Сирийци, които са живели в Судан.
Суданските семейства се събират на граничен пункт с Египет и в пристанищен град на Червено море, отчаяно опитвайки се да избягат от насилието в страната си, понякога чакат с дни с малко храна и без подслон под открито небе, казват свидетели.
В столицата Хартум интензивността на боевете намаля на втория ден от тридневното примирие и военните заявиха, че „първоначално са приели“ дипломатическата инициатива за удължаване на настоящото примирие с още три дни след изтичането му в четвъртък .
Тъй като възможността за бъдещо примирие е несигурна, много хора се възползваха от възможността, предоставена им по време на затишието в боевете, за да се присъединят към десетките хиляди, които напуснаха столицата през последните дни, опитвайки се да се измъкнат от кръстосания огън между силите на двата висши генерали в Судан.
Набавянето на храна става все по-трудно, а електричеството е прекъснато в голяма част от столицата и други градове. Множество хуманитарни агенции трябваше да прекратят операциите си, което е доста тежък удар за страна, където една трета от 46-милионното население разчита на хуманитарна помощ.
Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси каза, че само една на всеки четири болници в столицата е напълно функционална и боевете са прекъснали помощта за 50 000 деца, които са с остро недохранване.
Много суданци се опасяват, че двете страни ще ескалират битката си, след като международните евакуации на чужденци, започнали в неделя, приключат. Британското правителство, чийто въздушен транспорт е един от последните, които все още продължават, каза, че е евакуирало над 300 души с полетите и планира още четири полета.
Голям брой други хора са били подложени на изтощителното еднодневно пътуване през пустинята до точки за достъп извън страната – до град Порт Судан на източното крайбрежие на Червено море и до преминаването на Аркин в Египет през северната граница.
Тълпи от суданци и чужденци чакат в Порт Судан, опитвайки се да се регистрират за ферибот до Саудитска Арабия. Далия Абделмоним, судански политически коментатор, каза, че тя и семейството ѝ са пристигнали в понеделник и са се опитвали да си намерят място. „Приоритет беше даден на чуждите граждани“, каза тя.
Тя и част от голямото ѝ семейство, предимно жени и деца, предприеха 26-часово пътуване с автобус, за да стигнат до пристанището, като по време на тежкото пътуване са преминали през военни контролно-пропускателни пунктове и малки села, където хората им предлагали по улиците студен сок от каркаде - традиционна напитка за Судан.
„Тези хора разполагат с малко, но предложиха на всеки един пътник във всички тези автобуси и камиони нещо, за да направят пътуването им по-добро“, каза тя.
Наближавайки пресечния пункт Аркин, хората прекарват нощи навън под открито небе в пустинята, чакайки да бъдат пуснати в Египет. На прелеза има наредени автобуси.
„Това е пълна бъркотия, невиждан хаос – дълги опашки от възрастни и болни хора, инвалиди, жени и деца, чакащи в мизерни условия“, каза Моаз Ал-Сейер, судански учител, който пристигна заедно със съпругата си и трите си деца на границата ден по-рано.
Десетки хиляди жители на Хартум също са избягали в съседни провинции или дори във вече съществуващи лагери в Судан, където са настанени оцелели от предишни конфликти.
Източник: Al Jazeera
Превод и редакция : Оля Ал-Ахмед