Мощното земетресение, което разтърси вчера Южна Турция и съседна Сирия, се оказа опустошително заради комбинация от фактори - часът, в който стана, мястото - относително спокойна от два века насам разломна линия - и зле построени сгради. Трусът с магнитуд от 7,8, бе последван вчера сутринта от втори трус с магнитуд 7,5. Тази сутрин имаше още едно силно земетресение.
Турция е разположена върху една от основните сеизмични зони на планетата. През 1999 г. там бе регистрирано земетресение на Северноанадолския разлом в северния район Дюздже, в което загинаха над 17 000 души.
Вчера земята се разтресе в другия край на страната, близо до границата със Сирия, по протежението на Източноанадолския разлом. Там не е имало значително земетресение от над два века насам, което може би е подтикнало населението да игнорира факта, че този разлом е опасен, казва Роджър Мусон. Този продължителен период без силно земетресение там означава, че едно голямо количество енергия е могло да се натрупа по протежението на разлома. Тази хипотеза бе потвърдена, според изследователя, и от мощния втори трус след първия трус вчера.
Земетресението от вчера е почти повторение на земетресението, станало в зоната на 13 август 1822 г. с магнитуд, оценяван на около 7,4 от сеимолозите. Този трус по онова време е предизвикал огромно количество разрушения, цели градове са били опустошени, а се смята, че загиналите са били десетки хиляди, припомня Роджър Мусон.
Земетресението от вчера стана на малка дълбочина - около 17,9 километра - близо до град Газиантеп и неговите два милиона жители. То бе предизвикано от движение на север на Арабската тектонична плоча, която напредва в Турция, обяснява сеизмологът.
Когато напрежението става прекалено силно, плочата напредва рязко и освобождаването на енергия при това движение предизвиква значително земетресение, като това, което стана вчера, посочва специалистът.
Мащабите на разрушенията зависят също от дължината на разцепването на земята по протежението на разломната линия - около стотина километра в случая със земетресението от вчера, казва сеизмологът. Това означава, че която и да е точка в близост до тези 100 километра се е озовала де факто в центъра на труса.
Строителството на сгради е предоминиращ фактор, когато се случва земетресение, казва от своя страна Кармен Солана, която е вулканолог от Британския университет в Портсмът.
"Устойчивостта на инфраструктурата за жалост не е еднаква на всички места в Южна Турция и особено в Сирия. Следователно спасяването на хората сега зависи от бързината, с която се извършват спасителните операции", посочва тя.
Трусът в Турция през 1999 г. стана повод за законодателство, прието през 2004 г. и задължаващо всяко ново строителство да се подчинява на критерии за сеизмична устойчивост.
Мащабите на разрушенията, констатирани вчера, трябва да накарат турските власти да проверят дали законът е бил спазен, според Джоана Фор Уолкър от Института за намаляване на рисковете и катастрофите към Юнивърсити колидж в Лондон.
Много сгради рухнаха като палачинки, допълва вулканологът Бил Макгуайър от същия лондонски университет. Това се случва, когато стените и подовете не са достатъчно солидни, всеки етаж се срутва вертикално върху този под него, като оставя малко шансове за оцеляване на обитателите, обяснява той.
Не е рядкост да се види на места една сграда, почти непокътната от труса, и до нея, следващата сграда - напълно срутена заради съмнително строителство или лоши материали, казва той.