Преди броени дни приключи мисията "Пегас 23" на френските военновъздушни и военно-космически сили. По време на нея Париж изпрати от 25 юни до 3 август двадесет самолета в Азиатско-Тихоокеанския регион. В мисията участваха 320 пилоти, 10 изтребителя "Рафал", 5 многоцелеви военно-транспортни самолета "А330 МРТТ Финикс", служещи и за презареждане с гориво, и 4 военно-транспортни самолета "А400М Атлас", припомня Франс прес. По време на мисията машините и придружаващия ги военен персонал спряха на 11 места в 10 страни в региона за обмен на опит и контакти с военнослужещи от 14 партньорски армии. Мисията имаше и техническо спиране във военновъздушната база на френските сили в Обединените арабски емирства в края на юни. Тя участва и през юли във военни маневри на островите Гуам и Хавайските острови, паралелно с разгръщане и на част от мисията към Нова Каледония и Френска Полинезия. По време на мисията "Пегас 23" френските военни летателни машини спряха и в Южна Корея, Япония, Индонезия, Катар и Джибути. Там френските военни участваха в серия от съвместни военни тренировки с местни военни и в разговори по теми за космоса, хуманитарната помощ, управлението на кризи в резултат на природни бедствия.
Всичко това поостана в сянка заради преврата в бившата френска колония Нигер, където след това започнаха и демонстрации в подкрепа на пучистите, в които демострантите носеха антифренски плакати и скандираха антифренски лозунги.
Но мисията на френските самолети в Азиатско-Тихоокеанския регион беше част от усилията на френския президент Еманюел Макрон да превърне Франция в сила на баланса между САЩ и Китай за страните и френските територии в тази зона на планетата, отбелязва Франс прес.
Мисията илюстрира желанието на Париж да затвърди способността си за бърза реакция в защита на френските територии и партньорите от региона. В случай на нужда Франция би могла да изпрати от своята територия до Сингапур военни самолети за 72 часа. Мисията е израз и на желанието на Франция да се позиционира като стратегически играч на Азиатско-Тихоокеанската сцена. Тази послания са отправени както към страните партньори на Париж, така и към страните конкурентни в региона.
Военновъздушната френска мисия съвпадна и с мисията на френската военна фрегата "Лорен" в Азия.
Франция има в Азиатско-Тихоокеанския регион седем територии, около които е разположена голяма част от френската ексклузивна икономическа зона. Размерите на тази зона (9 милиона квадратни километра) са вторите по големина в света. Френските територии там се простират от остров Реюнион до Нова Каледония и Таити. На тези територии живеят 1,65 милиона френски граждани.
През септември 2021 г. амбициите на Париж за Азиатско-Тихоокеанския регион понесоха сериозен удар. Тогава Австралия сключи със САЩ и Великобритания стратегическа коалиция, наречена АУКУС, и в резултат на това Канбера се отказа от сделка с Париж за конвенционални подводници на стойност десетки милиарди евро, тъй като новите ѝ партньори ѝ обещаха подводници с ядрено задвижване, припомня Франс прес.
Мисията "Пегас 23" не се доближи, както бе планирано, до остров Тайван, който е повод за обтягане на отношенията между САЩ и Китай, тъй като Париж не иска да "се вкарва" в това американо-китайско противопоставяне, заяви френски източник, пожелал да остане анонимен.
Докато течеше мисията "Пегас 23", индийският премиер Наренда Моди бе приет тържествено в Париж, където бе почетен гост на парада по повод националния празник на Франция на 14 юли. Двете страни отбелязаха и 25 години от установяване на стратегическото партньорство помежду им. Паралелно с това между Франция и Индонезия имаше и разговори на високо равнище с участието на дипломати и военни с цел укрепване на процъфтяващото двустранно сътрудничество.
Всичко това отново се вписва в амбициите на Париж да се позиционира като алтернатива на страните от региона, разкъсвани между влиянието на Китай и на САЩ. Но алиансът АУКУС и разтрогването на мегадоговора за подводниците между Париж и Канбера показа и пределите на френските амбиции за Азиатско-Тихоокеанския регион, смята Селин Пажон от Френския институт за международни отношения. Според нея Париж не разполага нито с военния капацитет, нито пък с нуждата дипломатическа тежест, за да играе роля на алтернатива или на основен актьор в региона.
Франция иска да се представи като значим актьор, но със средства, които не отговарят на амбициите ѝ, смята и Антоан Бондас от Фондацията за стратегически изследвания. Франция има 1450 военни в Нова Каледония, 900 в Полинезия и 1700 между Майот и Реюнион. С такава бройка на военните Франция не може да претендира да играе роля на страна, която има тежест в стабилизирането на района. Париж е осъзнал това и се фокусира върху други глобални предизвикателства пред региона, като климатичните промени или образованието. Париж се фокусира и върху очакванията на населението на страните и териториите от Южния Пасифик, за които последиците от глобалното затопляне са голяма заплаха, казва Антоан Бондас.
Тук Париж действа вече в много области - защита на околната среда, участие в борбата с незаконния риболов, помощ за развитието, хуманитарна помощ в случай на природни бедствия, като например това във Вануату през март след преминаването на два мощни циклона там. Франция иска да покаже на хората от региона, че когато става дума за екологични въпроси, за развитието, за здравни въпроси, тук могат да действат пълноценно не само спорещите за влияние Вашингтон и Пекин, но също и Париж, Токио, Делхи, Канбера или Брюксел, посочва Бондас.
Като елемент от тази адаптация в стратегията на Париж спрямо Азиатско-Тихоокеанския регион беше и обиколката на френския президент Макрон в края на юли там. Тази обиколка продължи седмица и по време на нея Макрон беше във френската територия Нова Каледония, после във Вануату, която едно време е била британско-френски кондоминиум (територия с установена суверенна власт над нея от две или от повече държави) и в Папуа-Нова Гвинея. На връщане от тази обиколка Макрон спря за кратко и в Шри Ланка.
По време на визитата си във френската територия Нова Каледония Макрон призова привържениците на независимостта ѝ да не търсят убежище в сепаратизма, защото така рискуват да върнат насилието там и защото един развод със Франция би оставил територията на произвола на амбициите на Пекин. Макрон припомни, че Нова Каледония е френска, защото тя самата е избрала да бъде такава.
В Нова Каледония френският президент бе за втори път от 2018 г. насам. След това там бяха организирани три референдума за независимост, предвидени в Договорите от Нумея за бъдещето на Нова Каледония. И на трите референдума мнозинството от гласувалите отхвърлиха предложението за независимост (53 процента през 2018 г., 57 процента през 2020 г. и 97 процента през 2021 г.). В Нумея Макрон предупреди сега, че ако независимост за Нова Каледония означава утре жителите на тази територия да имат китайска военна база на нея, то това няма да е независимост.
Привържениците на движението за независимост оспорват по-специално резултатите от третия референдум, проведен в разгара на коронавирусната пандемия. Тогава те бойкотираха референдума, смятайки, че няма нужните условия за неговото провеждане по време на пандемия.
Сега преговорите за бъдещето на архипелага след трите референдума буксуват. Макрон заяви по време на визитата си в Нова Каледония, че след три "не" на независимостта е време да се изгради нов проект, този на една Нова Каледония, която има място във Френската република. Той поиска да няма връщане към миналото, да се обърне страницата. Това не означава, че миналото ще бъде забравено, но французите и коренните обитатели на Нова Каледония трябва заедно да се изправят пред това минало, да се зарекат, че страданията по време на него, по-специално тези на доминиращия народ канак, няма да се повторят. След това Нова Каледония трябва да се сдобие с обновени, трайни и ефикасни институции, заяви Макрон. Трябва да има и конституционна поправка, която да влезе в сила през 2024 г. и бъдещият статут на Нова Каледония да се установи по един консенсусен начин, добави той.
Преговорите за бъдещия статут на Нова Каледония обаче буксуват основно заради трънливия въпрос за електората на Нова Каледония или по-точно кой има право да гласува или не на тази територия. А наближават провинциалните избори в Нова Каледония, насрочени за догодина. Съгласно Договорите от Нумея за Нова Каледония се предвиждаше минимално пребиваване от 10 години на територията, за да може да се гласува. Целта на това беше да се избегне опасността новопристигналите на архипелага да променят съотношението на силите между привържениците на независимостта и тези на оставането във Франция. Договорите от Нумея обаче са от 1998 г. Изискванията за електората са стари. Сблъсъкът между привържениците и противниците на независимостта вече се състоя под формата на трите предвидени в договорите референдума. Така че има нужда от промени на изискванията за електората. Но привържениците на идеята за независимост са против каквито и да е промени на досегашните правила, а привържениците на оставането на Нова Каледония в пределите на Франция настояват за реформа. През 2007 г. изискванията за електората в Нова Каледония бяха затегнати с още една степен между впрочем и бе въведена определена крайна дата за пристигане на територията, за да може човек да стане част от електората.
Иначе съгласно Договорите от Нумеа, поставили началото на процеса на деколонизация на Нова Каледония, се въведе и политическа организация на територията. Заетостта, данъчната политика, външната търговия, гражданската сигурност са сред компетенциите на местното правителство. Правосъдието, отбраната, общественият ред, валутната политика и външните работи на Нова Каледония са сред компетенциите на Париж. Това би се променило с конституционната поправка, която Макрон иска да влезе в сила през 2024 г. Тогава ще се промени и статутът на Нова Каледония и територията ще поеме по бъдещ път, фокусирайки се върху други предизвикателства, като влиянието на климатичните промени, заплашващо новокаледонското крайбрежие.
След Нова Каледония във Вануату Макрон постави отново акцента върху околната среда - един въпрос, който е присърце на властите на островната държава. През март премиерът на Вануату Исмаел Калсакау призова ООН и лидерите по света да реагират бързо срещу климатичните промени, за да се избегне апокалипсисът за територии като неговата островна страна. Премиерът на Вануату успя и да прокара в Общото събрание на ООН резолюция, която призовава Международния съд да даде становище по въпроса за климатичните задължения на държавите по света. Тази инициатива бе подкрепена от Париж. По време на визитата си във Вануату, в Порт Вила, Макрон пък защити своята собствена инициатива, наречена Парижки пакт за народите и планетата. Според нея световната финансова система трябва да се реформира, за да се позволи на страните да се борят едновременно срещу климатичните промени и бедността. Началото на инициативата бе поставено през юни в Париж. Във Вануату Макрон подчерта, че Франция е ангажирана в тази насока и отпуска за период от пет години 200 милиона евро за развитие на този регион. Половината от тази сума са дарения, а другата - заеми. Това е пет пъти повече в сравнение с предоставените средства през петте предходни години.
В Порт Вила във Вануату Макрон обаче не пропусна отново да изтъкне своята стратегия за Индо-Тихоокеанския регион, представена за първи път от Париж преди пет години. Тя е съсредоточена около две оси - отбрана и борба с климатичните промени от една страна и от друга страна суверенитет на народите и независимост на държавите. Ето защо от Вануату Макрон предупреди, че намесите във вътрешните дела на страните от региона на Океания се увеличават и да разкритикува надигането на нови империализми и появата на една логика на сила, които застрашават суверенитета на страните. Той освен това напомни и за "много отпускани на страните от региона заеми при хищнически условия, които буквално задушават най-крехките заемополучатели". Нито веднъж обаче Макрон не спомена конкретно Китай. А що се касае до колониалното минало във Вануату на Франция, той призна, че това е била история на заграбване на богатства и на експлоатиране на населението, едно минало на страдание и на заличаване, както и на трафик на хора, посочва Франс прес.
След Вануату в Папуа-Нова Гвинея Макрон постави началото на нова форма на партньорство със страните по света. За тази нова форма на партньорство той говори за първи път през март в Либървил, в Габон, в Африка. Става дума за сключване на договори със страни, в които има така наречените първични гори, които трябва да се съхранят. Страните ще опазват тези гори, а техните партньори по договорите ще ги възнаграждават за тези усилия. Първи подобен договор именно бе сключен между Франция и Папуа-Нова Гвинея. Той не е финансиран само от Франция. 60 милиона евро по партньорството са осигурени от ЕС. Париж се надява да мобилизира и страните от Г-7 за тази инициатива. А неправителствени организации и филантропи, като например "Фондът Безос" или Дружеството за съхранение на дивия живот, както и агенции на ООН вече откликнаха на идеята за новата форма на партньорство. Макрон се надява такива партньорства да има и с други страни, в които има първични гори, съсредоточени в Югоизточна Азия, басейна на река Конго и в Амазония. Според френския лидер това ще са едни равнопоставени и справедливи партньорства. Той подчертава, че досега международната общност финансира усилията за залесяване на обезлесените територии, но няма икономически модел за подпомагане на съхранението на съществуващите гори.
С тази инициатива сега Макрон си спечели поздравленията на местните власти. Като знак на признателност освен това в националния природен парк Варирата, където Макрон се разходи в продължение на два километра и където той представи новото партньорство с Папуа-Нова Гвинея, мястото, от което се открива внушителна гледка, временно бе прекръстено на "Белведере Еманюел Жан-Мишел Фредерик Макрон", както е пълното име на френския държавен глава.
Иначе в Папуа-Нова Гвинея Франция сключи и договор за финансиране на ремонта на местните пристанища с европейски партньори и с Австралия, като при този ремонт ще бъде развит един екоотговорен пристанищен модел.
По време на обиколката в трите страни от Азиатско-Тихоокеанския регион Макрон обяви и откриване на френско посолство в Самоа.
А пътят му често се кръстосваше с този на американски представители. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин бе също на посещение по това време в Папуа-Нова Гвинея. А американският държавен секретар Антъни Блинкън пък беше в Тонга за откриване на новото посолство на САЩ там.
На връщане от обиколката Макрон спря за няколко часа в Шри Ланка. Докато самолетът му се презареждаше с гориво на летището в столицата Коломбо, той разговаря с президента Ранил Викремесингхе, дошъл на власт преди година след бягството на предшественика му, прокуден от мащабни протести заради кризата в страната. Оттогава Шри Ланка с помощта по-специално на Международния валутен фонд се опитва да си стъпи на краката, но се очертава да е в състояние на фалит до 2026 г. В този контекст Макрон покани Шри Ланка да се присъедини към Парижкия пакт за народите и планетата и припомни, че Франция държи на ангажимента си да изгради училище за морска сигурност в тази страна.
Интересът на Франция към региона бе засвидетелстван и от визитата в края на юни на дипломат номер едно Катрин Колона в Монголия. Това бе продължение на кратката визита на Макрон там в края на май на връщане от срещата на върха на Г-7 в Хирошима, в Япония. Колона имаше срещи с монголските ръководни кадри и участва във форум за правата на жените и за феминистката дипломация, съорганизиран в Улан Батор от Франция и Германия.
Чрез визитата на Колона в Монголия Франция показа, че не е спряла да се интересува от тази страна, която е пълна с ресурси, които не са достатъчно разработени. Париж има няколко плана за Монголия, от които най-големият е за разработване на урановите находища там. Френската компания "Орано" е кандидат за мащабен добив на уран в Монголия, но предстои монголското правителство да се произнесе по въпроса. Проектът е оценяван на над един милиард евро и ще позволи добива на значително количество уран и засилване на стратегическата автономия на Франция, посочва френски дипломатически източник.
А стратегическата автономия на Франция е лайтмотивът на външната политика на Макрон. Той иска страната му да може да се оправя сама, без да е зависима както от Китай, така и от САЩ. Макрон иска същото и за ЕС.
Но Пекин все пак си остава интересен източник на инвестиции във Франция. Това стана ясно от визитата на френския министър на икономиката и финансите Брюно Льо Мер в Китай в края на юли. Тогава той участва във френско-китайския икономически и финансов диалог на високо равнище, който ежегодно се провежда между двете страни. В Пекин Льо Мер изтъкна, че китайските инвестиции са добре дошли във Франция, по-специално в областите на електромобилите, батериите и енергийния преход. Според Хъ Лифън, заместник-премиер на Китай, китайските инвестиции във Франция вече са позволили създаването на 50 000 работни места там. Франция е недоволна обаче от това, че има търговски дефицит спрямо Китай, възлизащ на близо 54 милиарда евро за 2022 г. Париж се надява това да се промени.
По време на визитата си в Китай между впрочем Льо Мер посети и китайската Силициева долина Шънджън, където има много китайски технологични компании, и се срещна с китайски инвеститори и с големи корпоративни шефове, сред които и с този на автомобилния конструктор Би Уай Ди в момент, в който той обмисля откриването на завод за електромобили в Европа.
Тази визита на Льо Мер в Китай в момент, в който Макрон предупреждава за надигането на нови империализми в Азиатско-Тихоокеанския регион, визирайки негласно Пекин, накара редица анализатори да повторят тезата си, че Макрон трябва да изясни на света каква е позицията му спрямо Пекин, за да има Франция тежест в този регион. Това мнение анализатори изразиха и при визитата на Макрон в Китай през април, когато той бе посрещнат като истинска звезда там.
Същевременно цялото това фокусиране върху един стратегически район може би попречи на Париж да обърне повече внимание на Африка, където тлеещото напрежение избухна в неочаквана посока под формата на преврат в Нигер. Това пък сега излага на риск плановете на Макрон за изграждане на нови отношения с Африка, които той представи по време на обиколката си в четири африкански страни по-рано през годината.