, но остават с над 200 процента по-високи от тези в началото на септември 2021 година.
Намирането на решение е трудно, тъй като 27-те държави от ЕС имат различни енергийни нужди, доставчици и енергийни пазари, което означава, че спадът в доставките на руски газ и последвалият го скок на цените на енергията засегнаха някои държави по-силно от други, отбелязва Ройтерс. Блокът се затруднява да намери общ отговор, като се имат предвид различните интереси на страни като Франция, която разчита на ядрена енергия, Германия, която разчита на въглища, и тези, които са силно зависими руските газ и нефт в Централна и Източна Европа.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подчерта, че ЕС вече е "много по-добре подготвен да посрещне зимата", защото газохранилищата са пълни на 90 процента, предприети са мерки за ограничаване на потреблението на енергия и за диверсифициране на доставките.
Делът на газа, внасян от Русия, е спаднал от 41 процента преди началото на войната в Украйна през февруари до 7,5 процента днес, подчерта тя. Русия намали или прекрати доставките на природен газ за 13 държави членки на ЕС в момент, когато европейските правителства засилват подкрепата си за Украйна под формата на оръжия, пари, помощи и санкции срещу Москва. Възможността за дефицити доведе до рязко покачване на цените на газа и електроенергията, които могат да нараснат още повече, тъй като търсенето достига своя връх през студените месеци, отбелязва Асошиейтед прес.
Разногласията между лидерите на Европейския съюз за налагането на таван на цените на газа и националните спасителни пакети излязоха наяве, като Полша обвини Германия в егоизъм заради методите ѝ за предотвратяване на енергийна криза през идната зима. Полският министър-председател Матеуш Моравецки разкритикува Германия за това, което той вижда като разточително изразходване на 200 милиарда евро за субсидии за предпазване на потребителите и предприятията от нарастващите разходи за енергия.
"Германският егоизъм трябва да има граници", каза той и повтори опасенията си от разделение, между богатите страни, които могат да си позволят да харчат много за вътрешни субсидии, и тези, които не могат. "Най-богатата страна, най-влиятелната страна в ЕС се опитва да използва тази криза, за да спечели конкурентно предимство за бизнеса си на единния пазар. Това не е справедливо, не е начинът, по който трябва да функционира единният пазар", каза Моравецки.
Германският канцлер Олаф Шолц заяви, че на срещата са били изчистени "недоразуменията" относно взетите от Берлин мерки, които той защити като правилни и добави, че Франция, Нидерландия и други страни също са предприели свои собствени стъпки в подкрепа на икономиката.
Министър-председателят на Латвия Кришянис Каринш обобщи предизвикателството пред ЕС по следния начин: "Таванът на цените на газа, ако може да бъде договорен, би бил чудесен, но с уговорката, че не можем да застрашим сигурността на доставките". "Така че не можем да определим цена, заради която никой да не иска да продава газ в Европа", добави той.
Засега пробивът по отношение на тавана на цените изглежда далечна перспектива. Но министрите на енергетиката на ЕС ще се срещнат отново следващата седмица, за да опитат да сближат позициите си преди срещата на върха в Брюксел на 20-21 октомври.