На Италия ѝ бяха необходими четири години за да обмисли прекъсването на специалните си отношения с Китай, пише европейската редакция на американския вестник "Политико".
През 2019 г. Италия стана първата страна от Г-7, която се присъедини към глобалната инфраструктурна програма на Китай, инициативата "Един пояс, един път" (BRI), за изненада на съюзниците си от Запада.
Очаква се новият десен лидер на страната Джорджия Мелони да заяви на колегите си от Г-7, че е готова да скъса връзките си със знаковия външнополитически проект на китайския президент Си Дзинпин, според високопоставен дипломат, запознат с разискванията в италианското правителство.
Мелони все още не е взела окончателно решение, но дискусията в Рим е фокусирана върху това как да се излезе от "Един пояс, един път", а не дали да се направи това, каза дипломатът, който говори анонимно, тъй като въпросът е чувствителен.
Ако това стане, подобен ход би представлявал драматичен обрат в отношенията между Италия и Китай, поставяйки Мелони твърдо в лагера на скептичните към Китай страни, водени от президента на САЩ Джо Байдън. Това също би нанесло удар върху политиката на Си, потенциално подтиквайки други страни да последват примера на Италия.
Въпреки че все още има разделения относно това докъде трябва да стигне Европа, за да се присъедини към подкрепата на САЩ за отбраната на Тайван, има нарастващ трансатлантически консенсус относно необходимостта Западът да се противопостави на китайските игри за икономическа сила.
Но това не е лесно изчисление за Италия. Поддръжниците на инициативата "Един пояс, един път" предупреждават, че раздялата с Китай би навредила на италианския бизнес.
"Връзката със САЩ всъщност е това, на което тя (Мелони) заложи, за да установи международния си авторитет", каза Натали Точи, директор на базирания в Рим мозъчен тръст "Институт за международни отношения".
Преди четири години Италия стана първата страна от ЕС, която се присъедини към китайската инициатива - широкообхватна стратегия за развитие на инфраструктурата на президента Си Дзинпин за инвестиране в 150 държави и международни организации. По програмата Китай финансира изграждането на пристанища, мостове, железопътни линии и небостъргачи, наред с други проекти по света.
Когато Си посети Рим през 2019 г., за да подпише сделката, той беше посрещнат като крал с концерт на световноизвестния тенор Андреа Бочели в президентския дворец.
Китайският лидер каза на тогавашния министър-председател на Италия Джузепе Конте, че е подобно на "естествените принципи на Вселената" техните две страни - някога двата края на стария Път на коприната - да се обединят отново.
Мелони не е казала дали ще извади Италия от китайската инициатива, но миналата седмица посочи, че "дебатът е отворен". Очаква се тя да даде знак за посоката на страната напред по време на срещата на Г-7 в Хирошима тази седмица, тъй като други лидери като Байдън биха могли да повдигнат въпроса, според дипломат от ЕС и служител на ЕС, който говори при условие за анонимност.
Сделката между Рим и Пекин трябва да бъде подновена автоматично за още пет години през март 2024 г., ако никоя от страните не се оттегли. Заместник-министърът на външните работи на Италия Джорджио Сили каза в сряда, че "продължава внимателно обмисляне" и отбеляза, че решението ще бъде взето, "като се има предвид" политиката по отношение на Китай на НАТО, Г-7 и ЕС.
Сделката има за цел да стимулира търговията и да подобри свързаността между Италия и Китай. Но тя не постигна амбициите си, тъй като Пекин не успя да намали бариерите пред италианския бизнес и последователните правителства в Рим възприеха все по-сурова линия към администрацията на Си.
ЕС също така създаде своя собствена конкурентна инициатива Global Gateway, за да се противопостави на китайската. Това поставя Италия в неудобно положение със специалния статут на единствената нация от Г-7, която е част от инициативата на Пекин, според Алесия Амигини, международен икономист, написала книга по въпроса.
Италия се присъедини към проекта точно когато западното обществено мнение се обърна срещу Китай заради неговия все по-авторитарен модел и нечестни търговски практики.
Поддръжниците на сделката с Китай, от друга страна, остават категорични, че Италия ще загуби, ако се откаже от споразумението.
Една от централните фигури в преговорите с Пекин беше заместник-министърът на индустрията Микеле Герачи, бивш банкер, който преподава финанси в китайски университети повече от десетилетие.
"Да бъдеш атлантист, член на НАТО, не означава, че не можеш да сключваш сделки с Китай", каза Герачи по време на телефонно интервю от Китай, като посочи, че други страни от ЕС, които също са членове на НАТО, са се присъединили към китайската инициатива.
Според Герачи напускането на инициативата би направило живота по-труден за италианските износители за Китай, основен аргумент на бизнес съюзите, които подкрепиха сделката, надявайки се, че ще доведе до по-добър достъп до китайския пазар.
Износът на Китай за Италия е нараснал с 51 процента от 2019 г. до 2022 г., докато вносът от Италия в Китай се е увеличил само наполовина (26 процента) през същите години, според италианската търговска агенция.