Заместник-директорът на Европейската служба по външните работи Марко Маковец заяви, че промяната на изборното законодателство, борбата срещу корупцията и организираната престъпност и някои фундаментални реформи биха могли да ускорят процеса за приемането на Черна гора в ЕС. Той е цитиран от повечето местни медии.
Черна гора все още е лидер в процеса на интеграция в ЕС и има най-добрите позиции да е първата страна от региона, завършила преговорите за присъединяване, коментира експертът. Според него важна предпоставка за членството на Черна гора в ЕС до 2030 г. е бързото сформиране на проевропейско правителство, което да работи за укрепване на преговорния и административния капацитет на страната, за да може да бъде фокусирана цялата енергия върху преговорите. Маковец отбеляза, че всичко зависи от това кой ще участва в правителството, кой ще поеме ключовите постове, особено тези, свързани с евроинтеграцията, кой ще е главен преговарящ и други.
Координаторът на Министерството на европейските въпроси Ана Новакович-Джурович изрази надежда, че предстоящият годишен доклад на Европейската комисия за Черна гора ще признае резултатите, постигнати през предходния период, особено в борбата с корупцията и организираната престъпност. Тя заяви, че външната политика на настоящото правителство е 100% съобразена с общата външна политика и политика за сигурност на ЕС. Тя допълни, че преговорната структура на Черна гора е променена, за да отговаря на изискванията на новата методология, и функционира.
Новакович-Джурович акцентира, че Черна гора има най-добрите икономически и инфлационни параметри в региона. Съдебните назначения остават ключово предизвикателство пред изпълнението на критериите за затваряне по глави 23 и 24. Ана Новакович-Джурович коментира, че ЕС трябва да излезе напред с ясна визия за сроковете, в които ще бъде готова за разширяването. Отговорът на този въпрос ще се види в бюджета на ЕС за 2027 г., а дотогава всички политически субекти трябва направят реформите, изисквани от ЕС.
Бившият министър по европейските въпроси Йована Марович споделя различен възглед: ЕС няма ясна визия за Западните Балкани в контекста на разширяването, а сегашният подход не мотивира страните кандидатки да засилят реформите. Марович припомни, че Черна гора трябва да изпълни няколко ясни критерия, за да увеличи шансовете си за членство. Докато страната е далеч от изпълнението им, тя не може да обвинява никого освен себе си за отношението на ЕС към нея, отбелязва Марович. Тя подчерта необходимостта от стабилно, проевропейско правителство, подкрепено от най-малко 49 депутати, решено да деполитизира съдебната система, да спре партийните назначения и да укрепи независимостта на всички институции, за да осъществи необходимите реформи, свързани с ЕС, за период от четири години. Според бившия преговарящ на Черна гора такова правителство не се очертава.
„Разширяването на ЕС е процес, основан на заслуги, което означава, че страните кандидатки ще се присъединят към ЕС, когато са готови за това“, заяви в края говорителят на Европейската комисия Дана Спинант. Помолена да коментира изказването на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, че както ЕС, така и страните кандидатки следва да са готови за разширяването на ЕС до 2030 г., тя акцентира, че Комисията не е фокусирана върху дата, а върху тясно сътрудничество със страните кандидатки. Спинант изтъкна още, че ЕК има достатъчен опит в превръщането на процеса по разширяване в приоритет и предоставяне на допълнителни импулси, особено на Западните Балкани.
В последния годишен доклад от 2022 г. за напредъка на Черна гора бе приветстван цялостният напредък на страната, но останаха препоръките да предприеме важни и спешни реформи за функционирането на основните съдебни органи и на доверието в тях, както и да увеличи усилията си в критични области като свободата на медиите и борбата с корупцията и организираната престъпност.