Фондация "Ханс Бьоклер" проведе проучване за нагласите на германците към идеята за четиридневна работна седмица. Основният извод от него: малко над 80% от заетите на пълен работен ден биха искали да преминат към четиридневна работна седмица - със съответното намаляване на работното време. Почти 73% приемат да работят по-малко, но само ако заплащането остане същото. 8% одобряват четиридневната работна седмица, дори ако заплащането бъде намалено. Други 17% са категорично против това да се работи само 4 дни в седмицата, а за два процента от участниците в проучването това вече е факт - на практика имат 4-дневна работна седмица.
За и против по-малко работа
Повечето от онези, които биха искали да преминат към 4-дневна работна седмица, посочват като причина възможността за повече свободно време - а това означава повече време за хобита, за спорт или за доброволческа дейност, както и за семейството. В тази връзка, според авторите на проучването, четиридневната работна седмица би могла да повиши гражданската активност. "Свободното време е особено важно за социалното сближаване и за укрепването на демокрацията", посочват те.
Противниците на идеята за четиридневна работна седмица пък посочват това, че често им се налага да заместват колеги. Всеки трети е убеден, че съкращаването на работното време няма да доведе до подобрение на професионалните умения и опита на работниците и служителите.
Проучването на фондация "Ханс Бьоклер" е проведено сред 2575 участници, работещи на пълен работен ден и с регламентирано в трудовите договори работно време. Между април 2020 и ноември 2022 година те са били анкетирани 9 пъти онлайн. Резултатите от проучването са представителни за работещото население в Германия.
Производителността няма да пострада
Фактът, че огромното мнозинство от анкетираните биха искали да работят четири дни в седмицата за същото възнаграждение, не представлява голямо препятствие за намаляване на работното време, смятат авторите на проучването. Предишни изследвания показват, че служителите са по-продуктивни при четиридневна работна седмица, подчертават Ивон Лот и Айке Виндшайд от Института за икономически и социални науки (WSI).
Те посочват и други ползи за обществото: по-кратката работна седмица ще позволи на служителите по-лесно да се възстановяват, самите те ще имат повече време за семейството, ще са по-работоспособни и по-здрави. "Има много причини да се смята, че политиците и икономистите, които взимат решения, трябва да използват модела на четиридневната работна седмица като инструмент за справяне с недостига на квалифицирани кадри, за стабилизиране на социалноосигурителните фондове, за по-ефективно разпределение на времето за работа и семейството и за поддържане на здравето на хората. Всичко това трябва да бъде взето много насериозно", подчертават двамата изследователи.
Въвеждането на четиридневна работна седмица обаче трябва да върви ръка за ръка с промяна на обема на работата и на работните процеси, подчертават те. В противен случай съкращаването на работното време може да има отрицателно въздействие върху мотивацията и самочувствието на служителите.
Всички ще имат полза
"Ефективното въвеждане на четиридневна работна седмица изисква ясни правила, както и намаляване на работното натоварване чрез автоматизиране на работните процеси", препоръчват авторите на проучването. Четиридневната работна седмица не само се ползва с широка подкрепа от работещите граждани, но авторите на изследването са убедени, че тя ще бъде от полза и за фирмите и предприятията.
Автор: Виктор Вайц