Хърватският парламент прие днес държавния бюджет за 2023 г., най-важният финансов документ в държавата, чиито основни цели са да се облекчат последиците от кризата, да се запази икономическият растеж и развитие и да се съхрани социалната сигурност, предаде ХИНА.
77 народни представители гласуваха „за“ приемане на бюджета, а 50 - „против“. Това е първият бюджет в евро, който Хърватия приема, и е седмият бюджет на правителството на Андрей Пленкович.
В бюджета са предвидени държавни приходи от близо 25 милиарда евро и разходи от 26,7 милиарда, а дефицитът ще бъде 1,6 милиарда или 2,3 процента от БВП. В следващата година се очаква забавяне на инфлацията в сравнение с тазгодишната - от 10,4 на 5,7 процента.
От данъци се предвиждат приходи от 13,3 милиарда евро, което е растеж с 4,8 процента. Основната част е приходът от БВП, планиран в рамките на 9,1 милиарда евро. От специални данъци и от акцизи се планира в хазната да влязат 2,2 милиарда, докато приходите от данък печалба се очаква да са 1,6 милиарда евро.
От пенсионни вноски бюджетът планира да събере 4 милиарда евро, което представлява растеж с 8,2 процента, а от помощи от ЕС – 5 милиарда евро или 32,8 процента повече, написа ХРТ.
Общите държавни разходи за 2023 г. са планирани да бъдат 26,7 милиарда евро, което е с 2,1 милиарда повече от плана за 2022 г.
Повишаването на разходите отразява политиката на правителството и преди всичко растежа на качеството на социалното осигуряване и подпомагането на най-застрашените, а така също и поддържането на пенсионната система, извеждането на демографски мерки и възстановяването след земетресението, съобщи ХИНА.
Съставна част на бюджета за 2023 г. представляват и десетте предложения, които бяха представени от опозицията и парламентарното мнозинство, а заедно възлизат на 9,5 милиона евро.
От опозицията изказаха възраженията си, включително, че "бюджетът облагодетелства правителството и държавата, но не и гражданите“ и че "не предлага нищо ново, освен още един заем в размер на 1,8 милиона".