Ако на германската образователна система ѝ се пишеха бележки като в училище, тя щеше да получи тройка. В училищните сгради се лющи мазилката, тоалетните са запуснати, а спортните зали често пъти остават заключени заради непрестанните ремонти. Спешно необходимата дигитализация напредва със скоростта на костенурка, а все повече ученици са заплашени да паднат зад борда. Пандемичната криза окончателно извади на бял свят провала в класните стаи. А все пак става дума за относително богата страна като Германия.
До 40 хиляди вакантни места за учители
Броят на учителите в страната е 833 000. Според различните оценки не достигат между 12 000 и 40 000 учители. В много училища в началото на учебната година принудително бяха съкратени учебни часове и цели предмети. Понякога на помощ биват привличани дори родители или преподаватели без педагогическа квалификация.
„Червената лампа свети отдавна, защото учители липсват поне от десет години. Но проблемът никога не е бил толкова остър и драматичен", казва за ДВ Хайнц-Петер Майдингер, председател на Учителския съюз.
На фона на тази криза останалите проблеми в образователната система изглеждат едва ли не второстепенни. Според проучване на фондацията „Роберт Бош" става дума най-вече за мудната дигитализация, за прекомерната бюрокрация в училищата и за претоварването на педагозите.
Най-тежката криза от 50 години насам
Майдингер изброява и причините за недостига на учители. Първо, политиката реагирала прекалено късно на ръста на раждаемостта през последните 12 години. Второ, през последните 20-30 години университетите са закрили твърде много педагогически специалности. И трето: бежанците от Украйна, за обучаването на чиито деца ще са необходими хиляди нови учители.
А положението тепърва ще се влошава: през 2030 година в Германия навярно ще липсват близо 80 000 учители. Не достигат обаче и други кадри: социални психолози, социални работници, педагогически помощници, които улесняват интеграцията.
Една от мерките за облекчаване на кризата може да бъде демонтиране на бюрокрацията, казва Майдингер. „Когато питаш учителите какво искат най-горещо, те не казват „по-висока заплата", а искат повече време, за да си вършат същинската работа", казва той и обяснява, че педагожките и педагозите са затрупани от странични задачи: да изготвят статистики, да организират колективни пътешествия, да работят по странични проекти. Ако в училищата бъдат назначени повече административни кадри и IT-специалисти, това сериозно ще облекчи преподавателите.
Освен това близо половината учителки и учители работят на намалено работно време – това е ресурс, който трябва да се използва. Същото важи и за онези пенсионирани учители, които са готови да помагат. Други възможни мерки за решаване на проблема са по-високи заплати, квалифициране на специалисти без педагогическо образование, по-добро оборудване на училищата, разширяване на възможностите за следване в педагогическите специалности.
Германия в ролята на "повтаряч"
Добре дошли са и чуждестранни кадри. Планира се да бъдат облекчени условията за признаване и приравняване на задгранични дипломи. И в момента в Германия работят чуждестранни учители, като най-голям е броят на французите (близо 1000), следвани от поляците и италианците.
По повод проведеното проучване Дагмар Волф от фондацията „Роберт Бош" коментира, че Германия като нация на познанието, в която най-важният ресурс е образованието на хората, никак не изглежда добре. Страната не само е заплашена да „повтори годината", тя си е направо „оставач", казва Волф. И добавя с оптимизъм: „Но някои оставачи все пак правят кариера по-късно!"
Автор: Ралф Бозен