Атаките срещу търговски кораби от страна на Русия и Украйна зачестиха след края на зърнената сделка. От средата на юли Москва блокира споразумението и засили огъня по украинските пристанища. Последваха и заплахи за нападения срещу товарни кораби. Киев, от своя страна, обяви шест руски пристанища по черноморското крайбрежие за зона на военен риск и предупреди, че в отговор ще атакува руски товарни плавателни съдове, танкери и пристанищни съоръжения.
Черно море в определен смисъл е врата към света и за двете държави. Стратегическото и икономическото му значение е огромно. Другите крайбрежни страни, най-вече членките на НАТО Турция, България и Румъния, също имат сериозни собствени интереси в това вътрешно море между Европа и Азия.
Хегемонията в Черно море
Русия винаги е гледала на Черно море като на своя собствена сфера на влияние. Още в Царска Русия, а по-късно и по съветско време морският басейн е формирал южния фланг на великата сила. И до днес Черно море се смята за трамплин, от който Москва може да упражнява влиянието си в Средиземноморието, Близкия изток, Северна Африка и Южна Европа. То дава на Русия и достъп до по-отдалечени държави, в които тя е военно активна, като Сирия или Либия, например. Москва вече поддържа и военноморска база в средиземноморския сирийски град Тартус.
Военният център на Русия в региона е Черноморският флот, чието седалище от 1793 г. насам се намира в Севастопол, Крим. Пристанищният град, който през 2014 г. беше анексиран от Украйна, е от особено значение за Москва. Там се намира едно от много редките руски дълбоководни пристанища, което дори и през зимата, когато не е заледено, може да бъде използвано за военни цели.
Степента, в която Москва се стреми да запази хегемонията си над Черноморския регион, е видима от многобройните регионални конфликти, умишлено подклаждани от нея. Макар според международното право Русия да притежава дял от едва около 10% от цялото черноморско крайбрежие, тя де факто в момента контролира около една трета от бреговата му линия. Москва непрекъснато разширява районите, намиращи се под нейно влияние. През 2008 г. Русия се намеси военно в Грузия и създаде две републики, които не са международно признати, но са лоялни към нея. Сред тях е и Абхазия на източния бряг на Черно море. През 2014 г. Русия анексира Кримския полуостров. След избухването на войната в Украйна през 2022 г. тя завладя и окупира големи части от южната част на страната.
Черно море е от огромно значение за Русия и по отношение на търговията. Москва прекарва голяма част от износа си на зърно, торове и други продукти през пристанищата на региона. Търговските маршрути придобиват все по-голямо значение, тъй като през Черно море могат да се доставят стоки и до държави, които не са се присъединили към западните санкции срещу Кремъл.
Критичен търговски маршрут
Но ако като търговски маршрут Черно море е от огромна важност за Русия, то то има още по-голяма значимост за Украйна. В мирно време над 50% от общия износ на Киев преминаваше през най-голямото черноморско пристанище в страната в Одеса. През него се изнасяше и зърното за световния пазар, докато в средата на юли не изтече споразумението с Русия. Черноморският регион е смятан и за едно от най-големите зърнохранилища в света. Преди началото на войната на Русия срещу Украйна двете страни държаха 60-процентен дял от световния износ на слънчогледово олио, малко под 24% при пшеницата и около 19% при ечемика.
Фактът, че сега Русия и Украйна все по-често държат на мушка противникови търговски кораби, е пряко свързан с това. И двете държави биха били сериозно засегнати икономически от забавянето на търговския морски трафик. Заради войната Украйна диверсифицира маршрутите си за износ. В момента само 40% от украинското зърно се изнася през Черно море, докато останалата част минава по сухопътни коридори в ЕС. Киев обаче ще остане зависим от функциониращите канали за износ на стоки по морския маршрут поне още известно време.
Европа - коридорът между противниците
Докато Москва и Киев се сражават за търговските маршрути в посока север-юг, маршрутът изток-запад придобива все по-голяма значимост за Брюксел. ЕС има две страни членки - Румъния и България - на черноморското крайбрежие, а с Грузия и Украйна вече са сключени споразумения за асоцииране. В Брюксел все повече гледат на Черно море и като на важен коридор за транспортиране на стоки и енергия между Азия и Европа. ЕС все повече се стреми да стане независима от руския нефт и газ и в тази връцка нараства значението на кавказкия регион - и най-вече на страни като Азербайджан. Баку изнася за Европа нефт и газ през Грузия и Турция. Този маршрут през Черно море заобикаля и Русия на север, и Иран на юг, придобивайки стратегическо значение за европейците, които наложиха тежки икономически санкции срещу Москва и Техеран.
НАТО също има интереси в областта на сигурността в региона. От 1997 г. до избухването на войната в Украйна всяка година Алиансът провеждаше мащабни маневри в региона. В същото време с постоянно присъствие в него разполагат само военните флотилии на страните членки България, Румъния и Турция. Това е така още от сключването през 1936 г. на Договора от Монтрьо, който гарантира на Турция пълен суверенитет над Босфора и Дарданелите. Веднага след избухването на войната през февруари 2022 г. Анкара затвори прохода за всички военни кораби - не само за руските. Оттогава балансът на силите в Черно море се запазва.
За Турция балансът остава най-важната цел
Така Турция заема ключова геостратегическа позиция, тъй като контролира достъпа до Черно море, разписан в международните договори. Анкара е най-важният партньор на НАТО в Черноморския регион. Страната гледа на себе си като на търговски център между Централна Азия, Кавказ и Близкия изток.
Отношенията с Русия са от особено голямо значение за Турция. Както в Анкара, така и в Москва на Черно море се гледа като на абсолютно приоритетна зона на собствени интереси. Договорът от Монтрьо предоставя на Анкара възможност да държи други участници - включително НАТО - по-далеч от акваторията на Черно море. А това също работи в полза на Русия.
Автор: Томас Лачан