Британският отбранителен мозъчен тръст към Кралския институт на обединените служби RUSI твърди, че руските служби за сигурност и разузнаване са много по-успешни от самата руска армия след пълномащабното нахлуване в Украйна. Въпреки успехите си в работата си службите имат е фундаментални недостатъци, които имат значение за провала на плановете за руската инвазия в Украйна. Един от тези недостатъци е желанието да се угоди на руския президент по всеки възможен начин.
Основните изводи от доклада "Предварителни уроци от неконвенционалните операции на Русия по време на руско-украинската война, февруари 2022 г. - февруари 2023 г.", изготвен от експертите на RUSI, Джак Уотлинг, Александър Данилюк и Ник Рейнолдс, препредава BBC. Докладът се основава на многобройни интервюта с представители на украинското разузнаване, службите за сигурност и правоприлагащите органи - авторите са разговаряли с тях както преди, така и след началото на конфликта. Изследователите са използвали и материали, намерени на бойното поле в Украйна или получени от други източници от руските служби за сигурност и техните партньори.
Благодарение на внимателното планиране ФСБ и другите специални служби са успели бързо да проведат операции на окупираните от руската армия територии и да постигнат забележителни успехи в организирането на окупационни режими.
При планирането на инвазията Москва е разчитала на широка мрежа от агенти на руските специални служби в Украйна. Структурите на руските специални служби, които в много отношения следват съветските доктрини, обаче имат редица сериозни недостатъци, които са попречили на руската армия да реализира предвоенните си планове.
Култура на отчетност и работа за Путин
На фундаментално ниво руските разузнавателни служби не разполагат с трезва оценка на собствените си усилия или поне с честността да докладват точно за тях, се казва в доклада.
Специалните служби са натоварени със задачата да постигат резултати, но не правят независима оценка на жизнеспособността на собствените си планове, което създава култура на отчетност, в която служителите се възползват от прекомерен оптимизъм. Освен това изглежда съществува системен проблем с преувеличаването на успехите и прикриването на слабостите пред началниците.
Друга слабост на руския подход е неговата шаблонност. Руската система изглежда не насърчава индивидуалния подход към всяка операция. Както отбелязват авторите, когато ситуацията не се развива по план, службите за сигурност се връщат автоматично към изпитани методи от съветската епоха. Тези методи бързо се възпроизвеждат във всички сили, участващи в операцията, което позволява бързото им идентифициране и отговор с контрамерки.
Службите за сигурност са насърчавани да разработват операции в съответствие с тяхното разбиране за намеренията на президента Владимир Путин, а разпределението на ресурсите зависи от това коя от тях в по-голяма степен отговаря на неговите желания. Тази вътрешна конкуренция позволява на Путин да поддържа контрол и да награждава или наказва шефове и служители на службите, без те никога да се чувстват в пълна безопасност.
Тази динамика най-добре се описва с фразата, използвана от британския историк и изследовател на нацизма Йън Кършоу, който описва амбициите на държавата на Хитлер като "работа към фюрера", при която държавният глава поставя цели, а държавните органи се стремят да ги постигнат, без да се съобразяват със средствата.
Това също така нарушава достоверността на анализа: собствените перспективи се преувеличават, а неуспехите да се приписват на мащаба на усилията на противника. Въпреки провала като цяло в Украйна, едва ли това ще попречи на руските служби да продължат на заемат централно място в управлението на Руската държава в бъдеще, се казва в доклада.
Агенти - как е била подготвена операцията
Като основен механизъм за своята "специална военна операция" руските военни залагат на вътрешната дестабилизация и дезорганизация на Украйна, която е трябвало да наруши системата на управление и военното командване и контрол, да подкопае общественото доверие в държавните институции, да намали стабилността на страната и да сведе до минимум помощта за Украйна от международните партньори.
При тези условия Москва не е разчитала на сериозна съпротива, за което свидетелстват логистичните провали в първата фаза на операцията. Малка група планиращи се е надявала да повтори успеха на Кримската операция от 2014 г., която също се основаваше на липсата на военна съпротива от страна на Украйна.
Според доклада на RUSI ФСБ е участвала активно в планирането на инвазията, като очевидно е имала за задача да подготви планове за окупацията на Украйна през юли 2021 г. Това е изисквало подготовката на обширна агентура на ФСБ, така че през есента на 2021 г. руските агенти в Украйна са започнали да ходят на краткосрочни почивки в курорти в Турция, Кипър и Египет, където са се срещали със своите ръководители.
Внимание се обръща на начина на действие на руските служби за сигурност - те предпочитат да сведат до минимум работата на агентите от Русия, като вместо това вербуват агенти на място, които създават и управляват свои собствени мрежи.
"Ако тези хора заемат политическа, икономическа или бюрократична позиция в целевата държава, те могат да вербуват хора не като руски агенти, а като свои лични клиенти, които по този начин започват несъзнателно да насърчават руските интереси", се отбелязва в доклада. Това е форма на вербуване под фалшив флаг, при която агентът може да вярва, че е получил задача от името на служител на собствената си страна, дори ако задачата в крайна сметка е измислена и идва от Москва.
В случая с Украйна тази роля са играли няколко високопоставени служители и политици, свързани с руските служби за сигурност в продължение на десетилетия, се казва в доклада.
Агенти на руските специални служби са проникнали и са се опитвали да осъществяват вътрешна дестабилизация в Украйна, включително и в украинското разузнаване, правоприлагащите органи, други държавни органи, политически партии, обществени организации, а и криминални структури.
Високопоставените агенти в украинското правителство са разполагали със собствен голям апарат, който се е използвал за различни задачи - от пренасяне на парични средства до организиране на конспиративни квартири. Тези низови агенти варират от лоялни на Русия украинци до обикновени платени агенти, често и от криминалните среди.
Макар че този апарат нямаше голямо значение за плановете за инвазия, той се оказа изключително важен за руските действия в окупираните територии след офанзивата.
Авторите отбелязват и значението на Руската православна църква като единствената организация, подкрепяща идеологически ангажирани агенти на руското влияние. Тъй като отношенията между държавата и религиозните институции са доста деликатен въпрос, дори след инвазията украинските власти не успяват веднага да ограничат работата на тези части от руския апарат.
Руските агенти също така е трябвало да провокират масови протести. И този план включва не само провокации, но и план да се повлияе на висшето ръководство на Украйна да се откаже от курса си в навечерието на инвазията и по присъединяване към НАТО да се заеме неутрална позиция. Така според руските специални служби това е трябвало да провокира масови протести, подобни на Майдана преди десетилетие, което улесни дестабилизирането на страната чрез парализиране на силовите структури и военното командване.
Нищо от това обаче не се случи в действителност.
Грешки при планирането
Авторите на доклада отбелязват, че високопоставени служители от руското разузнаване са препоръчали отлагане на инвазията за лятото на 2022 г. - според тях в началото на годината все още не са били налице необходимите условия за бърза победа. Москва обаче е решила да действа, защото Кремъл е смятал, че разбира украинската политика.
Вероятно това мнение е било подсилено и от бивши украински високопоставени служители, живеещи в Москва. Изброяват се представители на режима на Янукович, които редовно си сътрудничат с руските специални служби: бившият министър на отбраната Павло Лебедев, бившият шеф на СБУ Александър Якименко, бившият министър на вътрешните работи Виталий Захарченко и бившият ръководител на президентската администрация Андрий Клюев.
Прибързаното и не напълно подготвено нахлуване е доказателство, че руските агенти са преувеличили степента на своето влияние и че на самите служби за сигурност е било наредено да се подготвят и да подпомогнат окупацията в рамките на определен срок, вместо да оценяват нейната дълготрайна жизнеспособност. Според доклада тази институционална култура на изпълнение на заповеди е една от причините за провала на първоначалните планове за нахлуване в Украйна.
Мрежите, създадени от руските служби за сигурност, са били предназначени за други задачи и са се оказали неподходящи за действие в продължителен конфликт. Освен това престъпленията срещу цивилни граждани промениха отношението към Русия не само сред обикновените украинци, но и сред представителите на проруските организации.
Макар че пълната капитулация на Киев би била желателна за Москва, в действителност Русия се е надявала да окупира Украйна чрез парализиране на централния държавен апарат, съчетано с капитулация на отделни изолирани украински части. "Изглежда, че руснаците погрешно са проектирали своята култура на управление отгоре надолу и върху Украйна", смятат авторите.
Успехът на руските служби - контрол
Въпреки факта, че събитията в Украйна протекоха по напълно различен сценарий, не е правилно да се смята, че руските планове са били напълно погрешни. В окупираните територии руснаците демонстрираха, че могат да контролират населението и да управляват контраразузнавателния апарат с достатъчно сътрудници.
Окупационните администрации и гарнизони са подпомагани в дейността си от местни служители на реда и държавни служители, вербувани преди войната като агенти на руските тайни служби. Според някои предвоенни оценки тези хора е трябвало да заловят местните власти и след това да ги предадат на руснаците. На практика вербуваните агенти са били много по-малко от докладваното или записано в разчетите.
Например от 800-те руски агенти, идентифицирани в окупираните райони на Харковска област, повечето са били младши служители в местните власти, включително в отдели като Горското стопанство. По-малко от 100 служители на местните правоприлагащи органи са сътрудничили на руснаците.
Плановете на ФСБ обаче не изискват мнозинството или дори значителна част от населението да приветства нахлуването. Въз основа на опита от Чечня, планирането приема, че за да бъде окупационният режим ефективен, 8% от населението трябва да му сътрудничи - доброволно или със сила. Между другото, след анализ на ситуацията в районите под руски контрол, самото украинско разузнаване достигна до извода, че оценките на ФСБ като цяло са били верни.
Друга силна страна на неконвенционалния военен потенциал на Русия е систематичната методология за потискане на окупирани територии. Чеченският опит показва, че за пълното потушаване на съпротивата може да е необходимо повече от едно поколение, но това не означава, че съпротивителната дейност сериозно застрашава позициите на Русия.
В градовете под руски контрол, окупационната администрация контролира магазините, дистрибуцията на храни и услугите. Достъпът до тези услуги е друг лост за принуда, не само за потискане на опозицията, но и за насърчаване на сътрудничеството.
Авторите на доклада отбелязват и успехите на руските специални служби в използването на цифровите технологии, чрез които те създават голяма база данни за жителите на окупираните територии - кой къде живее и работи, дали е свързан с украинските служби за сигурност, къде живеят и работят роднините му и т.н. Специалните служби са съставили обширни списъци на изявени и високопоставени поддръжници на украинското правителство, за да ги елиминират, ако е възможно, или да ги заловят за показни съдебни процеси.
Системни недостатъци
Авторите отбелязват, че въпреки всички предимства на руския подход към неконвенционалната война, при него се открояват и ясни системни недостатъци.
По-специално, тенденцията да се разчита на малък брой елитни агенти, които управляват собствени мрежи, означава, че елиминирането на някои от тези агенти има непропорционално въздействие върху възможностите на руското разузнаване.
По отношение на фронтовото разузнаване и целеуказването и въпреки добрите възможности за събиране на информация, обърканата схема за обработка на данни води до значително забавяне на удара по набелязаните цели. По правило това отнема поне един ден, ако не и много повече, особено когато ударът ще бъде нанесен с ракети с морско базиране. Освен това някои от поразените цели са стари и нефункциониращи като такива военни обекти, което може да се тълкува като готовност на разузнавателната общност да си измисля цели дори при липса на актуална разузнавателна информация.
Един от изводите от публичната част на доклада: Заплахите, описани в доклада - вербуване на високо ниво и създаване на поддържащ апарат - не са проблем само за Украйна: неотдавнашните арести на руски агенти в германското разузнаване и новите опити на Москва да дестабилизира Молдова служат като напомняне.