Вчера лидерката на крайнодясната италианска партия „Италиански братя”, спечелила най-много гласове на предсрочните избори в страната миналия месец, получи от президента Серджо Матарела мандат за съставяне на ново правителство, пише БТА.
Още при срещата с държавния глава Джорджа Мелони показа, че е готова да е премиер, и директно му представи списъка с членовете на правителството си. До съставянето на този кабинет, в който влизат представители на „Италиански братя”, на десноцентристката „Форца Италия” и на крайнодясната партия „Лига”, както и технократи, се стигна след интензивни едномесечни преговори, последвали победата на десноцентристката коалиция на изборите на 25 септември.
Тези преговори бяха белязани от доста обрати. На няколко пъти Мелони проведе срещи на четири очи с лидерите на коалиционните си партньори – Силвио Берлускони и Матео Салвини. Когато ходът на преговорите изглеждаше особено напрегнат, се състоя и среща на тримата лидери. На нея те демонстрираха единство. И броени дни след това между Мелони и Берлускони нещата се влошиха до степен, че заприличаха на разпад на коалицията. Берлускони така и не получи бленуваното от него председателско място на Сената. Това бе очаквано от анализатори, предвид съдебните проблеми на Кавалера, но и заради миналите му близки връзки с руския президент Владимир Путин, с когото си разменяха любезности и подаръци. В навечерието на изборите даже Берлускони се опита да търси обяснение на действията на Путин в Украйна, а още през пролетта той предложи като решение на украинската криза да бъде убеден украинския президент Володимир Зеленски да направи отстъпки пред Путин. След това се наложи съратници на Берлускони да уверяват, че той си остава проатлантически настроен и че не одобрява войната в Украйна.
Заради това „обременено минало” Берлускони така и не беше предложен за председател на Сената. На всичкото отгоре „негов човек” не оглави не само горната, но и долната камара на италианския парламент. За председател на Камарата на депутатите бе избран представител на "Лига" – Лоренцо Фонтана, а на Сената - Иняцио Ла Руса, съосновател на „Италиански братя” и дългогодишен съратник на Мелони.
Лидерът на „Форца Италия” не скри раздразнението си от това развитие на нещата и по време на пленарното заседание в Сената, на което за председател бе избран Ла Руса, камерите доловиха пропита с напрежение размяна на думи между двамата, гневен жест на Берлускони и дори наченка на негова обида по адрес на Ла Руса. Журналистическите камери „надзърнаха” и в записките, които ядосаният Берлускони си водеше в парламента по адрес на Мелони. В тях той я описа като претенциозна и инатлива, властна и арогантна, с обидно поведение към другите. В записките си Берлускони бе написал и, че Мелони е смешна, но после го беше задраскал и вместо това бе обобщил, че с „тази жена човек не може да се разбере”. Когато Мелони научи за това мнение на Берлускони за нея, тя заяви пред медиите, че в списъка си той е пропуснал да напише, че тя не се оставя да бъде шантажирана и изнудвана.
На прага на този разрив съратниците на двамата политици организираха нова среща между двамата по-рано през седмицата и на нея те сякаш изгладиха нещата. И точно тогава в медиите изтече информация за изказване на Берлускони пред съпартийци за затопляне на отношенията му с Путин, за размяна на подаръци и писъмца между двамата. Приближени на Берлускони се опитаха да замажат нещата, че той е визирал минали събития. Ден по-късно в медиите се появи друг пасаж от същото изказване на Берлускони, в което той обвиняваше Зеленски, че е отговорен за войната в Украйна. Това почти изложи на риск присъствието на „Форца Италия” в бъдещото правителство на Мелони. Самата Мелони с остър тон припомни на чия страна е Италия в конфликта в Украйна и прикани онези, които не са на това мнение, да не са и част от нейната коалиция. А хората на Берлускони умножиха изказванията, че той е проатлантически настроен. Явно отново недоразумението беше изгладено, защото броени дни след изтеклите в медиите информации вече има правителство с участието на представители на „Форца Италия”.
Днес кабинетът на Мелони положи клетва пред президента на Италия. Кои са ключовите фигури в него и какъв ще бъде следваният от Мелони политически курс в различни области? На тези въпроси отговорите идват от самия подбор на министрите.
За ключовите постове в кабинета си Мелони, която е първата жена премиер на Италия и изобщо първата жена на висш държавнически пост в страната, гласува доверие на мъже. Това сякаш доказа твърдението на анализатори от времето на предизборната кампания, че Мелони може и да е жена, но се държи и говори като мъж.
Външен министър е Антонио Таяни от „Форца Италия”. За назначаването му на поста се говореше от доста време. Заради проруските отклонения на Берлускони се заговори, че Таяни може и да се размине с позицията на дипломат номер едно. Именно Таяни бе натоварен със задачата на няколко пъти да внася яснота в изказванията на Берлускони, касаещи Путин и Украйна. През тази седмица именно той трябваше да успокоява и уверява съмишлениците на „Форца Италия” от Европейската народна партия, че Италия няма да се отклони от проевропейската и проатлантическата ориентация, няма да спре да подкрепя Украйна пред Русия и няма да се сближи с Москва. Освен външен министър, Таяни ще е и вицепремиер в правителството на Мелони. Той е заместник-председател и национален координатор на „Форца Италия”. Таяни е роден през 1953 г., завършил е правния факултет на римския университет „Сапиенца”. Работил е и като журналист. Следвал е и курс на обучение и във военновъздушните сили на Италия. Името му е познато обаче най-вече заради позициите, които той е заемал в ЕС. Бил е еврокомисар по транспорта и промишлеността и предприемачеството, бил е заместник-председател на ЕК, заместник-председател на Европейския парламент. А от от 2017 г. до 2019 г. е бил и председател на ЕП. Бил е и заместник-председател на ЕНП. Тоест Таяни е добре позната фигура в Европа. Защитава проевропейски и проатлантически позиции. Изказва подкрепа за Киев. Очаква се, че с избирането му на поста на външен министър Италия ще запази евроатлантическия курс и ще разсее опасенията, че ще се превърне в проводник на проруски идеи и в слабото звено в ЕС и в НАТО. Също като Мелони, Таяни говори свободно три чужди езика – английски, испански и френски.
Мелони не рискува да пожертва опитен политик като Таяни, за да „накаже” Берлускони за проруските му „издънки”, но тя все пак му нанесе удар при съставянето на правителството. Берлускони очакваше, че влиятелният пост на министър на правосъдието ще бъде за Мария Елизабета Казелати, представителка на „Форца Италия”. Родената през 1946 г., Казелати е юрист по образование, завършила университета във Ферара. Била е бракоразводен адвокат, имала е и научна кариера. Дългогодишен член е на партията на Берлускони. През годините не спираше да засвидетелства подкрепата си за него дори по време на съдебните процеси срещу него. Казелати беше председател на Сената в предходния парламент на Италия. Тя беше първата жена на този пост. През януари тя беше един от кандидатите на десноцентристите за президент. С името ѝ обаче се свързват и полемики. Като председател на Сената тя бе упреквана, че прекалено често използвала предоставения ѝ държавен самолет за пътувания от Рим, където работи, до дома си в област Венето, заради което дори се заговори иронично за авиокомпания "Еър Казелати". Безусловната ѝ подкрепа за Берлускони пък ѝ навлече обвинения в заслепение и отричане на фактите. Съчетано, всичко това доведе до назначаването на Казелати за министър на реформите (визират се институционалните реформи) в правителството на Мелони вместо за министър на правосъдието. А в началото на седмицата Берлускони уверяваше, че този ключов пост е вече предопределен за Казелати.
Сега за правосъден министър бе избран бившият магистрат и прокурор Карло Нордио, роден през 1947 г. В миналото той е участвал в емблематични разследвания относно „Червените бригади”, в операцията "Чисти ръце" и в разследванията на злоупотребите при изграждането на предпазните диги по проекта "Мойсей" във Венеция. На изборите за президент през януари в даден момент се говореше, че Нордио е един от възможните консенсусни кандидати. Сега той е един от технократите, на които Мелони реши да гласува доверие в кабинета си.
Заради изявените си проруски позиции, а и заради полемиките, които предизвика по миграционните въпроси по времето, когато беше министър на вътрешните работи в първото правителство на Джузепе Конте, лидерът на „Лига” Матео Салвини очаквано този път не бе назначен на поста на вътрешен министър. Той е вицепремиер в правителството на Мелони и ще бъде и министър на инфраструктурата. Самият Салвини не беше изненадан от това развитие на нещата. Неговата партия не се представи добре на изборите и спадът на доверие в нея попречи на десноцентристката коалиция да постигне още по-категоричен успех. По време на предизборната кампания Салвини разкритикува западните санкции срещу Русия, които според него вредят повече на онези, които ги налагат. Той ги определи като недобре обмислени. А докато партията му беше част от правителството на Марио Драги, Салвини бе „уловен” в контакти с руски дипломати, което пък припомни, че в миналото той открито хвалеше руския президент и дори беше забъркан в скандал с предполагаемо (недоказано) руско финансиране на неговата партия. През месеца на преговори за съставяне на правителството на Мелони Салвини почти не направи изявления. За да не си навлича критики, той не коментира и изтеклите в медиите думи на Берлускони за Путин и Зеленски. Единствените коментари, които той направи, бяха, че новото правителство трябва да работи за намаляване на енергийните сметки и за осигуряване на работа на италианците. Салвини изненадващо се обяви и срещу предложение на представители на десницата за промени в закона за абортите и подчерта, че въпреки че защитава живота, жените са тези, които трябва да имат последната дума по въпроса дали да станат майки или да направят аборт. Сега, като министър на инфраструктурата, Салвини обещава реализиране на големи инфраструктурни проекти, като например дълго бленувания мост над Месинския проток, и изграждане на високоскоростни железопътни връзки в Сицилия и Калабрия. Той припомни, че в страната има замразени 102 големи инфраструктурни проекта, по които трябва да се поднови работата. Въпреки че като министър на инфраструктурата няма да отговаря за енергетиката, Салвини заговори и за „чиста и сигурна ядрена енергия от последно поколение”. Италия се отказа от ядрената енергетика още в края на миналия век, но в предизборната програма на десницата се говори за евентуално връщане към нея.
Въпреки че Салвини се размина с поста на вътрешен министър, ресорът в правителството на Мелони бе поверен на негов приближен – Матео Пиантедози. Роденият в Неапол през 1963 г. Пиантедози е завършил право в университета в Болоня и е започнал кариерата си в префектурата на града, където години наред е бил началник на канцеларията на префекта. Следват няколко години на ръководни постове във вътрешното министерство. През 2011 г. става префект на град Лоди, а през 2017 г. - на Болоня. През 2018 г. е избран от Салвини, по онова време вътрешен министър, да ръководи канцеларията му. Де факто Пиантедози е във властта по времето, когато Салвини като вътрешен министър прилага твърд подход към корабите и лодките с мигранти в Средиземно море, като им отказва достъп до италиански пристанища. Пиантедози запазва позицията си на началник на канцеларията на вътрешния министър и по времето на приемничката на Салвини – Лучана Ламорджезе. През август 2020 г. е назначен за префект на Рим. От Пиантедози сега ще се очаква да изпълни предизборното обещания на десницата за борба с незаконната миграция от Северна Африка през Средиземно море към Италия. Това обаче е една доста трудна задача, налагаща постигане на консенсус с колеги от други страни на първа линия на миграционната вълна, както и от държави, които са против всякакво преразпределяне на мигрантите от първа линия към тила в ЕС, като Унгария, Чехия или Полша.
Министърът на отбраната в кабинета на Мелони е неин приближен от „Италиански братя”. Петдесет и девет годишният Гуидо Крозето е един от съоснователите на партията ѝ. Завършва икономика и търговия. Впечатлява с внушителната си фигура – висок е близо 2 метра. Известен е с таланта си на посредник. Наричат го „добрия гигант”, който не поражда страх, тъй като в политиката произхожда не от партия, приемник на постфашизма, а от християндемократическите среди. За Крозето също е известно, че говори директно, и когато смята, че някой се държи като глупак, му го казва направо, но със спокоен тон. Освен политик, той има успешна кариера и като бизнесмен. В бизнеса започва първо от фирмата за селскостопанска техника на семейството си. После тази компания разширява дейността си в туризма и недвижимите имоти. От 2014 г. Крозето е президент на Федерацията на италианските компании от авиационния и отбранителния отрасъл и от областта на сигурността. От 2020 г. е президент на компанията „Оризонте системи навали”, контролирана от корабостроителната компания „Финкантиери”, и компанията за иновации, технологии и развойна дейност в авиокосмическия сектор, отбраната и сигурността „Леонардо”. Всичко тога говори за успешна предприемаческа кариера в сектора на отбраната, сигурността и авиокосмическия сектор, но доведе и до подозрения срещу Крозето за конфликт на интереси. Заради това той се оттегли и от парламента преди няколко години. Крозето беше един от евентуалните кандидати на десницата за президентския пост на изборите през януари. Очаква се той да бъде добре приет от колегите си от ЕС и от страните от НАТО. Изборът му на поста показва, че Мелони иска да увери западните партньори в пронатовските позиции на Италия. Но освен това Крозето ще е и най-близкият ѝ човек в правителството. Той е възприеман като закрилническа фигура за Мелони. Преди няколко години на обществена проява гигантът Крозето взе на ръце Мелони и споменът за тази сцена все още поражда разнородни коментари.
По икономическите въпроси Мелони се осланя на няколко души. За министър на икономиката и на финансите е избран Джанкарло Джорджети. Министър на икономическото развитие ще бъде Адолфо Урсо. Министър по европейските въпроси и за плана за постпандемично възстановяване на икономиката ще бъде Рафаеле Фито. На този триумвират Мелони ще разчита да изпълни икономическите и финансовите цели от предизборната програма на десницата, като успее да подпомогне домакинствата и компаниите в енергийната криза, без да се налага трупане на още дълг и като предоговори с Брюксел някои от целите в плана за постпандемично възстановяване, по който Италия е предвидено да получи близо 200 милиарда евро. На триумвирата Мелони залага и да върне славата на италианската икономика и на идеята за „Произведено в Италия”, както и да допринесе за увеличаване на инвестициите в страната.
Роденият през 1966 г. Джорджети е завършил икономика в престижния университет „Бокони” в Милано. На 29 години влиза в управлението и политиката като кмет на родното си градче Кацаго Брабия във Варезе. В парламента влиза през 1996 г . и остава там в седем законодателни събрания. За Джорджети се твърди, че е човек на посредничеството, че е мълчалив и ловък политик. Бил е и заместник-министър на инфраструктурата и транспорта в даден момент, а през 2013 г. тогавашният президент на Италия Джорджо Наполитано го включва в групата на „Десетте мъдреци”, които да изготвят програма за икономически и институционални реформи в страната. Джорджети бе и министър на икономическото развитие в правителството на Марио Драги. Той е представител на „Лига” и е заместник партиен лидер. Въпреки това бе възприеман като много близък до Драги. С него начело на икономиката и финансите се очаква страната да запази и курса, следван в тази насока от кабинета на Драги, което пък би успокоило пазарите и финансовите институции по света.
Роденият през 1957 г. Урсо е един от водещите кадри на „Италиански братя”. Той е бил член на пет италиански парламента, а в последният беше и председател на комисията по разузнаването към Камарата на депутатите. На този пост той изигра водеща роля при взимането на решения относно изпращането на военна помощ за Украйна. През лятото Урсо пътува до Киев, където се срещна с украинския външен министър Дмитро Кулеба и с началника на канцеларията на президента Зеленски – Андрий Ермак. Визитата целеше да подчертае, че Италия ще запази подкрепата си за Украйна и при правителството на десноцентристите. А украинските представители благодариха по време на това посещение за оказаната досега италианска подкрепа. После Урсо отиде и във Вашингтон, за да увери американските партньори на Италия, че тя няма да се отклони от евроатлантическия курс при правителство на десницата.
Роденият през 1969 г. Рафаеле Фито пък е бил в миналото областен управител на Пулия и министър по регионалните въпроси в четвъртото правителство на Берлускони. Първоначално е от „Форца Италия”, но после я напуска и създава свои политически проекти, а накрая се съюзява с Мелони. Това му спечели отговорното място на министър, който именно ще отговаря за европейските въпроси или по-точно ще брани интересите на Италия, когато се обсъждат въпроси на европейско ниво. На него се пада задачата и да убеди Брюксел, че някои цели от одобрения план за постпандемично възстановяване на страната трябва да се преформулират или актуализират, предвид променената ситуация, кризата, високата инфлация и скока на цените на енергията.
Отрасълът на околната среда и енергийната сигурност е поверен на родения през 1954 г. Джилберто Пикето Фратин. Завършил икономика и търговия в университета в Торино, той е от „Форца Италия” и има опит в бизнеса и в преподаването на икономически дисциплини в техническите институти на страната. В даден момент е бил и заместник областен управител на Пиемонте, а в правителството на Драги е бил заместник-министър на икономическото развитие. На него се пада сега трудната задача да гарантира енергийната независимост, енергийната диверсификация и енергийната сигурност на Италия, както и зеления преход и спазването на ангажиментите, поети в областта на борбата с глобалното затопляне.
Министерството на земеделието и на хранителния суверенитет е поверено на „роднина” на Мелони. Това е Франческо Лолобриджида. Той е юрист по образование и съпруг на сестрата на Мелони – Ариана. В предходния парламент беше председател на парламентарната група на „Италиански братя”. Доверено лице е на Мелони. Както показва името му, той е роднина и на кинодивата Джина Лолобриджида, която се кандидатира на изборите за място в Сената, но без успех. Дядото по бащина линия на Франческо е един от братята на Джина Лолобриджида. Сега на него се пада задачата да даде тласък на италианското селско стопанство, да се бори с незаконния труд в сектора и да популяризира по света италианските селскостопански традиции.
На друг „роднина” е поверен постът на министър на публичната администрация и това е Паоло Дзангрило. Той е по-малък брат на Алберто Дзангрило, лекар и предприемач. Но което е по-важно, Алберто Дзангрило е личен лекар от дълги години на Берлускони. Паоло Дзангрило пък е дипломиран юрист от Миланския университет. През годините е работил в различни компании, сред които „Фиат Пауъртрейн текнолъджис”, като завеждащ отделите за човешки ресурси.
В предизборната си програма десницата залага много и на младите хора, които да имат възможност да получават добро образование в Италия и да търсят реализация в страната, а не зад граница. Десницата иска да спре и изтичането на млади учени и привличането обратно в страната на млади изследователи, завършили в чужбина. Постигането на тази цел сега е поверено на Джузепе Валдитара и на Анна Мария Бернини. Валдитара, който е от „Лига”, е юрист, пренасочил се към преподаване на право и заемал и постове в министерството на висшето образование. Бернини пък е типична представителка на „Форца Италия”, също юрист по образование. Зад гърба си има научна кариера, но е била и на ръководни постове в партията. В четвъртото правителство на Берлускони е заемала позицията на министър за европейските политики.
В предизборната си програма десницата залага и на популяризирането на италианската култура и туризъм, най-вече на „Произведено в Италия”. Ето защо постовете са поверени на хора, които са свързани с рекламата и комуникациите. За министър на културата е назначен Дженаро Санджулиано, а на туризма – Даниела Сантанке.
Роденият през 1962 г. Санджулиано е завършил право в университета в Неапол „Федерико Втори”. След това обаче той се посвещава на журналистиката. Следва и специализира медии и комуникации в редица учебни заведения. Бил е главен редактор на изданието „Рома”, заместник-главен редактор на изданието „Либеро”, заемал е позиции и в телевизия „РАИ”, където е бил заместник-главен редактор на централната новинарска емисия „РАИ Уно,” както и главен редактор на централната новинарска емисия по „РАИ Дуе”. Автор е на редица публикации и журналистически изследвания, например за муджахидините и чуждестранните бойци.
Родената през 1961 г. Сантанке, която е завършила политически науки в Университета в Торино, първо е представител на „Форца Италия”, но после преминава в редиците на Мелони. През 1983 г. основава първата си фирма за маркетинг, а след това има и фирми за връзки с обществеността, организиране на събития, реклама. Имала е акции в сферата на развлекателната индустрия и медиите. А в политиката започва като сътрудник на Иняцио Ла Руса.
Деликатният отрасъл на здравеопазването е поверен на Орацио Скилачи, който е на 56 години и е специалист по ядрена медицина и декан на римския университет „Тор Вергата”. От него ще се очаква да разрешава въпроси, свързани с недостига на кадри в здравеопазването и с ниското заплащане в сектора. Той ще отговаря и за овладяването на евентуални последващи вълни на коронавирусната пандемия, но без налагане на ограничения от типа на локдауни и зелени сертификати, а чрез насърчаване на отговорно поведение и адаптиране на инфраструктурата и обществените обекти.
На технократката Марина Калдероне, родена през 1965 г., е възложена задачата да реформира пазара на труда и да промени сега съществуващия граждански доход, който се изплаща на категории от безработни при определени условия, но във връзка с който бяха установени злоупотреби и нарушения. Калдероне е известна като добър познавач на пазара на труда, а от 2005 г. тя е начело на Дружеството на консултантите в сферата на трудовия пазар.
Родената през 1976 г. Алесандра Локатели, която е представителка на „Лига”, ще отговаря за интегрирането на инвалидите в обществото, като министър по въпросите на инвалидите. Тя е завършила социология и е преподавател и специалист в лечението на хората с психически и интелектуални проблеми.
За семейните въпроси ще отговаря Еуджения Рочела. Тя е родена през 1953 г. в семейството на един от основателите на Радикалната партия – Франко Рочела и на художничката и феминистка Ванда Рахели. Завършила е литература и е изследовател в университета „Сапиенца”. В младежките си години е представител на феминисткото движение в Италия. След този период, в който води битки за легализирането на аборта, срещу насилието над жените и за равни възможности за жените, обаче Рочела минава към защитата на традиционните ценности. Днес е привърженик на семейството в традиционния му вид, противник на прибягването до евтаназията, без да има обществен дебат по въпроса, противник е на хапчетата, предизвикващи аборт, противник е и на превръщането на изкуственото оплождане в бизнес и експлоатация, както и на сурогатното майчинство. Тя е противник също така и на дискриминацията и говори за изграждане на общество, в което всички да са приети и всеки е уважаван такъв какъвто е.
По време на предизборната кампания Мелони заяви, че иска да се бори с отклоненията при младите и като средство за това тя възприема спорта. С тази мисия ще е натоварен министърът на спорта Андреа Абоди, който е специалист по спортен мениджмънт.
Начело на министерството за Юга и по морските въпроси е назначен бившият представител на „Форца Италия” и настоящ член на „Италиански братя” Нело Музумечи. Той е бил председател на провинциалния съвет на провинция Катания в Сицилия и председател областния съвет на Сицилия, така че проблемите на италианския Юг са му добре познати.
Изненадваща в правителството е появата на полемичния високопоставен член на „Лига” Роберто Калдероли. Роденият през 1956 г. Калдероли завършва хирургия в Милано, но е известен повече като политик. Бил е министър на институционалните реформи във второто правителство на Берлускони и министър по опростяване на нормативната база в четвъртото правителство на Берлускони. Известен е с антиромски, анти-ЛГБТ и антимюсюмански изказвания. В миналото твърдеше, че представители на някои етноси, по-специално ромите, са по-склонни към престъпност. Възхищаваше се на кампанията за забрана на минаретата в съседна Швейцария. Твърдеше, че мюсюлманите имигранти идват в Италия, за да накарат италианците да се откажат от християнската символика и от празнуването на Коледа. Той препоръчваше на мюсюлманите да се върнат в пустинята, за да си говорят там с камилите или в джунглата, за да си общуват с маймуните. Обявяваше се срещу повече права и свободи за ЛГБТ-общността, като използваше възможно най-вулгарните изрази, когато говореше за хомосексуалистите.
С този състав на правителството си Мелони ще се яви в двете камари на парламента на 25 октомври за вот на доверие. Ако процедурата в този ден се проточи, гласуването в Сената ще е на 26 октомври. После правителството ще трябва да се посвети на изготвяне на бюджета и на приемане на законодателни мерки в помощ на италианците срещу инфлацията и шока на енергийните цени.