ДВ: Госпожо Щайнакер, в момента в София управлява една - както се шегуват - "некоалиция" между ПП, ДБ и ГЕРБ. Как Вие като добра познавачка на българската политика оценявате това сътрудничество между либерално-демократичните сили и ГЕРБ на Бойко Борисов?
Г. Щайнакер: Погледната отвън, ситуацията много трудно се поддава на оценка. Според мен това обединение по някакъв начин функционира. Функционира, защото на пръв поглед няма шум в системата, спокойно е. В някакъв смисъл наблюдавам благоприятни реакции. Проблемите са огромни, това важи и за България - най-вече заради войната в Украйна. Но и в това отношение сегашното правителство в София показва ясна позиция и аз смятам това за нещо много положително.
ДВ: Правителството има ясна позиция, но населението видимо е разделено. Дори някои твърдят, че по-голямата част от хората имат лошо отношение към Украйна и украинците - и симпатизират на Русия. Как си го обяснявате?
Г. Щайнакер: Това все пак са само допитвания, но те сигурно обективно отразяват сегашната ситуация. България е много близо до войната, тя има и специални отношения с Русия. Но да вземем един друг пример: Словакия също е близо до войната, обаче никога не е била толкова близка с Русия. Учудващо е, че и в Словакия, както в България, населението е разделено, а много хора са критично настроени към Украйна. В този смисъл аз много по-добре разбирам разделението в България, отколкото това в Словакия. Но нека не забравяме, че в България силна е и другата позиция, това е чудесно. Там има толкова много почтени хора с ясна позиция по този конфликт, които не се кълнат непрекъснато във "вечната дружба" и специалните отношения с Русия, а гледат какви са фактите: че в случая си имаме работа с една окупационна, нападателна война, който е съвършено неприемлива. В обобщение: аз дори съм много приятно изненадана от позицията на България спрямо войната и поведението на българите.
ДВ: А какво ще кажете по друга гореща тема, която е Ваша "тясна специалност", така да се каже: българо-македонските отношения? Какво очаквате към този момент? Дали в Скопие ще успеят да прокарат конституционните промени? Дали София ще продължи да поставя препятствия пред членството на Северна Македония в ЕС?
Г. Щайнакер: Аз се надявам, че конституционните промени ще минат, албанците също ги подкрепят. Има сигнали, ще тези промени ще бъдат приети - както навремето се прие промяната на името на страната. Да, промяната на името все още е много непопулярна сред повечето славянски македонци, но в крайна сметка вече не е на дневен ред. Но дали България ще се задоволи с това? Много ми е трудно да го преценя като външен наблюдател. Много се надявам обаче, че ЕС ще се отнесе абсолютно сериозно към този проблем и ще проведе необходимите разговори - най-вече в България. И ще припомни на София колко е важно Северна Македония (но и Албания) да влязат в процеса на присъединяване. Колкото и проблематичен да е този процес, като имаме предвид, че Черна гора и Сърбия преговарят вече от 10 години и всъщност вместо напредък има крачка назад.
ДВ: Госпожо Щайнакер, вие живеете в Австрия и наблюдавате отблизо австрийската политика. Как оценявате ветото на Виена срещу присъединяването на България и Румъния към Шенген? Дали мотивите са вътрешнополитически или пък има обективни причини.
Г. Щайнакер: Не. Няма обективни причини. Сигурно една шепа бежанци наистина идват от България, преминавайки през целите Западни Балкани, а пък от Румъния не идват почти никакви, ако не броим украинските, които вече са тук. Така че според мен ветото е изцяло мотивирано от вътрешната политика в Австрия. И мен страшно ме е яд на това! Напълно разбирам и гнева на българското и на румънското правителство по въпроса. За такава позиция няма никакво оправдание, няма обективни причини.
ДВ: Дали позицията на Виена ще се промени след изборите догодина - европейските и парламентарните?
Г. Щайнакер: Както знаете, Австрия също е разделена. Разломът е дълбок, а темата за миграцията непрекъснато се инструментализира в недопустима степен. Не че миграцията не е проблем - тя е проблем за почти всички държави в ЕС, но въпреки това с нея много се злоупотребява. Сегашното австрийско правителство я инструментализира, боя се,че ще я инструментализира и следващото. Това обаче е проблем на ЕС, който трябва да се решава по съвсем друг начин - с много по-честна и откровена дискусия.
Александър Андреев разговаря с Гудрун Щайнакер в рамките на Humanities Festival във Виена.