Британският Sunday Times публикува статия на проф. Марк Галеоти, експерт по Русия и автор на над 20 книги. В нея той отбелязва, че въпреки желанието на украинската армия и политици, контранастъплението на въоръжените сили на Украйна най-вероятно няма да доведе до значителни резултати, но става все по-трудно то да се отложи, включително по политически причини .
Британски офицери, които са работили с украинската армия, съобщават, че украинските сили са настроени решително, каза Галеоти. От друга страна, според изтеклите оценки на американското разузнаване, Украйна едва ли ще постигне много повече от скромни териториални придобивки.
"Досега украинските военни демонстрираха не само умение и решителност, но и въображение", пише авторът, отбелязвайки успехите на украинската армия в отбраната в първата фаза на конфликта.
Украинците също често успяваха да изненадат руснаците на оперативно и стратегическо ниво, както например по време на Харковската офанзива. Нанасяйки удари в момент, когато вниманието на Москва беше съсредоточено на юг и в райони, където руските войски бяха оскъдни, те успяха да завземат повече от 12 000 квадратни километра за един месец.
Въпреки това, докато украинците бързо овладяват 230 нови и обновени западни танка и 1550 други бронирани машини, те все още нямат подходящата противовъздушна отбрана за голяма офанзива. Западните експерти също не са сигурни дали старшите командири ще могат да се адаптират към новите системи толкова добре, колкото войниците, които ги управляват.
"Въпреки това, Киев няма реален избор, освен да започне голяма пролетна или лятна офанзива. Неговите лидери все повече се поставят в ъгъла", каза Галеоти. Президентът Зеленски умело управлява Запада, но за да запази подкрепата му, той трябва да покаже това, което във Вашингтон доста безвкусно наричат "възвръщаемост на инвестициите".
Зеленски също трябва да балансира вътрешната политика. Ястреби като Кирил Буданов, шефът на военното разузнаване на Украйна, не желаят да чуят за преговори с Москва, въпреки че някои в правителството смятат, че моментът вече е подходящ за тях.
Западните страни също имат своите ограничения. В допълнение към трудностите, включително политически, с доставката на нови модерни оръжейни системи (изтребители F-16 или ракети с голям обсег ATACMS), има остър проблем с липсата на боеприпаси.
В момента украинците харчат повече 155-мм снаряди за един месец, отколкото САЩ произвеждат за една година, напомня Галеоти. Западът инвестира в нови производствени мощности, но това отнема време.
В Москва осъзнават това и се готви за отбрана.
Според украински оценки, потвърдени от британското министерство на отбраната, в резултат на това броят на руските жертви е намалял с почти една трета. Все повече и повече окопи и укрепления се виждат на сателитни снимки, особено по вероятните линии на украинска офанзива на юг.
Наистина, Русия също има проблеми, отбелязва авторът. На руснаците също им липсват боеприпаси и прецизни управляеми ракети.
"Нещо повече, Путин иска успех, но колкото по-агресивни са руските операции, толкова повече загуби понасят руските войски и толкова по-скоро той отново ще се изправи пред труден избор - как да компенсира липсата на войници", пише Галеоти.
За компенсиране на загубите ще е необходима или нова вълна на мобилизация, или изпращане на фронта на наборници. И двата варианта ще бъдат непопулярни и Путин бърза да вземе такива решения, особено преди регионалните избори през септември.
"По този начин, докато сили извън контрола на Зеленски тласкат Киев да атакува, Москва неохотно се готви за защита, разчитайки само на надеждата да надвие волята на Украйна за съпротива и желанието на Запада да я финансира", пише Галеоти. "Това е практически единствената стратегия, която Путин може да приеме."
Авторът също така отбелязва, че международната роля на Русия намалява, въпреки войнствените изявления на руското външно министерство.
Москва избягва директни провокации срещу НАТО, като например избягва удари по западните маршрути за доставка на оръжия за Украйна и избягва полети близо до границите на блока.
"Дори онези държави, които Москва някога е смятала за второкласни сили, сега имат правото да налагат вето на някои аспекти на руската политика или поне възможността да изискват висока цена за помощта си", напомня Галеоти, посочвайки Турция и Иран като примери, които сега са все по-активни в региони, които Москва някога е смятала за свои.
"Колкото по-дълго продължава войната и колкото повече щети се нанасят на руската икономика, толкова повече Китай набира сила", отбелязва авторът. - Въпреки радостните комюникета след посещението на президента Си Дзинпин в Русия през март, Пекин все още не предоставя оръжията, боеприпасите или дори безусловната политическа подкрепа, която Путин искаше.
"Въпреки че и двете страни имат значителна тактическа свобода, те са ограничени стратегически", заключава авторът. "Украйна трябва да започне голяма атака; Русия трябва да се опита да ги лиши от победа."