През последните седмици все по-често светът се сеща за забележката на бившия американски държавен секретар Хенри Кисинджър, направена през 70-те години на миналия век: "Ако искам да се обадя в Европа, на чий телефон да звъня?".
Причината? Разминаващите се позиции на страните членки и множеството силни национални и паневропейски лидери. Това се превърна в синоним на невъзможността на ЕС да защитава обединено целите си на международната сцена.
Пука ли му на някого какво мисли Европа?
От безбройните геостратегически илюзии, които бяха разрушени през последните дни, най-отрезвяващият извод за всеки жител на континента трябва да бъде този: На никого не му пука какво мисли Европа, констатира “Политико“. В редица глобални огнища на напрежение - от Нагорни Карабах до Косово и Израел - Европа играе ролята на неправителствена организация, чийто хуманитарен принос е добре дошъл, но иначе е игнориран.
27-членният блок винаги е изпитвал трудности да формулира последователна външна политика, като се имат предвид различните национални интереси. Въпреки това той все още имаше значение, главно поради размера на своя пазар. Влиянието на ЕС в световен мащаб обаче отслабва на фона на постепенния спад на икономиката му и неспособността му да демонстрира военна мощ във време на нарастваща глобална нестабилност.
Войната в Израел
След като "Хамас" изби над хиляда израелски цивилни, в понеделник европейският комисар по разширяването Оливер Вархей обяви в социалната мрежа Екс, че блокът "незабавно" ще спре помощта за Палестинската автономия в размер на 691 милиона евро. Няколко часа по-късно Ройтерс цитира изявление на Еврокомисията: "Междувременно, тъй като няма предвидени плащания, няма да има и спрени плащания"?!
Що се отнася до преразглеждането на помощта за палестинците, този въпрос за ръководителя на външната политика на ЕС Жозеп Борел беше предрешен: "Ще трябва да (ги) подкрепяме повече, а не по-малко", заяви той във вторник.
Накратко: Само за 24 часа ЕК обяви, че ще спре цялата помощ за палестинците, а след това обяви, че ще увеличи потока от средства.
Но и това не беше достатъчно…
Дори когато Израел все още броеше труповете от най-ужасяващото клане в историята на еврейската държава, Борел обвини израелското правителство, че нарушава международното право с налагането на пълна блокада на Газа в отговор на нападението на "Хамас" срещу Израел, предаде Ройтерс.
Така дипломат №1 на ЕС седна на два стола: първо осъди "варварската и терористична атака" на “Хамас“, но същевременно упрекна Израел за блокадата на Газа и подчерта "страданието" на палестинците, които са гласували „Хамас“ да дойде на власт.
Европейците, а и светът се учуди каква е позицията на ЕС по кризата, след като Фон дер Лайен недвусмислено осъди нападенията (макар и в поредица от туитове), а фасадата на офиса ѝ в Брюксел беше осветена с цветовете на израелското знаме…
Междувременно президентът на САЩ Джо Байдън направи специално обръщение в Белия дом, в което каза: "Ние сме с Израел. Заставаме на страната на Израел. И ще се уверим, че Израел разполага с необходимото, за да се погрижи за своите граждани, да се защити и да отговори на тази атака."
Лидерите на САЩ, Германия, Великобритания, Франция и Италия направиха съвместно изявление в понеделник, в което осъдиха нападенията срещу Израел от страна на “Хамас“ и изразиха своята "твърда и единна подкрепа" за Израел, предаде Ройтерс.
Само че…. Само че в списъка на контактите на Байдън в Европа очевидно няма телефони на "лидерите" на ЕС в Брюксел…
“Решението“ за Нагорни Карабах
Друг ярък пример за “стратегическата автономност“ , т.е. безсилието на Европа, е развитието в Нагорни Карабах - населена преобладаващо с арменци област, която е част от международно признатата територия на Азербайджан. Дългогодишният конфликт там беше забравен от по-голямата част от света, а и от Европа. Но по-рано тази година председателят на Европейския съвет Шарл Мишел се захвана да го решава на фона на възобновяване на напрежението.
През юли той прие в Брюксел лидерите на Армения и Азербайджан, като това беше шестата подобна среща. Мишел определи дискусиите като "откровени, честни и съдържателни". Тогава той дори покани лидерите през октомври за специална "петстранна среща на върха“ с Германия и Франция в Гранада.
Само че не беше речено това да се случи. Защото Азербайджан вече беше завзел региона, което изпрати над 100 000 бежанци да бягат в Армения. Европа, която изпитва остра нужда от природен газ – и от Азербайджан - беше безсилна да направи каквото и да било, освен да наблюдава.
За да излезе от положението Шарл Мишел по-рано този месец обвини Русия, която по традиция е защитник на Армения в региона, за това фиаско.
"За всички е ясно, че Русия предаде арменския народ", заяви Мишел пред Юронюз.
Балканското буре с барут
Подобен модел на доказване на “европейското можене“ в разрешаването на кризи се разиграва и в Косово, където европейците от години се опитват да постигнат траен мир между албанското и сръбското население. Основният спорен въпрос там е статутът на северната част на Косово, граничеща със Сърбия, където сърбите са мнозинство от около 40 000 жители.
ЕС похарчи несметни милиони в опити да стабилизира региона, като финансира организации на гражданското общество, училища и дори полиция.
Но на 24 септември атака на въоръжени косовски сърби срещу косовската полиция в село Банска, Северно Косово, разбуди Брюксел.
Борел дори назначи "специален представител за диалога Белград-Прищина и други регионални въпроси на Западните Балкани" - Мирослав Лайчак, бивш министър на външните работи на Словакия.
Но когато напрежението заплашваше да прерасне в открита битка след кризата в село Банска миналия месец, ЕС беше принуден да прибегне до своя изпитан механизъм за разрешаване на кризи: Чичо Сам, констатира “Политико“.
Изданието припомня оценка, направена през 1998 г. от американския дипломат Ричард Холбрук във връзка с кървавото разпадане на Югославия и етническото прочистване на Косово: "Факт е, че европейците няма да имат обща политика за сигурност в обозримо бъдеще".
Войната на Русия срещу Украйна
Тази оценка – отпреди четвърт век – за съжаление е актуална и по отношение на позицията на Европа към войната в Украйна.
Максимата, че всяка армия е готова, но за предишната война, важи с пълна сила в този случай. Когато през 2014 г. в Уелс на срещата на върха на НАТО беше решено страните членки да повишат разходите си за отбрана поне до 2% от техния БВП, Крим вече беше окупиран.
В годините след това необходимостта от създаване и укрепване на реална стратегическа автономност на Европа не веднъж беше споменавана. "Ние трябва сами да се борим за нашето бъдеще, като европейци, за нашата съдба", заяви през 2017 г. тогавашната германска канцлерка Ангела Меркел.
Но положението на Украйна подчертава пропастта между геостратегическите стремежи на Европа и реалността на недостатъчни отбранителни способности на Стария континент.
Въпреки цялата реторика за необходимостта Европа да играе по-глобална роля, дори лидерите на най-големите членки на ЕС, Германия и Франция, не мислят в една посока.
Когато френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Олаф Шолц се видяха наскоро за консултации в Хамбург, така и не успяха да постигнат забележим резултат.
“В момент на големи трусове (...) ясно виждаме необходимостта нашите две държави да действат съгласувано, дори бих казал, че трябва дори повече отпреди да бъдем единна сила при даването на предложения и двигател за решения за нашите две държави и нашата Европа“, цитира Франс прес думите на Макрон, застанал редом до Олаф Шолц.
Само че Париж и Берлин не са единодушни по няколко въпроса на отбраната, особено по отношение на ролята, която САЩ трябва да играят в сигурността на Европа. Разногласията относно европейските покупки на американски оръжия станаха известни миналия месец в съвместното интервю във вестник „Монд“ на френския министър на въоръжените сили Себастиен Льокорню и германския му колега Борис Писториус.
Френският президент Еманюел Макрон се обяви против ръководена от Германия инициатива за закупуване на системи за противовъздушна отбрана от Израел и САЩ за проект, известен като инициативата “Европейски небесен щит“.
Вместо това Франция се опита да убеди европейските столици да подпишат договори с европейски компании в името на така наречената “стратегическа автономия“ — независимост на ЕС от външни сили.
Напрежението между Берлин и Париж се повиши и около разработването на съвместен френско-германски боен танк, известен като Main Ground Combat System. Въпреки че Льокорню и Писториус обещаха да придвижат бързо напред този въпрос, съперничеството между френските и германските отбранителни гиганти усложни проекта.
Неотдавнашен репортаж на германския вестник “Франкфуртер алгемайне“ не помогна за облекчаване на това съперничество, предизвиквайки известен гняв в Париж.
“Нито германската индустрия, нито въоръжените сили са убедени в идеята, че като производител и потребител на “Meрцедес – Ес класа“ сред танковете, сега трябва да разработят първокласен продукт в сътрудничество с производител на ниво “Пежо““, коментира вестникът.
Което показа доколко Германия и Франция са готови да са единна сила. А какво остава за целия ЕС, който има 27 страни членки…