Разположена върху три разлома и печално известна със занижените си стандарти в строителството преди 1998 г., Турция без съмнение е страната на Балканите, понесла най-голям брой силни земетресения и най-многочислени жертви. Страната все още уточнява броя на загинали от поредицата опустошителни трусове този понеделник, а надеждата за затрупаните под отломките на рухналите сгради все повече отслабва. Експерти обясняват големия брой смъртни случаи с лошото строителство до 90-те години на миналия век, преди разпоредбите да бъдат променени и количеството влаган бетон и желязо в сградите да бъде значително увеличено. След новия трус специалисти обръщат внимание, че срутените из основи сгради са най-вече тези, строени преди новото хилядолетие, когато новият регламент в строителството все още не е бил въведен. Този факт отново потвърди народната мъдрост, превърнала се в пословица в Турция, че "не земетресенията, а сградите са тези, които убиват", пише БТА.
ТУРЦИЯ
КАХРАМАНМАРАШ - 2023 г.
Рано призори в понеделник, 6 февруари, в 4.17 ч. местно време, страната бе разтърсена от силен трус с магнитуд 7,7 и епицентър в град Пазарджък, окръг Кахраманмараш. Около девет часа по-късно, в 13.24 ч., ново силно земетресение с магнитуд 7,6 разтърси същия регион. Двата труса засегнаха общо десет окръга в Южна Турция, като убиха хиляди хора, раниха десетки хиляди и нанесоха тежки материални щети. По последни данни загиналите в Турция са 8574 души, а ранените при бедствието - 49 133 души. Хиляди сгради са напълно разрушени. Огромни щети при земетресенията понесе и съседна Сирия, където трусовете са отнели живота на най-малко 2270 души, според данните към момента. Опасенията са, че жертвите ще продължат да растат. Шансът за откриването на оцелели под развалините намалява с напредването на времето, а откриването на живи хора изпод срутените сгради вече се превърна в новина.
ЕГЕЙСКО МОРЕ - 2020 г.
На 30 октомври 2020 г. 117 души загинаха в Турция и двама в Гърция при земетресение в Егейско море с магнитуд. Трусът с магнитуд 6,9 става в 14.51 ч. край остров Самос и тежко засяга близкия турски окръг Измир. Ранени са над хиляда души в Турция и 19 в Гърция.
ЕЛЯЗЪГ - 2020 г.
Над 40 души загинаха и повече от 1030 бяха ранени при смъртоносно земетресение на 24 януари 2020 г. с магнитуд 6,8 и епицентър в окръг Елязъг, Източна Турция. Земетресението разруши 76 сгради и повреди над 1000 други, принуждавайки оцелелите да потърсят убежище в палатки, джамии, училища, спортни зали и студентски общежития. Трусът засегна тежко и близкия окръг Малатия, като бе усетен също в съседни държави, сред които Грузия и Сирия.
ВАН - 2010 г.
На 23 октомври и 9 ноември 2010 г. окръг Ван, Източна Турция, бе разтърсен от две силни земетресения с магнитуд 7,2 и 5,7. При земетресението през октомври загинаха 604 души, а най-малко 2000 сгради в градовете Ерджиш и Ван бяха разрушени. Още 36 души загинаха в резултат на срутване на два хотела в центъра на град Ван при земетресението на 9 ноември, а сред загиналите бяха японски хуманитарен работник и двама турски журналисти, пристигнали в района, за да отразят първото земетресение. Равносметката от двата труса е 644 загинали, хиляди ранени и около 2000 напълно разрушени сгради.
БИНГЬОЛ - 2003 г.
177 души загинаха при земетресение в Бингьол на 1 май 2003 г. с магнитуд 6,4. Повече от половината от жертвите бяха деца от срутил се пансион. Стотици жители на този източен турски окръг бяха ранени, а хиляди останаха без покрив.
КОДЖАЕЛИ - 1999 г.
На 17 август 1999 г. при земетресение с епицентър в селището Гьолджук, окръг Коджаели, Северозападна Турция, мощен земен трус от 7,4 степен убива 17 118 души, според официалната статистика. Измитското земетресение, както е известен този трус, удари в 3.02 ч. през нощта целия район около Мраморно море, причинявайки десетки хиляди жертви и нанасяйки тежки материални щети. Според неофициалните данни мъртвите в резултат на труса са над 65 хиляди, повече от 100 хиляди са ранените, а около 600 хиляди са останали без дом.
ЕРЗИНДЖАН - 1939 г.
Земетресение с магнитуд 7,9 в окръг Ерзинджан на 27 декември 1939 година остава в историята като най-опустошителното земетресение в по-новата история на страната, отнемайки живота на 32 968 души според официалните данни. Над сто хиляди са ранените в този земен трус, продължил около 50 секунди, а около 120 хиляди сгради са разрушени до основи. През последния век са регистрирани още няколко големи земетресения, всяко от които е взело хиляди жертви, най-вече в източната част на Турция.
ГЪРЦИЯ
На 26 юни 1926 г. земетресение между 7,7 и 8 по Рихтер край остров Родос разрушава хиляди къщи не само на Родос, но и на Крит, Халки, Кос, Карпатос и други гръцки острови. Като по чудо загиват само 12 души на Родос, главно защото основният трус е предшестван от микроземетресения, които предупреждават жителите да напуснат домовете си. Цели 120 обаче загиват при земетресението от седма степен, което става на 26 септември 1932 г. в района на Йерисо на Халкидическия полуостров.
Още повече - 178, са жертвите при труса с магнитуд от 6,6, който засяга остров Кос на 23 април 1933 г. Най-много жертви взимат трите последователни земетресения с магнитуд 6,4, 6,8 и 5,2 по Рихтер, които стават между 9 и 12 август 1953 г. в Йонийско море. Най-тежко засегнати са островите Закинтос, Итака и Кефалония. Общо жертвите са 455, а селищата Аргостоли, Ликсури и Закинтос са разрушени.
На 9 юли 1956 г. трус с магнитуд 7,7 разтърсва егейския остров Аморгос. Според някои данни това е най-силното земетресение в Гърция през XX в. Минути по-късно земетресение от 7,2 по Рихтер удря и остров Санторини. Трусовете предизвикват цунами с височина от 30 м. Природното бедствие причинява смъртта на 53 души. На Санторини се срутват над 500 къщи. Земетресение от 6,1 по Рихтер засяга района на Егио край Коринтския залив на 15 юни 1995 г. Загиват 26 души, причинени са и сериозни материални щети.
Магнитуд от 6,9 има земетресението на 8 януари 2006 г. край остров Китира. Много стари сгради се срутват. Земетресението обаче има само една жертва, мъж, който умира от инфаркт. Следващите две големи земетресения в Гърция, на 21 юли 2017 г. край о. Кос и на 30 октомври 2020 г. край о. Самос, и двете с магнитуд 6,7, стават в морето между гръцките Додеканези и турските брегове. И при двете в Гърция загиват по двама души, а при първото са повредени много стари постройки на Самос. Второто земетресение отнема 117 живота в Турция.
РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ
В днешната Република Северна Македония, по онова време Социалистическа република Македония в състава на Югославия, преди 60 години се случва едно от най-разрушителните земетресения на Балканския полуостров. На 26 юли 1963 г. 5.17 часа сутринта Скопие е разтърсено от катастрофално земетресение с магнитуд 6,9 по скалата на Рихтер, което разрушава града почти до основи. Трусът продължава 20 секунди и е усетен най-силно по долината на р. Вардар, след което следват множество по-слаби вторични трусове. Земетресението отнема живота на 1070 души, а над 4000 са ранени. Разрушени са около 15 800 сгради, а други 28 000 са повредени. Около 200 000 души остават без дом. Страни от цял свят, включително България, помагат за възстановяването на разрушения град. Символ на опустошителното бедствие остава запазената и до днес полуразрушена сграда на старата гара, която понастоящем приютява Музея на Скопие. Часовникът на фасадата ѝ все още показва точно 5.17 часа, когато фаталното земетресение срива града.
РУМЪНИЯ
На 4 март 1977 г. в 21:22 ч. в Румъния е разтърсена от мощно земетресение с магнитуд 7,4 по скалата на Рихтер с епицентър в планината Вранча в Източните Карпати на дълбочина 94 км. Трусът продължава 55 секунди, а ударната вълна е усетена в почти целия балкански регион. Това е най-силното земетресение, регистрирано в страната през последните 50 години (предишното голямо земетресение в Румъния е на 10 ноември 1940 г. - то е с магнитуд 7,4 по скалата на Рихтер и смята се, че отнема живота на около 1000 души, а около 4000 са ранени).
Трусът отнема живота на 1578 души на национално ниво (1424 в Букурещ), а 11 321 са ранени (7598 в Букурещ). В столицата са разрушени 32 сгради с голяма и средна височина, а в страната общо 32 900 сгради са тежко пострадали, включително 760 предприятия. Около 200 000 души са пряко засегнати от последствията. В България трусът е усетен на територията на цялата страна. Най-силно е засегнат Свищов, където се срутват осеметажен блок и общежитието на химическия комбинат „Свилоза“, при което загиват повече от 120 души, а над 140 са ранени. При проведената спасителна акция са извадени живи под отломките 31 души. Нанесени са сериозни материални щети на много сгради в града.
Следващото силно земетресение в Румъния е регистрирано на 30 август 1986 г. и е с магнитуд 7,1 по Рихтер, а епицентърът му е отново във Вранча, на 177 километра северно от Букурещ. Трусът на дълбочина 131 километра отнема живота на най-малко 150 души, а над 500 са ранени. На 30 и 31 май 1990 г. са регистрирани серия от трусове отново във Вранча, двете най-силни от които са с магнитуд 6,9 и 6,4. Те отнемат живота на осем души в Румъния (в Република Молдова има още три жертви, а в България - една), а 296 са ранени. Това е последното смъртоносно земетресение в Румъния. Статистиката показва, че в сеизмичния район Вранча земетресения с магнитуд 6 или повече стават приблизително на всеки 10 години, земетресения с магнитуд 7 - на всеки 33 години, а такива с магнитуд над 7,5 - на всеки 80 години.
АЛБАНИЯ
На 26 ноември 2019 г. земетресение с магнитуд 6,4 по Рихтер отне живота на 51 души и рани около 3000 други в Северозападна Албания. Това е най-смъртоносното земетресение за последните 99 години. Епицентърът е в района на пристанищния град Дуръс, на около 36 километра северозападно от столицата Тирана, а дълбочината на огнището е около 20 километра. Разрушени или тежко повредени са 601 сгради и 2431 къщи, а хиляди хора остават без дом.
В последния век страната е разтресена и от други силни земетресения, които предхождат това от 2019 г. На 30 ноември 1967 г. земетресение с магнитуд 6,6 с епицентър между Либражд и Дебър причинява сериозни щети и в Албания, и в Македония. Съобщава се за 12 жертви, 174 ранени и 6336 разрушени жилища. На 15 април 1979 г. земетресение с магнитуд между 6,4 и 7 според различните източници разтърсва Шкодра, като броят на загиналите в Шкодра и Лежа е 40 души, 17 118 жилища, обществени и културни сгради са разрушени. Според някои данни епицентърът е между Шкодра и черногорския град Бар, като от черногорска страна жертвите са значително повече.
ЧЕРНА ГОРА
Земетресението на 15 април 1979 г. разтърсва цялото адриатическо крайбрежие на Черна гора, по това време една от републиките в бивша Югославия, и отнема живота на 101 души там, наред с жертвите в съседна Албания. В градовете Улцин, Бар, Петровац, Будва, Тиват, Котор са разрушени хотели, здравни заведение, социални и детски домове, както и много жилища. Около 100 000 души остават без дом.
ХЪРВАТИЯ
Земетресението в хърватския град Петриня на 29 декември 2020 г. е с магнитуд 6,4 по скалата на Рихтер и причинява съществени щети в града, намиращ се в централната част на Хърватия. В резултат на труса загиват осем души, а 36 са ранени. Най-малко 9000 къщи са разрушени, а 1800 остават негодни за обитаване след труса. Смята се, че това е най-силното земетресение в Хърватия от 140 години.
КИПЪР
Две разрушителни земетресения от 6,1 и 6 по Рихтер засягат окръг Пафос на 10 септември 1953 г. Загиват 40 души, 100 са ранени, а 4000 остават без покрив. Разрушени са 5 села с 1600 къщи, а още 105 населени места претърпяват щети. Край кипърските брегове е наблюдавано и малко цунами. На 9 октомври 1996 г. югозападната част на Кипър е разтърсена от най-силното земетресение в скорошната история на страната с магнитуд от 6,8 по Рихтер. Земетресението предизвиква паника в Пафос и Лимасол, Никозия, Ларнака и Паралимни. Загиват двама души, все по странични причини, а 20 са леко ранени. Има ограничени щети в Пафос и Лимасол. На 11 януари 2022 г. силно земетресение от 6,6 по Рихтер отново има епицентър в района на Пафос. В Кипър щетите са ограничени, но вероятно като следствие от труса няколко часа по късно в Дамиета, Египет, се срутва четириетажна сграда, в която загиват трима души, а един е ранен.
Автори: Мина Димитрова, Ваня Накова, Магдалена Димитрова, Петър Къдрев