Някои съседи на Нигер подкрепиха военния преврат и дори намекнаха за война – това е предупреждение за Африка

Не всички са враждебно настроени към военните преврати в Нигер и други африкански страни през последните няколко години, които разтревожиха Запада. За "семейната снимка" на състоялата се миналата седмица среща на върха "Русия-Африка" в Санкт Петербург руският президент Владимир Путин стоеше до Ибрахим Траоре, младият офицер от армията, който завзе властта в Буркина Фасо през септември.

Това беше неловък момент за много други държавни лидери в Африка. "Превръщането на военните преврати в нещо нормално и достойно би трябвало да безпокои нашия велик континент", написа в социална мрежа министърът на външните работи на Кения (Алфред Мутуа - бел. ред.), в коментар под снимката, която сподели тази седмица.

Сега Буркина Фасо и друга управлявана от военна хунта страна, която поддържа приятелски отношения с Русия – Мали, предприеха необичаен ход, като обявиха, че ще разглеждат всяка чуждестранна военна интервенция в съседен Нигер като обявяване на война срещу самите тях. Така те се противопоставиха на регионалната африканска организация ЕКОВАС (Икономическата общност на западноафриканските държави - бел. ред.), която в неделя заяви, че може да използва сила, ако до една седмица предводителите на пуча в Нигер не върнат на власт демократично избрания президент Мохамед Базум.

Друга страна с военен преврат – Гвинея, подкрепи хунтата в Нигер в самостоятелно изявление и призова членовете на ЕКОВАС "да се вразумят". Подкрепата, която оказват споменатите три страни на събитията в Нигер, усложнява реакцията на света, защото решимостта в партньорствата е поставена на изпитание. Случващото се е отражение на предупреждението на ООН от миналия месец след проучване сред хиляди жители на африкански страни, наскоро преживели военен преврат или други недемократични промени в държавното управление.

"Един възможен сценарий на регионално ниво е военните хунти в Мали, Гвинея и Буркина Фасо да се обединят в противопоставянето си на традиционния африкански възглед за военните преврати", пише в проучването на ООН. Докладът отправи предупреждение, че „те могат да участват на избори въпреки наложените им санкции".

В изследването се отбелязва "парадоксът", че подкрепата за скорошните военни преврати от страна на населението в Африка е "симптоматична за новата вълна на демократични стремежи, която се разпростира по целия континент". Преобладаващо младите граждани на африканските страни израстват потиснати в съществуващите икономически и политически системи и настояват за промяна по-бързо, отколкото едни избори могат да им предложат. Някои просто искат да се чувстват сигурни предвид разширяващото се влияние на ислямските екстремисти в Сахел – сухият регион южно от пустинята Сахара.

"Мисля, че военната власт в Нигер е в състояние да съгласува своите действия с Мали и Буркина Фасо за борба с тероризма", каза за Асошиейтед прес Арбе Сисе, гражданин на Мали, който живее в Гвинея. Той смята, че демократично избраният президент на Нигер Мохамед Базум "си е затварял очите", като е допускал екстремистите да влизат в Мали от Нигер.

Не всички, които имат спомени от предишни пучове в региона, са шокирани от набързо стъкмените изявления на военните или от уличните безредици. Изследването на ООН показва и оптимизъм, и ентусиазъм сред анкетираните наред с безпокойство за бъдещето, плюс нетърпение, което довежда до множество военни преврати в разстояние на броени месеци в повече от една страна. Четирите пуча в Африка през 2021 г. бяха рекорден брой в рамките на една година от две десетилетия насам.

Много хора смятат, че армията трябва да завземе властта, когато гражданското правителство покаже некомпетентност. "Резултатите на проучването извеждат на преден план риска от завръщане на ерата на засилено военно участие в делата на Африка", гласи докладът на ООН.

Определени международни реакции на военните преврати могат да се приемат за обидни, най-вече когато някои държави в партньорски отношения отдават предимство на сигурността пред търсене на отговорност на африкански правителства за предполагаемо неправомерно поведение. "В някои случаи тези географски обусловени интервенции усложниха самите фактори, които повишават риска от военен преврат", се казва още в проучването на ООН.

САЩ и техните съюзници възприемаха Нигер като последния си основен партньор в контратероризма в непосредствена близост до горещите точки в региона, след като Мали и Буркина Фасо изгониха френските военни части, а Мали разпореди петнайсетхилядните мироопазващи сили на ООН да напуснат страната с твърдението, че мисията им се е провалила.

Налагането на икономически санкции и свиването на програмите за помощи, последвали превратите, заплашват да направят още по-тежък живота на много хора в някои от най-бедните държави в света, докато заможните чужденци вземат самолет, за да се евакуират на по-приятни места.

За да помогнат в борбата срещу "епидемията от пучове", международните партньори не трябва да пренебрегнат оплакванията на хората от националните власти и да разширят своите отговорности отвъд сектора на сигурността и "елита на нацията", написа в понеделник директорът на мозъчния тръст "Амани Африка" Соломон Дерсо.

"Малцина извличат печалба от богатствата на Нигер", заяви в столицата Ниамей Сейду Муса – поддръжник на преврата в Нигер. "Нигерците не могат повече да живеят по този начин. Време е да настъпи промяна. И промяна настъпи", добавя той.

Част разочарованието в Нигер и в съседните страни от неспособността на държавата да се справи с корупцията и заплахата от ислямския екстремизъм е насочена към Франция, някогашния колонизатор на днешните държави Мали, Гвинея, Нигер, Буркина Фасо и други в Западна и Централна Африка. Френското посолство в Нигер беше нападнато малко след военния преврат, а това в Буркина Фасо беше атакувано миналата година.

Някои в Западна Африка са разтревожени от предупреждението на Франция по повод пуча в Нигер към онези, които застрашават "френските интереси" в страната, виждайки в тази реакция пример за предполагаемите приоритети, които отдавна стимулират участието на външни лица, особено във връзка с местните природни ресурси.

Русия се заиграва с подобни настроения, самоопределяйки се пред африканските нации като държава, която никога не колонизирала територии на този континент, като по този начин спечели подкрепата на Мали и други уязвими страни за Москва и руската наемническа група "Вагнер".

Руският национален флаг се вееше по улиците на столицата Ниамей в дните след военния преврат, макар че Кремъл призова Нигер "да възстанови конституционния ред колкото се може по-скоро".

Москва подчерта и своята роля като основен доставчик на оръжие за Африка, което беше приветствано от военния лидер на Буркина Фасо на срещата на върха "Русия-Африка".

"Слава Богу, Русия е страна, която не отказва нищо", заяви Ибрахим Траоре в интервю за руската медия "Спутник", твърдейки, че Русия не налага ограничения в търговията с оръжие и дори е готова на безплатни доставки, за да подпомогне борбата с екстремизма. "На практика Русия е съгласна да ни продаде всичко, което искаме да купим. Не така обаче стои въпросът с други държави", добави Траоре.

превод от английски език: Иво Тасев, БТА