Латвийските власти обявиха намеренията си да смекчат имиграционния закон в страната. Вътрешният министър Марис Кучинскис възложи разработването на мерки за издаване на двугодишни разрешения за временно пребиваване. Всичко това идва като отговор на критиките на част от населението, както и като план за избягване на задаващите се принудителни експулсирания на руски граждани, живеещи на територията на Латвия.
През септември 2022 г. Рига промени действащия имиграционен закон. Новите правила предвиждат хората с руски паспорт, които живеят постоянно в Латвия, да положат езиков изпит в рамките на година. Измененията засягат около 25-те хиляди руснаци в страната.
Според председателя на парламентарната Комисия по гражданство, миграция и социална кохезия Ингмарс Лидаки около 6 хиляди руснаци все още не са подали заявление за въпросния изпит. Ако законът не бъде променен, предстои на 2 септември те да получат писма, с които да бъдат помолени в тримесечен срок да напуснат страната.
Сега Кучинскис уверява, че никой няма да бъде депортиран през септември. В рамките на новите издадени разрешения за пребиваване руснаците, живеещи в страната, ще имат време да научат латвийски език до ниво А2, да полагат изпити по него и така да възстановят правото си на постоянно жителство.
Хиляди са заплашени от експулсиране
Когато 64-годишната Людмила Сокол от Даугавпилс чете на глас, звучи сякаш тя знае латвийски. Жената обаче не е успяла да издържи държавния изпит и според действащите разпоредби няма да може да удължи разрешителното си за пребиваване в страната. Пенсионерката е пристигнала в Латвия от Беларус през далечната 1975 година на едва 16-годишна възраст. Людмила се омъжва, ражда деца и прекарва почти целия си живот там. "Мога честно да кажа, че ми е много трудно. Ако сега учех латвийски в училище, ако бях на 18 години, мисля, че нямаше да е проблем. Но когато си на 64 г., естествено е трудно", разказва Сокол пред ДВ.
Независимо от дългото им пребиваване в Латвия, тя и много други руснаци сега са на ръба да бъдат експулсирани от страната. Причината е, че не са издържали или дори не са се опитали да издържат теста за ниво А2 по латвийски език. Латвийският депутат Рихардс Колс настоява, че законът просто приравнява правилата за руснаците с тези за гражданите на всички останали държави. "В момента това изискване се прилага за всеки друг гражданин на трета държава, който кандидатства за разрешение за пребиваване в Латвия. И има една група хора, която изглежда стои над закона. Която казва "не, ние не сме длъжни да го полагаме". Това не е редно", подчертава Колс.
Людмила Сокол продължава да учи латвийски, но признава, че реално използва езика единствено в държавните институции.
Общото минало срещу руските граждани
Според депутата Колс всички тези хора са граждани на Русия и докато отказват да научат държавния език в Латвия, няма как да очакват да получат гражданство. Людмила Сокол обаче казва, че латвийският не ѝ е бил преподаван в училище. През 90-те години тя е преминала изпит за базови познания по езика, за да може да работи. Сега тя говори на руски с повечето хора в ежедневието си.
"В моя град, в който вече живея почти 38 години, все още няма среда, в която да се говори на латвийски. Можем да налагаме часове по латвийски в училищата, колкото си искаме. Но ако детето излиза извън училището и слуша предимно руска реч, то няма да проговори латвийски", разказва активистката Олга Петкевич. Тя се застъпва за руснаците, засегнати от поправките в закона. Според нея проблемът е, че законът не е напълно реалистичен, а авторите му не осъзнават, че е трудно за хората, особено за по-възрастните, да научат нов език.
Неясно бъдеще
Олга Петкевич вижда като основен проблем уязвимостта на гражданите с руски паспорти. Веднага след като разрешенията им за пребиваване в Латвия бъдат отменени, всички те се превръщат в нелегални имигранти: "Ако са пенсионери, те ще отпаднат от държавната система за здравеопазване, няма да могат да получават и руските си пенсии. Ако са работещи хора, трудно ми е дори да си представя какво ще се случи с тях. Всъщност всички те ще се превърнат в нелегални у дома си". А Людмила Сокол споделя: ""Обидно" не е точната дума. Живяла съм 48 години в Латвия. Да, не съм научила латвийски. Някои хора казват: "Да си съберем багажа." Къде ще отида? Това е първо и второ - защо трябва да ходя някъде? Това е моят дом. Тук са моите деца, тук е моето семейство, тук е мъжът ми. Защо трябва да ходя някъде другаде?", пита тя.
Автор: Кирил Букетов