Европейската икономика запазва устойчивостта си в един труден глобален контекст. По-ниските цени на енергията, намаляването на ограниченията в предлагането и силният пазар на труда благоприятстваха умерения растеж през първото тримесечие на 2023 г., с което бяха разсеяни опасенията от рецесия. По-доброто от очакваното начало на годината доведе до подобряване на перспективите за растеж на икономиката на ЕС до 1,0 % през 2023 г. (0,8 % в зимната междинна прогноза) и 1,7 % през 2024 г. (1,6 % през зимата). Преразгледаните във възходяща посока прогнози за еврозоната са със сходен мащаб, като растежът на БВП се очаква да бъде съответно 1,1 % и 1,6 % през 2023 г. и 2024 г. На фона на продължаващия натиск върху основните цени прогнозите за инфлацията също бяха преразгледани във възходяща посока в сравнение със зимата, съответно на 5,8 % през 2023 г. и на 2,8 % през 2024 г. в еврозоната.
По-ниските цени на енергията подобряват перспективите за растеж
Според предварителната експресна оценка на Евростат през първото тримесечие на 2023 г. БВП е нараснал с 0,3 % в ЕС и с 0,1 % в еврозоната. Водещите показатели сочат, че растежът ще продължи през второто тримесечие.
Европейската икономика успя да ограничи неблагоприятното въздействие на военната агресия на Русия срещу Украйна, като устоява на енергийната криза благодарение на бързата диверсификация на доставките и на значителния спад в потреблението на газ. Ефектът от значително по-ниските цени на енергията оказва влияние върху икономиката, като води до намаляване производствените разходи на предприятията. Налице е също така намаляване на сметките за енергия за потребителите, въпреки че частното потребление се очаква да остане ниско, тъй като ръстът на заплатите изостава от инфлацията.
Заради високата инфлация се очаква условията за финансиране да се затегнат още повече. Въпреки че се очаква ЕЦБ и другите централни банки от ЕС да наближат края на цикъла на покачване на лихвените проценти, неотдавнашните сътресения във финансовия сектор вероятно ще доведат до увеличаване на натиска върху разходите и достъпа до кредити, като забавят растежа на инвестициите и се отразят най-вече на жилищните инвестиции.
Основната инфлация бе преразгледана във възходяща посока, но постепенно ще намалее
След като достигна най-високата си стойност през 2022 г., през първото тримесечие на 2023 г. номиналната инфлация продължи да спада на фона на рязкото забавяне на ръста на цените на енергията. Основната инфлация (номиналната инфлация без енергията и непреработените храни) обаче се оказва по-устойчива. През март тя достигна рекордно равнище от 7,6 %, но се очаква постепенно да намалее през прогнозния период, тъй като маржовете на печалбата поемат по-големия натиск върху заплатите, а условията за финансиране се затягат. Експресната прогноза от април за хармонизирания индекс на потребителските цени за еврозоната, публикувана след крайната дата на настоящата прогноза, показва незначителен спад в темпа на основната инфлация, което предполага, че тя може да е достигнала най-високата си стойност през първото тримесечие, както бе прогнозирано. На годишна основа през 2023 г. се очаква основната инфлация в еврозоната да се установи средно на 6,1 %, преди да спадне до 3,2 % през 2024 г., оставайки над номиналната инфлация и през двете прогнозни години.
Пазарът на труда устоява на икономическия спад
Рекордно силният пазар на труда укрепва устойчивостта на икономиката на ЕС. Равнището на безработица в ЕС достигна ново рекордно ниско равнище — 6,0 % през март 2023 г., а равнищата на участие и заетост са рекордно високи.
Очаква се отражението на по-бавния темп на икономическа експанзия върху пазар на труда в ЕС да бъде само слабо. Според прогнозите растежът на заетостта ще бъде 0,5 % през тази година, преди да спадне до 0,4 % през 2024 г. Предвижда се равнището на безработица да остане малко над 6 %. Ръстът на заплатите нарасна от началото на 2022 г. насам, но продължава да е доста под инфлацията. По-устойчиво увеличение на заплатите се очаква на фона на продължаващото затягане на пазарите на труда, силното увеличение на минималните работни заплати в няколко държави и, в по-общ план, на натиска от страна на заетите лица да си възвърнат загубената покупателна способност.
Очаква се публичните дефицити да намалеят, особено през 2024 г.
Въпреки въвеждането на мерки за подпомагане с цел смекчаване на въздействието на високите цени на енергията, силният номинален растеж и премахването на оставащите мерки, свързани с пандемията, доведоха до допълнителен спад на съвкупния бюджетен дефицит на ЕС през 2022 г. до 3,4 % от БВП. През 2023 г. и по-осезаемо през 2024 г. понижаващите се цени на енергията следва да позволят на правителствата постепенно да премахнат мерките за подпомагане в областта на енергетиката, което ще доведе до по-нататъшно намаляване на дефицита съответно до 3,1 % и 2,4 % от БВП. Съвкупното съотношение на дълга към БВП в ЕС се очаква да намалява с постоянни темпове до под 83 % през 2024 г. (90 % в еврозоната), което все още е над равнищата отпреди пандемията. Налице е голяма разнородност на фискалните траектории в държавите членки.
Въпреки че инфлацията може да подпомогне подобряването на публичните финанси в краткосрочен план, този ефект неизбежно ще намалее с течение на времето, тъй като разходите за погасяване на дълга нарастват, а публичните разходи постепенно се коригират спрямо по-високото ценово равнище.
Рисковете от влошаване на икономическите перспективи са се увеличили
По-устойчивата основна инфлация би могла да продължи да ограничава покупателната способност на домакинствата и да наложи по-решителна реакция на паричната политика с широки макрофинансови последици. Освен това подновените случаи на финансови сътресения биха могли да доведат до допълнително нарастване на нежеланието за поемане на риск, което ще доведе до по-силно затягане на стандартите за отпускане на заеми от предвиденото в настоящата прогноза. Експанзионистичната фискална политика ще подхранва още повече инфлацията, подкопавайки действията в областта на паричната политика. Освен това може да възникнат нови трудности за световната икономика вследствие на сътресенията в банковия сектор или във връзка с геополитическото напрежение в по-широк план. Положителното е, че по-благоприятната динамика на цените на енергията би довела до по-бърз спад на номиналната инфлация с положителни странични ефекти върху вътрешното търсене. И накрая, налице е постоянна несигурност, произтичаща от продължаващото нахлуване на Русия в Украйна.
Публикуването на прогнозата включва за първи път преглед на икономическите структурни характеристики, последните резултати и перспективи за Украйна, Молдова и Босна и Херцеговина, на които Съветът предостави статут на страни кандидатки за членство в ЕС през юни и декември 2022 г.
Настоящата прогноза се основава на набор от технически хипотези относно обменните курсове, лихвените проценти и цените на стоките, актуални към 25 април. По отношение на всички други входящи данни, включително хипотезите относно държавните политики, в прогнозата е взета под внимание информацията, налична до 28 април включително. Прогнозата се основава на хипотезата за липса на промяна в политиките, освен ако бъдат обявени нови конкретни и подробни мерки.
Всяка година Европейската комисия публикува две подробни прогнози (пролетна и есенна) и две междинни прогнози (зимна и лятна). Междинните прогнози обхващат годишния и тримесечния БВП и инфлацията за текущата и следващата година за всички държави членки, както и съвкупните данни за ЕС и еврозоната. В икономическата прогноза на Европейската комисия от лятото на 2023 г. ще бъдат актуализирани прогнозите за БВП и за инфлацията, като се очаква прогнозата да бъде представена през юли 2023 г.