Заради дългогодишния негативен подбор на кадри, унищожаването на научно-изследователската база, увеличаването на подмазвачите и натиска на тесногръдите силоваци, ръководството на Путин изгуби инструментариума за осъзнаване на реалността. Фалшивите исторически аналогии и пропагандните клишета подмениха обоснованите и аргументирани заключения. Кремъл се е превърнал в шофьор със завързани очи, на когото му в ухото шепнат враждуващи помежду си бездарници и използвачи. Русия се спуска стремглаво надолу в политическата йерархия. Това по традиция се случва под звуците на приказките за стратегическия гений на майстора на многоброобразните ходове.
Още преди 20 години сред руските реваншисти беше популярна концепцията за отслабването на САЩ и загубата на Вашингтон на първото място в световните дела. По темата е написана цяла планина от белетристика. Но приказките са едно, а действителността - нещо съвсем различно. Обявената алтернатива на хегемонията на САЩ - многополюсният свят, не се е оформила и до днес. Откровено казано, късният Путин стреля по врабчета, въоръжен с тезиси за сформирането на големи пространства, изградени върху взаимодействието на допълващи се взаимно съседни държави, като стъпка към многополюсен световен ред. Разчиташе се на това, че азиатците ще се присъединят към бунта срещу колективния Запад и ще подкрепят започнатия от Москва „кръстоносен поход“ за традиционализъм и самобитност. Но предложението на маргинала не прието все още от когото и да било нито в Азия, нито в Африка, нито където и да било другаде.
Факт е, че никой в света не възприема Путинова Русия като център на влияние и не вижда в нея заложби за хегемония. Напротив, тя е разпадащ се симулакрум, който навсякъде изнася хаос и разруха. Нима един непредсказуем псевдоортодоксален талибан с ядрен арсенал може да бъде привлекателен? Особено след като цялата върхушка на това чудовище е типичен пациент в Каначиковската вила без никакъв шанс за възстановяване. За какво влияние може да се говори, ако Путин играе по свирката на менажерията на Кадиров? Направо си е пехотинец на Кадиров, а не цар. Путин вече не е авторитет дори в собственото си владение - за каква хегемония може да става дума?
Плешивият ще бъде „занулен“ по всички направления. Украйна се превърна в нощен кошмар, тъй като сега нахлуването няма положителен вариант за изход. Ще се наложи да се обяви „отрицателна победа“. НАТО се разширява на север и скоро във Финландия ще има ракети с ядрено оръжие. Подобна перспектива се очертава и в турско направление. Мъртвата мечка е подложена на остракизъм и в пределите на Азия. Проблемна, дива, изгонена позорно от Европа Русия, която разсмя Съвета за сигурност с „бойните комари“, е токсична дори за Китай. В Пекин не искат дори да чуят за какъвто и да било руски център на влияние. В най-добрия случай да му предоставят ролята на неоколониален придатък за подхранване на китайското влияние в света. Опитите на северния варварин да анексира украинската територия чрез изкуствен сепаратизъм не се харесват на Китай. Въпреки че там очакват в бъдеще да заграбят големи парчета след началото на гражданската война в Русия.
По време на ХХ конгрес на Китайската комунистическа партия Си Дзинпин отправи ясно послание, че целта му е двуполюсен свят. Той може да настъпи до края на ХХI при редица условия. Например, до 2049 г. Китай може да достигне паритет със САЩ в икономичесик план, но във военен и в смисъла на „мека сила“ Пекин остава достатъчно слаб и може да не успее да се справи. Китайците смятат военните съюзи за ненадеждни. А и кой ще иска да си има работа с рашистки нищожества?
Въз основа на наличните данни Китай се нуждае от големи ресурси наблизо, за да ги експлоатира безопасно и бързо. Русия се разглежда като такава съкровищница. Още сега те работят по проект за заробващ договор с Русия, за да я превърнат във васално владение. Китайските червени националисти кроят планове да разфасоват трупа на мъртва руска мечка. Това е просто въпрос на възстановяване на историческата справедливост. Отмъщение за руските империалисти, унизили Китай преди сто години.
Източник: Сито Сократа
Бесарабски фронт