ДВ: За Вас казват, че сте най-високопоставената българка в европейските структури. Нека да уточним: така ли е и Вие лично как посрещате този комплимент?
Чарлина Вичева: Европейската комисия е една сложна институция, която се разделя на политическо и административно ниво. В администрацията най-високото ниво наистина е генерален директор - така че, да, така е. Но фактически не съм само аз. Мариана Коцева е генерален директор на "Евростат". Разликата е просто в това, че нашата генерална дирекция се занимава с политика, за разлика от "Евростат". А как го посрещам - за мен най-голямото удовлетворение е, че се занимавам с един проект, в който страшно много вярвам: Европейския съюз. Това е най-голямата привилегия.
ДВ: А как достигнахте до тази позиция, кои са най-важните стъпала в кариерното Ви развитие?
Вичева: Не съм човек, който се отказва, защото му се вижда невъзможно да постигне едно или друго. Не си слагам никакви ограничения. И когато нещо ми харесва, определено се боря да го постигна. Та отговорът е: работа и ентусиазъм! Аз започнах късно в администрацията - бях на 31 години, когато започнах работа в Министерството на земеделието в София. И то по една случайност. Това беше един от многото конкурси, на които се явявах. Всъщност цял живот съм се явявала на конкурси, още от 8-10-годишна възраст. Така че съм обръгнала. Смятам, че това е най-правилното: когато за една позиция има повече желаещи, тя трябва да се присъжда с конкурс.
ДВ: Във Вашата кариера всяко стъпало с конкурс ли беше?
Вичева: О, да, задължително. Един от първите ми конкурси беше в Английската гимназия, след това в Икономическия институт и след това навсякъде. В Министерството на земеделието започнах след конкурс по обява във вестника. Аз нямах дотогава конкретна връзка със земеделието или с риболова, чак по-късно. Човек тръгва да се занимава с нещо ново, то му харесва, а пък аз винаги имам хъс към това, което правя, влагам много енергия и много желание.
ДВ: А на кои личности дължите благодарност в своята професионална биография:
Вичева: Да започна от там, че винаги, когато съм се явявала на конкурси, е имало хора, които да ми кажат: "Защо ще се явяваш на конкурс, то всичко става с връзки…". Вероятно главно майка ми е създала една увереност в самата мен, в силите и в собствените ми възможности и усилие. Затова не съм се плашела от такива приказки, въпреки че те много често са били доброжелателни. Това е първото: да израснеш с увереност в собствените сили, без сам да си поставяш някакви препятствия. В училище съм имала прекрасни преподаватели, имала съм щастието да уча с чудесни класни ръководители - все хора, които са ме мотивирали. Моят съпруг, който почина за съжаление, също винаги ме е подкрепял - това за мен е адски важно. Винаги е бил човекът, в чийто съвет мога да се вслушам. Даже за този конкурс в Министерството на земеделието, който всъщност предреши целия ми професионален път, всъщност той видя тази обява във вестника. Аз тъкмо се бях върнала от магистърската си степен по "Европейска интеграция" от Ирландия. И той ми каза: "Защо не кандидатстваш на този конкурс?". И така стана. След това първият човек, който много повярва в мен, беше министър Върбанов, през 1999 година. Тогава, без протекции или някакви препоръки аз бях предложена да стана директор на Дирекция по европейска интеграция. След това посланикът на България към ЕС ме предложи да стана първият представител на българското Министерство на земеделието в Брюксел, за преговорите по присъединяването. На министър Върбанов определено дължа важна стъпка в кариерата си. След това работата ми с Меглена Кунева беше много интересна.
ДВ: Когато тя беше главен преговарящ?
Вичева: Да, изключително продуктивна работа беше, ние наистина бяхме един уникален тим. После и тук съм работила много добре с редица комисари, като цяло с доста хора тук съм поддържала изключително добри професионални отношения.
ДВ: Като споменавате Върбанов и Кунева: били ли сте обвързана с някоя българска политическа партия, имате ли днес контакти с българската политика?
Вичева: Не, не съм член на никоя партия - и не съм била. Същото, впрочем, важи и за моите родители: нито един от тях не е бил член на политическа партия. Ако имам контакти с политици, то е свързано с това, което върша. Неминуемо се срещам с министри, даже наскоро получих покана за посещение от служебния министър Гечев: Разбира се, как не, ще приема, естествено. Работила съм с министри и зам.-министри на земеделието, с Меглена Плугчиева например, но това не са политически контакти - те са работни.
ДВ: А работили ли сте отблизо с Мария Габриел и каква е Вашата оценка за нея?
Вичева: Да, Мария Габриел беше комисарят, с когото съм работила на предишната си позиция. Тогава бях заместник-генерален директор и по-късно и.д. генерален директор в Съвместния изследователски център на ЕК, което е една огромна институция, изключително престижна и много интересна. Тази генерална дирекция беше в портфолиото на Мария Габриел. По тази линия аз съм имала интензивен работен контакт с нея и това беше изключително ползотворно сътрудничество.
ДВ: Сегашната Ви генерална дирекция "Морско дело и рибарство" на пръв поглед изглежда малко встрани от горещите теми на деня. Но това очевидно не е така, като имаме предвид огромното значение на морското дело и на риболова - не само за Европа, но и за света. Можете ли накратко да обясните защо ресорът е толкова важен?
Вичева: Много голямо предизвикателство е да обясня накратко, но ще се опитам. Ето: Става въпрос за над 70% от повърхността на планетата Земя. И не е само повърхността, защото океаните и моретата имат една дълбочина и обем, където се крие огромен ресурс. Човечеството дълго време не е могло да използва този ресурс, освен по отношение на риболова и напоследък с възобновяемите източници на енергия. Но това е може би, геостратегически, следващата голяма битка, която се очертава. Както заради икономическите интереси, така и военно-стратегически и политически. Цялостното позициониране на една страна или една общност в света вероятно все повече ще зависи от възможностите за възползване от тези ресурси. Морското дело всъщност е опит да се управляват отношенията и ресурсите, свързани с моретата и океана. Миналата година беше "Супер-годината на океаните", имаше три огромни конференции на глобално ниво по тези въпроси. Джон Кери има една инициатива за опазване на океаните, в рамките на Световната търговска организация завършиха преговорите за субсидиите в областта на риболова, което е изключително важно, за да се предотврати нарушаването на баланса на рибните ресурси. Това са все неща, които показват колко важен е океанът. Но има и още нещо: полюсите. Ще спомена само Северния ледовит океан, където всъщност се "произвежда" климатичната промяна. По отношение на икономическия потенциал ЕС разполага с най-голямата ексклузивна икономическа зона в света, която има огромен потенциал. Нека тук да припомня, че 80% от стоките се пренасят по море - тоест, и това е морска политика в ЕС.
ДВ: А България? Тя също е морска страна - какво е мястото ѝ в работата на Вашата генерална дирекция?
Вичева: За съжаление риболовният сектор е много по-малък в сравнение с миналото, така че ние имаме по-скоро дребномащабен риболов, който обаче е изключително важен. Не само защото осигурява част от храната на нашата маса, не. Този риболов създава много работни места, а е и свързан с много други сектори в икономиката на крайбрежните общности, включително с туризма. Риболовът - това всъщност е една от емблемите на морския туризъм, прясната морска храна, която туристите консумират. Въпросът е: ние какво искаме този сектор да ни даде? И не само риболовът, но и "синята икономика" като цяло. Защото "синята икономика" - това е също и аквакултурата, която става все по-важна за организациите и за отделните страни и региони, защото като отрасъл тя е страшно бързо развиваща се, а в същото време влиянието ѝ върху околната среда може да бъде лимитирано.
ДВ: Тоест, дълбините на моретата и океаните все още предлагат много ресурс.
Вичева: Науката тепърва трябва да разгадава много от загадките на океана. Това е нещо, което в България има основи: във Варна и в Бургас има такива институти, които могат да бъдат основата за едно много по-съществено място на България в "синята икономика". В момента има много фондове, които предлагат възможности да се подкрепи икономическото развитие на една страна, включително на държави, които имат брегова ивица - по линия на "синята икономика". Дали ще е изграждане на офшорни вятърни паркове, дали ще са биотехнологии, дали ще е развитие на индустрия на базата на водорасли - каквото искате. Потенциалът е огромен. За съжаление България е една от малкото страни, където това не се е случило. Струва ми се, че продължаваме да не използваме потенциала, с който разполагаме и който може да се "отключи".
ДВ: И накрая: професионално оттук накъде? Имате ли планове, мечти?
Вичева: Не съм от хората, които си правят планове. Съдбата досега по някакъв начин е била благосклонна към мен и ми е предлагала редица възможности. В момента съм на една безкрайно хубава позиция, много харесвам работата си. Вече три години съм генерален директор на Генерална дирекция MARE. Обикновено се спазва ротационният принцип и може би в новата Еврокомисия ще има ротация - възможно е да взема друг портфейл, но още не съм мислила. Аз съм широко отворена за нови предизвикателства, убедена съм, че човек си разширява кръгозора, когато се захване с нещо ново. Не съм си сложила никакви лимити, но в някакъв момент най-вероятно ще поема друга генерална дирекция.
Автор: Александър Андреев