Два месеца след смъртта на Джина Махса Амини ситуацията в Иран остава несигурна. Трудно е да се каже с категоричност дали протестите вече са предизвикали пукнатини в режима или той остава сравнително стабилен.
Забележителна е продължителността на демонстрациите. И то въпреки че генерал Хосейн Салами, който командва Революционната гвардия, преди три седмици поиска незабавния им край. Изглежда част от младите иранци вече не се плашат и искат да пренесат на улицата потиснатия гняв и недоволството от системата на Ислямската република.
Тъй като демонстрациите се провеждат в цялата страна и протестното движение няма персонални лидери, правителството се сблъсква със значителни трудности да го овладее и да го отслаби стратегически.
Въпреки насилието протестите не секват
Изявления като това на председателя на парламента Мохамед Багер Галибаф, че страната е готова да реализира определени реформи, не предизвикаха желания ефект. От една страна, по-голямата част от иранския властови елит разбира реформите като признак на слабост. От друга, много от протестиращите настояват не само за реформа на Ислямската република, ами и за смяна на системата. Ислямистите, които са на власт, много добре помнят, че режимът на шаха започна да се клати в края на 70-те години, след като монархът отстъпи пред исканията на улицата.
Ето защо режимът залага на насилственото потушаване на протестите. Красноречиви са данните на правозащитници - смъртните случаи са около 400, а над 16 800 души са били арестувани. Аятолах Али Хаменей все още не е призовал публично за прекратяване на размириците. Въпреки това има слухове, че скорошните ексцесии в югоизточната провинция Систан и Балучестан са били своеобразен тест за революционния лидер. Там силите за сигурност открили нееднократно огън по демонстранти от сунитското мнозинство, сред които имало и духовници. Убитите били десетки. Въпреки това протестите не можели да бъдат овладени.
Режимът отговаря със сила
Няколкото издадени смъртни присъди срещу демонстранти по бързата процедура са логичен ход за управляващите в опитите им да изплашат протестиращите. И дори и да не желаят да го оповестят публично, грубата сила остава единственият начин за оцеляване на режима. Властта се крие зад служители на силите за сигурност на ниско ниво, за да прикрие истински брутално действащите звена. Официално се подчертава, че полицията и паравоенните доброволчески части на милицията "Басидж" са отговорни за противодействието на протестите. Но все по-често се появяват публикации, че Революционната гвардия, която безмилостно потуши протестите на "Зеленото движение" през 2009 г., също участва - облечена в полицейски униформи и облеклото на милицията "Басидж".
Правозащитната организация "Амнести интернешънъл" съобщи за секретни документи, според които генералният щаб на въоръжените сили е призовал всички регионални командири за прилагане на "сурови мерки" срещу демонстрантите.
Съмнително е, че този подход ще помогне за иранския режим. През 1978 година на деня, станал известен като "черен петък", силите на шаха стреляха по невъоръжени демонстранти на площад "Джалех" в Техеран. Това доведе единствено до засилване на протестите срещу неговия режим.
Колко ще продължат протестите?
С оглед на нарастващото насилие срещу демонстрантите не се знае докога те ще продължават да излизат на улиците. Но има основания да се очаква, че няма да се откажат - видимо по-малкия страх, засилването на вълненията покрай годишнината от смазването на протестите през 2019 г., която беше тази седмица, и недоволството от икономиката са част от тях. Масуд Мирказеми, който ръководи бюджетната организация към правителство, обяви фискален дефицит от 34 процента. Говори се също така, че 20-процентното обезценяване на иранския риал през последните две седмици се дължи на огромните разходи на правителството за поддържане на силите за сигурност.
Външният министър Хосейн Амир-Абдолахиан предупреди за "гражданска война", която според него Западът организира в страната. Демонстрантите вероятно ще приемат думите му като признак за страх сред хардлайнерите за бъдещето на Ислямската република. Ако протестите продължат и овладеят трайно важни сфери на обществения живот като пазарите, транспорта или петролната индустрия, едно ново сериозно кръвопролитие изглежда неизбежно. В четвъртък бе съобщено, че родният дом на аятолах Рухолах Хомейни, който е музей от 30 години, е бил подпален.
Автор Улрих Пик