ДВ разговаря с Карло Масала, германски военен анализатор и професор по международна политика в Университета на Бундесвера в Мюнхен за подкрепата на Запада и за възможните гаранции за сигурността на Украйна след войната.
ДВ: Вие общувате с хората, които влияят върху настроенията в Европа. Дали на континента вече не се усеща умора от войната в Украйна? И няма ли тази умора да расте, ако войната продължи и през следващата година?
Карло Масала: Да, съществува такова усещане като "умора от Украйна". Според мен то се поражда от два фактора. Първо: обществеността (на Запад – бел. ред.) се интересуваше повече от войната, когато Киев беше под обсада. Защото, ако бяха превзели столицата, руснаците можеха да стигнат и до границата с НАТО – и никой не знаеше какво щяха да правят после. Днес за много хора тази война се води някъде далеч на изток, а опасността руската войска да пресече границите на Балтийските държави или на Полша е нищожно малка.
Второ: Западна Европа не е виждала големи войни от 70 години насам и всъщност очакваше бърз успех (на Украйна – бел. ред.). Това е, което демократичните общества могат да поддържат. Ако политиците обещават, че победата ще дойде скоро, то и демократичните общества ще поддържат повече помощи за Украйна. Сега обаче бърз успех не се вижда на хоризонта, войната ще продължава, а хората започват да се замислят дали тя трябва да продължава.
Освен всичко друго западните правителства не съумяха да поставят случващото се в Украйна в един по-широк контекст. В момента дискусията се свежда до това как украинската армия е отвоювала един километър територия в определено село, какви оръжейни системи се използват и дали са ефективни в ситуация на настъпление. Има обаче недостиг на глобални политически цели: Защо от политическа гледна точка Европа има интерес да поддържа Украйна в желанието ѝ да победи във войната? Положението с безопасността на Европа ще се влоши за десетилетия напред, ако Русия постигне успех в Украйна: това хората лесно ще го разберат. Повечето политици в западноевропейските държави не свързват всекидневните дискусии около подкрепата за Украйна с тази доста по-мащабна картина. Тъй че според мен не бива да обвиняваме обществеността, че се е уморила от войната, след като на нея не ѝ е обяснено защо политически е толкова важно да продължим да оказваме значителна помощ на Украйна.
ДВ: Войната все пак се води в Европа, а един руски дрон наскоро падна на румънска територия. Докога НАТО ще търпи такива инциденти?
Масала: НАТО ще търпи дотогава, когато се появят признаци, че подобни атаки са планирани и всъщност представляват нещо повече от един случаен удар. НАТО няма никакво желание да се включва в тази война – и няма да го стори. Явно падналият в Румъния дрон просто е прелетял по-голямо разстояние. Само един паднал дрон не е достатъчен, за да се задейства член 5 (от Северноатлантическия договор, който скрепява принципа на взаимната отбрана – бел. ред.). Този член се прилага при систематични атаки срещу територията на НАТО, а в момента е ясно, че Русия не предприема такива атаки. И Северноатлантическият пакт няма да се намесва в конфликта. Същата ситуация възникна и в Полша преди няколко месеца. НАТО и занапред ще омаловажава инцидентите с дронове или ракети, които са се "заблудили" и са паднали на територията на алианса.
ДВ: Според много западни експерти членството на Украйна в НАТО е единствената гаранция за сигурността в бъдеще. Споделяте ли тази идея? И ще влезе ли Украйна в НАТО?
Масала: Напълно съм съгласен с това твърдение. Много съм работил над въпроса за гаранциите за сигурността на Украйна, които не включват приемането на страната в НАТО. Нито аз, нито колегите ми успяваме да стигнем до друго решение, което би било приемливо за украинците и в същото време достатъчно за възпирането на Русия. Членството в НАТО е единственият начин да се дадат на Украйна гаранции за безопасност, които ще бъдат възприети с доверие както от украинския народ, така и от властта, и ще окажат достатъчно сдържащ ефект върху Москва.
Но кога Украйна ще влезе в НАТО – това не мога да кажа. На последната среща на върха в Литва се стигна до извода, че Украйна трябва да изпълнява всички критерии, формулирани през 1997 във връзка с разширяването на НАТО. Смятам, че такова решение би било погрешно, защото то ще отложи приемането на Украйна в НАТО най-малко с 5-7 години. Аз мисля, че когато тази война свърши, както и да се случи това, когато страните прекратят огъня, Украйна трябва да стане член на НАТО.
Автор: Анна Пшемиская