Те навлязоха в зона, където може да бъдат поразени. Времето не бе подходящо. Изгубени бяха много мъже. В крайна сметка те си възвърнаха разрушеното село Старомайорске, постигайки най-големия напредък на Украйна от седмици.
Войниците, които са на предна линия в украинската контраофанзива, твърдят, че миналата седмица по протежение на фронта в югоизточната част на страната се е оказала по-трудна и по-кървава от очакваното, като плановете са се провалили и противникът е бил добре подготвен.
"Руснаците ни чакаха", каза 29-годишен войник, използвайки кодовото име Булат - от подразделение, изпратено в битка с бронирани машини по време на нападението миналата седмица.
"Те стреляха по нас с противотанкови оръжия и гранатомети. Машината ми мина през противотанкова мина, но всичко бе наред, превозното средство пое удара и всички останахме живи. Слязохме от машината и побягнахме към прикритието. Защото най-важното е да намериш прикритие и след това да продължиш напред", разказа той.
Разкази за битката при Старомайорске, направени пред Ройтерс близо до фронтовата линия в югоизточна Украйна, дават представа за това защо най-смелата контраофанзива на Киев в тази война, която скоро навлиза в третия си месец, се оказа по-бавна и по-кървава, отколкото се очакваше.
"Мисията ни бе планирана да продължи два дни. Не можахме обаче да караме в тъмнината в подходящото време по няколко причини. Затова навлязохме по-късно и изгубихме точния момент", каза Булат.
Киев, получил въоръжения и обучение за милиарди долари от западните държави, за да започне контраофанзивата си и да си възвърне окупираните територии това лято, призна, че кампанията му се развива по-бавно от очакваното. Командирите казват, че по-бавното темпо е необходимо, за да се избегнат многобройни жертви.
Руснаците са имали месеци, за да подготвят укрепленията си и да направят минни полета. Украинските нападатели не разполагат с въздушното превъзходство, което съюзниците им от НАТО обикновено очакват, когато провеждат своите тренировки.
Руските защитници са създали "предварително наблюдавани зони" в очакване на настъплението, каза 24-годишен украински морски пехотинец, използващ кодовото наименование Дъб.
"Те методично разрушаваха пътищата. Правеха ями, които не позволяват влизането и излизането от селото, дори и при сухо време. Дори ходенето пеша бе доста трудно. Не може да използваш фенерчета през нощта, но все пак трябва да вървиш напред", разказа той.
"Опитахме се да дадем най-доброто от себе си. Успяхме", заяви за своята част друг войник, използващ кодовото наименование Пикачу.
"Дебаркирането не беше най-трудното. Ние напредвахме бавно, но сигурно. Те стреляха, всичко летеше. Беше страшно, но продължихме напред. Никой не се отдръпна. Всички се справиха отлично", заяви Пикачу.
"Много от нас, които отидоха, няма никога да се върнат у дома", каза обаче накрая той.
превод от английски език: Светослав Танчев, БТА