Резултатите от частичните избори за сенаторски места в горната парламентарна камара на френския парламент потвърдиха трудностите, с които в последно време се сблъскват макронистите и белязаха завръщането на крайната десница "Национален сбор" в Люксембургския дворец (сградата на Сената), предаде Франс прес, цитирана от БТА.
Мнозинството както досега си остава в ръцете на дясноцентристите, зарадва се ръководителят на парламентарната група в Сената на десноцентристката партия "Републиканците" Брюно Рьотайо. Тази партия продължава да има най-много сенатори след частичния вот.
На изборите вчера се избираха сенатори за 170 места от общо 348 места в Сената. Сенаторите ще имат мандат от 6 години. Следващите частични избори за Сенат ще бъдат през 2026 г. и тогава ще се гласува за 178 сенаторски места.
Вотът е непряк и обикновено трудно успява да развълнува обикновените избиратели. Избирателна колегия, съставена на 95 процента от общинските съвети, превръща изборите за Сенат в отражение на резултатите от последните общински избори в страната, на които десницата постигна добри резултати в средните по големина градове. Макронистите пък отново имаха проблеми с убеждаването на членовете на избирателната колегия, че правителството на президента Еманюел Макрон е свършило добра работа. Емблематично поражение в тази насока е това на държавния секретар по гражданските въпроси Соня Бакес, която на втория тур в Нова Каледония беше победена от независимия претендент за сенаторско място Робер Ксови.
Крайнодясната партия "Национален сбор" се завърна в горната парламентарна камара с три сенаторски места.
Сенатът разглежда и гласува законите, като по този въпрос има споделена власт с долната камара на парламента - Националното събрание. Националното събрание обаче има последната дума по даден законопроект, обсъждан в двете камари. Но пък Сенатът не може да бъде разпускан, за разлика от Националното събрание.
Следващите важни избори във Франция са тези за Европейски парламент през пролетта на идната година.