Един век след като родителите му бягат от болшевиките в Русия, математикът Алексей Сосински открива, че историята се повтаря, когато руският президент Владимир Путин нареди нахлуването в Украйна, пише БТА, цитирайки "Ройтерс".
Израснал във Франция и Съединените щати, Сосински се премества в родината на родителите си през 1957 г. и прави забележителна академична кариера. Вече на 85 години, Алексей отново е в изгнание. С два куфара посред нощ Сосински бяга миналата година след началото на войната.
"Не се поколебах, веднага направих всичко възможно, за да се махна", каза Сосински в телефонно интервю за Ройтерс. Негов бивш студент му осигурява самолетен билет до Истанбул - същия град, в който през 1919 г. и баща му бяга с кораб - и тръгва за Франция, където живее дъщеря му. Алексей говори свободно три езика и продължава да дава уроци в "Зуум" на студенти в Русия, а сега очаква да прекара остатъка от живота си в изгнание.
Война и мир
Семейната история, която Сосински разказва гордо в най-подробни детайли, е микрокосмос на продължаващата повече от век руска история на сътресения, войни и репресии. Майка му Ариадна Чернова била дъщеря на Виктор Чернов, социалист революционер, който за кратко бил председател на Учредителното събрание през 1918 г., преди то да бъде разпуснато от болшевиките. Тя бяга от Русия през 1923 г. заедно с майка си и сестрите си. Във Франция се запознава и се омъжва за друг изгнаник - Бронислав Сосински, който е награден с най-високото отличие за доблест в Бялата армия, която се бори срещу болшевиките по време на гражданската война в Русия.
Алексей е роден през 1937 г. във Франция. По време на Втората световна война баща му се сражава в съпротивата срещу нацистите и е военнопленник. Семейството се мести в Ню Йорк през 1948 г., където Бронислав работи за ООН. Алексей вижда Русия за пръв път в средата на 50-те години на миналия век след смъртта на Сталин, когато семейството отива там на почивка. Той е шокиран от "ужасния стандарт на живот" дори в Москва. "Противно на всякаква логика" през 1957 г. решава да остане там и да учи математика, за която смята, че Москва е "център на света".
В началото на 70-те години той вече е доцент в Московския държавен университет и придобива международна репутация в областта на геометрията, наречена теория на възлите. Кариерата му се срива, след като през 1974 г. той и негов приятел пишат писмо в защита на Александър Солженицин, писател дисидент, изгонен от Съветския съюз. Писмото, адресирано до френско литературно списание, е задържано от КГБ и приятелят му губи работата си.
Сосински е инструктиран да подпише формуляр за кандидатстване за курсове по марксизъм и ленинизъм, но не може да се реши да го направи. "Скъсах този лист хартия, взех празен лист и написах молбата си за напускане на катедрата - абсолютна лудост", казва той. Алексей работи 13 години като редактор в научно списание, преди да може отново да се завърне в академичните среди.
"Отвратителен режим"
Десетилетия по-късно Алексей все още разказва. Западът, казва той, сериозно подцени "интелигентността, уменията, пълната липса на морал и жестокостта" на Путин, способността му да се напасне към санкциите и успеха му при използването на държавната медия, за да "хипнотизира" населението. "Ужасяващо е, че нормалните обикновени хора подкрепят този отвратителен режим", казва Сосински. Украинският президент Зеленски е герой, който допусна някои грешки, но като цяло се справя фантастично, допълни той.
Сосински заяви, че сега иска да умре във Франция, страната, в която се е родил, и не очаква конфликтът в Украйна да е приключил дотогава. "Много съм песимистичен, тъй като съм убеден, че войната няма да приключи, докато съм жив", казва той. "Това е от тези войни, които никой няма да спечели", заявява Алексей.
Въпреки това, както и преди десетилетия, изгнанието все още буди безпокойство у Сосински. Той казва, че обмисля кратко завръщане дори само за да се види с приятели и да посети вилата си край Москва, където през зимата да кара ски, а през лятото да плува в езеро. "Изненадващо, но надеждата ми е, че по някое време ще преодолея страха си от репресии и ще се върна в Русия за лятото - ако не догодина, то следващата или по-следващата година", казва той. "Дъщеря ми се плаши от мисълта, че ще се върна в Русия и ще ме вкарат в затвора и Бог знае какво. Затова трябва да я убеждавам, че не трябва да се тревожи", допълва Алексей.