Руската рубла поевтиня силно през последните месеци и централната банка на страната се намеси, за да се опита да спре срива, обобщава Асошиейтед прес, предаде БТА.
Досега властите се въздържаха от действия, тъй като поевтиняващата рубла бе от полза за бюджета. По-слабата валута обаче също така носи опасност от по-високи цени за обикновените хора и правителството най-накрая се задейства в опит да се противопостави на тенденцията. Асошиейтед прес посочва ключови фактори, които трябва да се знаят относно случващото се с рублата:
Основните икономически фактори играят роля, но нещата не се изчерпват с тях. Русия продава в чужбина по-малко - което отразява най-вече намаляващите приходи от петрол и природен газ, и внася повече. Когато стоките се внасят в Русия, хората или компаниите трябва да продават рубли за чуждестранна валута като долар или евро, а това понижава курса на рублата.
Излишъкът по търговския баланс на Русия (което означава че тя продава на другите страни повече стоки, отколкото купува) се е свил, а търговските излишъци обикновено подкрепят националните валути. По-рано Русия имаше голям търговски излишък заради високите цени на петрола и срива на вноса след инвазията в Украйна. Тази година обаче цените на черното злато се понижиха, а и за Русия е по-трудно да продава петрола си заради западните санкции, включително ценовите тавани за суров петрол и петролни продукти като дизела.
"Значително по-слабият приток на чуждестранна валута заради спада на износа е ключов фактор" за поевтиняването на рублата, според Киевската школа по икономика.
Междувременно, близо година и половина след началото на войната, руският внос започна да се възстановява, тъй като руснаците намират начини да заобиколят санкциите. Част от търговията е пренасочена през азиатски страни, които не са се присъединили към санкциите. Вносителите пък намират начини да превозват стоки през съседни страни като Армения, Грузия и Казахстан.
Същевременно Русия увеличи разходите си за отбрана, например като налива пари в компании, които произвеждат оръжия. Компаниите трябва да внасят части и суровини, а част от държавните пари намират пътя си до джобовете на работниците, най-вече защото страната е изправена пред недостиг на работна ръка. Сами по себе си тези държавни разходи, наред с готовността на Индия и Китай да купуват руски петрол, помагат на икономиката на страната да постигне по-добри резултати от очакваното от мнозина. Международният валутен фонд посочи миналия месец, че прогнозира руската икономика да нарасне с 1,5 на сто тази година.
По-слабата рубла влошава положението с инфлацията, тъй като оскъпява вноса. А слабостта на рублата все повече се прехвърля върху хората чрез цените, които те плащат. През последните три месеца инфлацията достигна 7,6 процента макар целевото равнище на централната банка да е 4 процента.
По-високите лихви ще оскъпят получаването на кредити и това би трябвало да ограничи вътрешното търсене на стоки, включително вносни. Така че Руската централна банка (РЦБ) се опитва да охлади вътрешната икономика, за да понижи инфлацията. Банката вдигна водещата си лихва от 8,5 до 12 процента на извънредно заседание вчера, след като поевтиняването на рублата бе разкритикувано от икономически съветник на Кремъл.
Износът на Русия се сви, защото западните съюзници бойкотираха руския петрол и наложиха ценово ограничение за доставките му до други страни. Санкциите не позволяват на застрахователи или логистични компании (повечето от които са базирани в западни страни) да работят с контракти за руски петрол при цена над 60 долара за барел. Ограничението и бойкотът, въведени миналата година, принудиха Русия да продава с отстъпка и да предприема скъпи мерки като закупуване на флотилия от "танкери призраци", които са извън обсега на санкциите. Русия освен това спря по-голямата част от продажбите на природен газ за Европа, която бе най-големият ѝ клиент.
Петролните приходи се свиха с 23 процента през първата половина на годината, но Москва все още печели по 425 млн. д. дневно от продажби на петрол, според Киевската школа по икономика. По-високите цени на петрола обаче напоследък изпратиха руските доставки над ценовия таван, посочи в августовския си доклад Международната агенция по енергията (МАЕ).
Възстановяването на вноса показва, че Русия намира начини да заобиколи санкциите и бойкотите. Станало е по-скъпо и трудно, но ако някой се нуждае от айфон или западна кола, може да си намери. Така че поевтиняването на рублата се дължи на санкциите, успешните усилия да се заобиколят последиците им и военните усилия на Москва.
"По-евтината рубла отчасти отразява последиците на санкциите, но не сочи основополагаща икономическа криза", твърди Крис Уейфър, главен изпълнителен директор на "Майкро адвайзъри партнърс" (Macro Advisory Partners). Всъщност поевтиняващата рубла е помогнала на правителството в някои важни аспекти.
По-ниският валутен курс означава повече рубли за всеки долар, който Москва получава от продажбите на петрол и други продукти. Това увеличава парите, които държавата може да похарчи за отбрана и социални програми, насочени към смекчаване на последиците от санкциите за хората в Русия.
"Това, което централната банка и министерството на финансите направиха през последните няколко месеца, е да се опитат да компенсират спада в доларовата стойност на петролните разписки с по-слабата рубла, така че дефицитът под формата на разходи да бъде овладян и по-лесно управляем", посочва Уейфър.
На фона на санкциите и ограниченията за изнасяне на пари от страната обменният курс на рублата до голяма степен е в ръцете на централната банка, която може да посъветва големите износители кога да обменят доларовите си приходи в руски рубли.
Когато рублата премина над прага от 100 рубли за долар, Кремъл и РЦБ теглиха чертата. "Слабостта бе планирана, но отиде твърде далеч и те искат да върнат нещата обратно", допълва Уейфър, според когото през идните месеци рублата ще се търгува в средата на диапазона от 90 рубли за долар - приблизително там, където правителството я иска.
Инфлацията, причинена от обезценяването на рублата, засегна по-бедните хора по-тежко от останалите, защото те харчат по-голяма част от доходите си за стоки от първа необходимост като храна. Пътуванията в чужбина - на каквито се радват предимно малка част от жителите на проспериращи градове като Москва и Санкт Петербург - стават много по-скъпи заради слабата рубла. При всички случаи общественото недоволство е ограничено предвид мерките, наложени от властите, за отправяне на критики срещу военната "операция", включително заплахата от затвор.