Руските власти активно се опитват да запълнят редиците на армията си с трудови мигранти от Централна Азия. Те биват убеждавани да се включат във войната срещу Украйна - често с насилие. Директно от улицата мнозина са откарвани във военните центрове, където със заплахи и побой са принуждавани да влязат в армията. Документи за руско гражданство им се отказват, докато не покажат, че са подписали договор за военна служба.
В средата на август беше предложено изменение на миграционното законодателство, което да въведе задължителна военна регистрация като условие за получаване на руски паспорт. При отказ от военна служба на мигрантите ще им се отнема руското гражданство.
"Мариупол в Московска област ли е?"
За първи път за агитацията на трудови мигранти за военна служба в руската армия стана известно преди година и половина, в навечерието на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна. "От 22 февруари насам започнах да получавам съобщения, че граждани на Узбекистан, Киргизстан, Таджикистан, Армения и други мигранти са убеждавани да подпишат договор с Министерството на отбраната", разказва пред ДВ Валентина Чупик, известна правозащитничка. "С колегите ми открихме видео, заснето от таджик, който кара камион през Украйна и казва, че не разбира какво се случва, записал се е в руската армия и сега не знае дали ще остане жив."
От лятото на 2022 г. Министерството на отбраната агитира мигрантите да се запишат за строителна работа в Луганск, Донецк и Мариупол. Валентина Чупик разказва, че понякога централноазиатци, които не можели да разберат за какво става дума, подписвали договори и заминавали с цели бригади.
"През октомври ми се обадиха момчета от Узбекистан и ме попитаха: "Мариупол в Московска област ли е"? Оказа се, че те са подписали договор за строителна работи - уж някъде в Московска област. Качили ги на автобуси с облепени прозорци и ги откарали в неизвестна посока. 20 автобуса с по 53 души във всеки. Когато пристигнали, видели, че наоколо има руини. Тогава осъзнали, че това не е Московска област. Бях ужасена и започнах да звъня в узбекските посолства в Русия и Украйна. Но контактът с тези хора беше изгубен", казва Чупик.
В армията чрез измама
В миграционния център "Сахарово" в Москва, където мигрантите идват, за да кандидатстват за всякакви документи, те са принуждавани да подписват договори с Министерството на отбраната чрез измама.
"Подхвърлят им цял пакет документи - до 40 листа - за подпис и им дават половин минута, за да ги прочетат. Зад тях има огромна опашка, няма време за четене и мнозина подписват, без да гледат. А после се оказва, че са подписали договор за служба в руската армия. В много случаи, когато мигрантите, въпреки че вече имат разрешително да работят в Русия, захвърлят всичко и бягат", разказва Валентина Чупик.
Правят се опити да бъдат вербувани и мигранти, които са в центрове за задържане в очакване на депортация. Предлага им се договор с армията с обещанието, че след това ще получат гражданство. А ако това не проработи, следват заплахи - че ако не подпишат, ще останат в тези центрове до края на живота си, разказва Чупик.
"Отвличат и вербуват най-беззащитните"
"Руските власти не разполагат с достатъчно войници, за да продължат днешната си външна политика, затова искат да наситят армията с пушечно месо", смята Светлана Ганушкина от правозащитната организация "Мемориал".
Валентина Чупик от своя страна свързва натиска върху мигрантите с неуспехите на Русия на фронта, с предизборната кампания и "с традиционния руски расизъм и нацизъм, който сега се култивира като държавна идеология". "Преди всички нови избори в Русия се подхранва мигрантофобията. Сега са измислили нова нейна форма - принудително мобилизиране на мигранти. Те отвличат и вербуват най-беззащитните, за които няма кой да се застъпи. Това е опит да се гарантира вербуването на тези, които няма да се съпротивляват", казва правозащитничката.
Освен това във всички централноазиатски държави без изключение службата в армията на чужда държава се счита за престъпление. Ето защо мигрантите, които се съгласяват да подпишат договор с руското министерство на отбраната, са изправени пред наказателно преследване, ако се завърнат у дома. Наказанията лишаване от свобода по този член варират от 5 до 12 години в Таджикистан, от 5 до 10 години в Узбекистан и от 10 до 12 години в Киргизстан.
Автор: Марина Барановская