Спасението за Украйна дойде от едно неочаквано място – от бедна България. Вестник „Ди Велт“ публикува свое разследване, според което именно военната помощ от България е помогнала на Украйна в защитата на своята земя от руските нашественици, които на 24 февруари започната непредизвикана пълномащабна война.
Миналата пролет украинската армия изпитваше отчаяно недостиг на гориво и боеприпаси от съветски тип, необходими на фронта. Спасението дойде от неочаквана страна: България. Заради разпокъсаната си вътрешна политика – и проруските наклонности на голяма част от нейния елит – София се стараеше по време на инвазията да подчертава, че не въоръжава Украйна, пише „Политико“.
Това обаче е било димна завеса. Благодарение на ексклузивни интервюта с украинския външен министър Дмитро Кулеба, бившия български премиер Кирил Петков и неговия финансов министър Асен Василев, „Ди Велт“ събра парченцата на пъзела на това как България се е намесила и е използвала посредници, за да осигури на Киев жизненоважни доставки на оръжия, боеприпаси и дизелово гориво в критичен момент от сраженията миналата година.
Докато Петков, който беше български министър-председател при избухването на войната, се опитваше да наклони страната в прозападна, пронатовска траектория, той трябваше да се бори с интензивен ответен удар от прокремълските политици, включително сред коалиционните му партньори, социалистите (БСП), които са наследници на комунистическата партия.
Той дори трябваше да уволни собствения си министър на отбраната. Поне публично Петков се опита да отхвърли всяка идея, че България – въпреки значителните запаси от оръжия от съветската епоха – въоръжава Украйна. Като се имат предвид тези чувствителни въпроси, официалната позиция на България спрямо войната я постави в една кошница с Унгария на Виктор Орбан. Но Петков и Василев, сега опозиционни политици, търсещи път обратно към властта на очакваните предстоящи избори, нарушиха мълчанието си относно истинския мащаб на ролята на България миналата пролет.
Докато социалистическата партия в София наричаше доставките на българско оръжие за украинските сили „червена линия“, хората на Петков са използвали посреднически компании в България и чужбина, за да отворят маршрути за доставка по въздух и суша през Румъния, Унгария, и Полша. „Смятаме, че около една трета от боеприпасите, необходими на украинската армия в ранната фаза на войната, идваха от България“, каза Петков пред „Ди Велт“.
Дизелът, който България доставя на Украйна, е преработен от руски суров петрол в черноморска рафинерия, която по това време принадлежи на руската компания "Лукойл". „България стана един от най-големите износители на дизел за Украйна и на моменти покриваше 40% от нуждите на Украйна“, каза бившият финансов министър Василев пред германското издание.
Правителството в Киев потвърди тази версия на събитията. Кулеба каза пред „Ди Велт“, че страната му е била застрашена от изчерпване на мунициите миналия април. „Знаехме, че в българските складове има големи количества от необходимите боеприпаси, така че президентът [Володимир] Зеленски ме изпрати да набавя необходимия материал“, каза Кулеба. Това беше въпрос на „живот и смърт“ по онова време, обясни Кулеба, защото в противен случай руснаците щяха да окупират повече села и градове, и щяха да убият, измъчват и изнасилват повече украинци.
Изправен пред исканията на Киев, Кулеба каза, че Петков отговорил, че вътрешното му положение „не е лесно“, но че ще направи „всичко по силите си“, за да ги удовлетвори. „Кирил Петков показа почтеност и винаги ще съм му благодарен, че използва всичките си политически умения, за да намери решение“, продължи Кулеба. Историята, каза той, е проста: докато някои членове на българската коалиция застанаха на страната на Русия, Петков реши „да бъде от правилната страна на историята и да ни помогне да се защитим срещу много по-силен враг“.
„Това направиха руснаците в България след Втората световна война, избиха хиляди инакомислещи, професори и свещеници“, казва Василев. На 19 април, малко преди посещението на Петков в Киев, украинският външен министър Кулеба пътува до София, тъй като започна нова и несигурна фаза на войната. Украинците изтласкаха нашествениците от по-широкия район на Киев и севера, но много западни оръжия все още не бяха доставени. Кулеба казва днес, че боевете са били толкова интензивни, че Украйна спешно е трябвало да попълни запасите си, особено съветските боеприпаси. Това е, което Зеленски смяташе, че Кулеба може да осигури при мисията си в София. Сега Петков казва, че правителството му е упълномощило посредници да изнасят не директно за Украйна, а към посреднически фирми в чужбина.
„Нашата частна военна индустрия произвеждаше на пълни обороти“, каза Петков. Кадри от април показват товарни самолети, „натоварени догоре“ с оръжия, които летят между България и Полша. Известно е, че полското летище Ржешов, на 70 километра от украинската граница и строго охранявано от НАТО, е основен пункт за доставки. „Погрижихме се сухопътният път през Румъния и Унгария също да бъде отворен за камиони“, каза Петков. Кулеба потвърди тези доставки. Той подчерта, че не става въпрос българското правителство да предоставя пряка военна помощ на Украйна, „а по-скоро украински компании и фирми от страните от НАТО да получат възможност да доставят необходимото от български доставчици“. Според информация, предоставена на "Ди Велт", САЩ и Великобритания са платили за доставките.
През юни шефът на държавната компания за военен износ "Кинтекс" Александър Михайлов трябваше да подаде оставка след политически спор и излезе публично с цифри - вероятно с цел да разклати правителството. Михайлов говори за износ за „2 милиарда евро“ от началото на войната. Той спомена и доставките на боеприпаси за реактивната система за залпов огън Град БМ-21. С тайните линии за доставки за Украйна правителството на Петков е поело голям риск, пише вестникът. Проучванията в България показаха, че 70 процента от гражданите се притесняват да не бъдат въвлечени във войната и следователно са против твърде голяма подкрепа за Украйна. Президентът Румен Радев, номиниран от социалистическата партия, подклажда тези настроения, твърдейки, че България ще стане страна във войната, ако се доставя оръжие.
Още през май Москва бомбардира страната с кибератаки, каза Петков. Те удариха електроснабдяването и пощите, а на моменти не можеха да се изплащат пенсии на държавни служители. Москва също се опита да подкупи депутати и да проникне във властта. Между март и юни България изгони около 70 служители от руското посолство в София за шпионаж.