Еврото вече повече от седмица е официалната валута на Хърватия, но въвеждането му е белязано от поскъпване на основни стоки и услуги, което доведе до недоволство сред хърватите и обещания на правителството за взимане на мерки срещу неоснователното вдигате на цените, пише БТА.
От първи до 15 януари в Хърватия разплащанията се извършват и в куни, и в евро. Рестото се връща в евро, за да може постепенно куната да бъде изтеглена. Още от 5 септември цените са обявени и в двете валути и така ще бъде до края на годината. Обменният курс беше фиксиран на 7,53450 хърватски куни за евро. Хърватите ще могат безплатно да заменят куните си във Финансовата агенция и пощенските служби до 30 юни 2023 г. В търговските банки обмяната ще може да се прави до 31 декември 2023 г. Тя е безплатна при обменни операции, извършени преди 1 юли 2023 г. с лимит до 100 банкноти и 100 монети. За обмяна след 1 юли 2023 г. търговските банки могат да начисляват такса. Хърватската централна банка ще обменя безплатно банкноти куни без времево ограничение, а монети до 31 декември 2025 г.
Освен това, за да се защитят потребителите и да се отговори на притесненията им от необосновано поскъпване, е въведен "Бизнес етичен кодекс". Стремежът е с негова помощ да се гарантира стабилност на цените на стоките и услугите. За спазването на етичния кодекс следи Държавният инспекторат, който прави и проверки на цените в преходния период.
В първата седмица от въвеждането на еврото в Хърватия обаче се наблюдава поскъпване на стоки и услуги, като потребителите обвиняват търговците, че използват преминаването към единната европейска валута, за да вдигнат цените и че закръглят при изчислението на валутния курс в ущърб на клиентите.
Хърватският сайт „Данас“ дава за пример поскъпването на обикновения хляб, който преди е струвал седем куни, а вече е едно евро. “Вечерни лист“ онагледява поскъпването с цената на кафето в адриатическия град Сплит, където то е струвало средно 10 куни или 1,33 евро, а от Новата година е скочило на 11,30 куни или 1,50 евро.
„Нищо не е поскъпнало кой знае колко, но всичко е се е вдигнало по малко, коментира пред изданието жена от Сплит.
На пазарите цените също са скочили, коментират хърватските медии. Килограм портокали, който е струвал 13 куни (1,75 евро), сега вече е две евро. Картофите, които са били на цена между три и пет куни за килограм досега, вече са около 6,78 куни за килограм.
Средната заплата в Хърватия е около 1000 евро, а по последни данни на Евростат през ноември инфлацията на годишна база е достигнала равнище от 13 процента.
Ведрана Филипович-Грчич, помощник на главния държавен инспектор, каза пред националната телевизия ХРТ, че има увеличение на сигналите на потребителите и през първите два дни от въвеждането на еврото са получили над 60 потребителски сигнала. Оплакванията са както от ресторантьорите, така и от търговците на дребно. Свързани са с двойното указване на цените, неправилно закръгляне, неприемане на куни при плащания или пък с това, че рестото не е в евро.
Миналата седмица премиерът Андрей Пленкович заяви, че въвеждането на еврото не може да бъде причина за повишаване на цените на стоките и услугите, а министърът на икономиката Давор Филипович, който се срещна с представители на търговските вериги, ги обвини, че неоснователно вдигат цените и се опитват да измамят гражданите.
В своя защита хората от бизнеса коментираха, че причините за повишаването на цените са поскъпването на суровините, на електроенергията, на това, че отдавна не са вдигали цените и сега компенсират. Мнозина заявяват, че на практика маржът на печалбата им не се е вдигнал.
Йосип Захер от Хърватската стопанска камара каза пред хърватските медии, че роля за повишаването на цените играе и инфлационният натиск от над 13 процента, а при храните и напитките от над 19-20 процента.
Мартин Евачич, председател на Търговската асоциация към Хърватското сдружение на работодателите, коментира, че закръглянето на цените в търговските вериги става според правилата. По думите му доставчиците и производителите са основната причина за повишаването на цените и това се е случило още преди въвеждането на еврото.
Икономически анализатори коментират, че повишаването на цените на свободния пазар не е забранено.
Специалистът по цените на дребно Слободан Школник каза пред националната телевизия ХРТ, че поскъпването има малка връзка с въвеждането на еврото и че е малшанс, че хърватите въвеждат еврото във време на висока инфлация. Според него търговците не трябва да се страхуват, защото цените се вдигат според закона и “единственото ограничение е свободният пазар“.
Премиерът Пленкович свика още в първия работен ден след празниците заседание с компетентните министри и инспекционни власти, за да обсъдят по-нататъшни действия, с които да бъдат защитени потребителите от необоснованото повишаване на цените, а министърът на икономиката Давор Филипович се срещна с представители на търговските вериги.
Двамата предупредиха, че цените трябва да се върнат на равнището от края на миналата година и че ако това не се стане, държавата ще се намеси в случаите, при които има нарушения в процеса на замяната на куната с евро.
Филипович подчерта, че държавата разполага с инструменти, които ще използва срещу неправомерното вдигане на цените, като например таван на цените на около 100 продукта, целодневни проверки, отмяна на помощите за ток, дори нови данъци, както и изготвяне на „черни списъци“ на нарушители на разпоредбите за прехода от куна към евро.
Дуня Малетич, правен съветник в асоциацията за защита на потребителите, каза за “Болкан инсайт”, че макар потребителите да са забелязали, че цените са по-високи, не винаги е лесно да се докаже защо е така, тъй като всяко повишение на цена трябва да се разгледа поотделно.
„Член 8 от Закона за въвеждане на еврото ясно посочва, че цената не трябва да се увеличава поради въвеждането на еврото. Необходима е критична маса от потребители, за да бъде поставен търговецът в „черен списък“, но повече от това не може да се направи“, каза Малетич.