Аржентинският политически пейзаж изглежда открит - нещо, което рядко се случва - по-малко от година преди общите избори, след присъдата на вицепрезидентката Кристина Киршнер, която след това обяви, че се оттегля, оставяйки управляващата левоцентристка коалиция без знаково лице, а дясната опозиция - без любимото ѝ плашило.
Бившата 69-годишна президентка (2007-2015) и емблематична фигура на левите перонисти (последователи на бившия аржентински президент Хуан Перон - бел. ред.) учуди всички, като след обявяването на присъдата от шест години затвор и забрана да заема публични длъжности, която няма да влезе в сила преди дълъг период на обжалване, заяви, че няма да се кандидатира "за никакъв пост" през октомври 2023 г., нито парламентарен, нито президентски.
Ако тя наистина се оттегли - нещо, в което много анализатори и нейни противници се съмняват - това ще сложи край на нейното близо 30-годишно участие в политическия живот, включително два президентски мандата - влиятелно и противоречиво присъствие на първа линия, белязано от трагичен край с опита за покушение срещу нея през септември.
Макар трета кандидатура за президент на Кристина Киршнер да изглежда твърде хипотетична предвид неодобрението спрямо нея от около 20-25 процента от твърдото партийно ядро, нейното оттегляне "отваря сериозен дебат в управляващата коалиция" заради опасения от провал през 2023 г., подчерта за Франс прес политическият анализатор Хорхе Елбаум от университета в Буенос Айрес.
Никой не иска да вдигне ръка, не искат да го направят. Въпреки фактът, че президентът Алберто Фернандес, който е по-близо до центъра от Киршнер, призна тази седмица пред в. "Файненшъл Таймс", че "с всички проблеми в страната (той) не мисли за преизбиране, а за управлението", но никога не се е отказвал от желанието си да проведе в своя политически лагер "демократичен вътрешен дебат с участието на всички" преди изборите догодина.
Сега погледите са обърнати към Серхио Маса - също перонист, но по-центристки ориентиран - който също беше кандидат за президент през 2015 г. и бе близък на семейство Киршнер, преди да се дистанцира от тях. Той все пак се съгласи да се намеси спешно в ролята на пожарникар през юли, когато стана "супер-министър на икономиката" в опит да овладее жестоката инфлация: 76,6 процента от началото на януари с прогнозирани 100 процента за 2022 г.
Инфлацията като арбитър
Според политолога Серхио де Пиеро от университета "Артуро Хауретче" коалицията няма да спечели през 2023 г. ако не успее да върне икономиката в релси. "Ако най-големият проблем, инфлацията, бъде решен, Маса има шанс да стане президент. Ако инфлацията не намалее, никой няма шанс", смята той.
Опозицията в дясно далеч не е в по-добра позиция, трима потенциални кандидати за президентския пост - бившият президент либерал в периода 2015-2019 г. Маурисио Макри, Патрисия Булрич, дясна министърка на сигурността по негово време, и кметът на Буенос Айрес, центристът Хорасио Родригес Ларета, се дебнат предпазливо. И никой не е направил ход след решението на Киршнер.
Причината е, че нейното оттегляне до известна степен "поставя и опозицията в неизгодна ситуация, тъй като нейната линия на поведение беше да атакува Кристина", заяви пред АФП Ернан Летшер, директор на аржентинския Център по политическа икономика. Обвиненията към нея бяха свързани с икономическа безотговорност и подозрения в популизъм.
От тримата потенциални кандидати Патрисия Булрич е тази, която вече обяви, че ще се бори за президентския пост, и агитира на терен в провинцията в търсене на подкрепа. Това ѝ дава преднина, макар тя да не е най-популярна сред тримата. Готова на всичко, бившата министърка демонстрира сближаване с противоречивия либерал-либертарианец Хавиер Милей - по всяка вероятност също кандидат, който според Булрич ще играе "важна роля" на втория тур.
Патрисия Булрич заяви, че "не вярва и не е готова да повярва" на новината за предстоящо оттегляне от политиката на Кристина Киршнер.
Подобно съмнение има и в самия екип на вицепрезидентката. "Дори след това решение, тя остава лидерът с най-голямо влияние сред перонистите. Тя ще продължи да бъде "стрелката на кантара", но трябва да го комуникира пред електората", коментира сенаторката от десноцентристката управляваща коалиция "Общ фронт" Мария Тереса Гарсия.
Въпреки обявеното си решение, Киршнер "запазва и дори засилва своята централна роля", намекна анализаторът Серхио де Пиеро.
"Има още много време и обществената мобилизация може да я накара да промени мнението си", коментира Хорхе Елбаум.
Първото загатване за отговор ще дойде на 19 декември в Буенос Айрес по време на отложената с една седмица заради заболяване на Киршнер от КОВИД-19 среща на "Групата от Пуебла" - форум на лидери и бивши ръководители от левия политически спектър в Латинска Америка (Рафаел Кореа, Ево Моралес, Пепе Мухика) за "международна подкрепа" за нея, на който тя ще произнесе реч.
По същото време ще се проведе и първата голяма демонстрация в подкрепа на Кристина Киршнер след произнасянето на присъдата ѝ.