12 Октомври, 2023 10:01 1 321 8

Северно Косово: нова криза в Западните Балкани?

  • косово-
  • сърбия-
  • александър вучич-
  • нато-
  • кейфор

Около 30 косовски сръбски паравоенни нападнаха от засада косовски полицейски патрул в село Банска в Северно Косово на 24 септември

Северно Косово: нова криза в Западните Балкани? - 1
Снимка: БГНЕС/ЕРА
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Атаката срещу косовската полиция, осъществена от въоръжени косовски сърби в село Банска, Северно Косово, на 24 септември, върна косовския въпрос в международния дневен ред. Намират ли се на ръба на нова голяма криза Сърбия и Косово? Този въпрос се поставя в материал на Европейския нюзрум - платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.

Около 30 косовски сръбски паравоенни нападнаха от засада косовски полицейски патрул в село Банска в Северно Косово на 24 септември. След това те се барикадираха в православен манастир близо до северната граница със Сърбия, където влязоха в продължила часове престрелка. Нападението доведе до смъртта на един косовски полицай и трима от нападателите.

Убийството на полицая извади наяве години на недоверие и недоволство. Същевременно словесната война между Белград и Прищина, техните съперничещи си дни на траур и призивите за санкции допълнително влошиха едни и без това сложни взаимоотношения.

Косовското правителство обвини Белград, че стои зад цялата операция, като премиерът Албин Курти написа, че оръжията и екипировката, използвани в атаката, са „произведени от сръбски държавни оръжейни компании“. Белград отрича това и обвинява Прищина в дискриминация срещу сръбското население в Косово.

Косово, бивша сръбска провинция, която днес е почти изцяло населена с албанци, се отдели от Сърбия през 1999 г. с помощта на НАТО и обяви независимост през 2008 г. Сърбия, както и пет държави членки на ЕС – Румъния, Словакия, Кипър, Испания и Гърция – не признават суверенитета на Косово и до днес.

ЕС, с подкрепата на Съединените щати, посредничи в опит за нормализиране на отношенията между двете страни, които се влошиха от миналата година.

НАТО ще изпрати допълнителни войски, за да подсили силите си в Косово

В отговор на смъртоносната атака НАТО разположи допълнителни войски в Косово. Двеста британски войници пристигнаха в Прищина, за да подсилят мироопазващата мисия на НАТО КейФОР, съобщиха на 6 октомври Северноатлантическият алианс и министерството на отбраната на Великобритания. Те ще се присъединят към британския контингент от 400 души, който вече е в Косово като част от годишно учение.

В допълнение към това Румъния обяви разполагането на около 100 войници като част от стратегическия резерв на разположение на Върховното командване на съюзническите сили в Европа (SACEUR), съобщават от Министерството на отбраната [на Румъния].

Германското министерство на отбраната каза, че рота от 155 допълнителни войници ще бъде разположена в Косово за период от една година от април 2024 г. Това решение за разширяване обаче беше взето независимо от последните ескалации на напрежението в региона. Германският външен министър Аналена Бербок предупреди в петък, че "ситуацията е толкова напрегната, че НАТО увеличи" присъствието на мисията си в Косово (КейФОР), която в момента разполага с около 4500 войници.

Сърбия разполага, след което изтегля войски от границата с Косово

Междувременно Съединените щати предупредиха за „голямо разполагане на сръбски войски по границата с Косово“ и призоваха „Сърбия да изтегли тези сили от границата“. Струпването [на войски] „включва безпрецедентно разполагане на модерна сръбска артилерия, танкове, механизирани пехотни части. Вярваме, че това е много дестабилизиращо развитие“ [на събитията], каза говорителят на Съвета за национална сигурност на Белия дом Джон Кърби пред репортери.

След предупреждението Белият дом съобщи, че Белград е започнал да изтегля войските си от границата.

Докладчикът на ЕС Билчик: „Дестабилизацията на Балканите устройва Русия на Путин“

Докладчикът на Европейския парламент за Сърбия Владимир Билчик каза, че ситуацията на място сериозно ескалира и че Косово не е виждало такова насилие през последните 10 години.

„И двете страни имат огромна отговорност да се върнат към диалога“, каза Билчик. Той допълни, че диалогът е станал по-труден, откакто Курти е министър-председател на Косово. „Трябва да разберем какво точно се е случило и имаме нужда от обективни факти. Дестабилизацията на Балканите устройва Русия на Путин. Единственото решение е връщане на масата за преговори и водене на диалог“, каза Билчик.

Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова каза в изявление, цитирано от агенция Риа Новости, че насилието в Косово е „пряка и непосредствена последица“ от желанието на премиера Курти „да провокира конфликт и да премахне сърбите от територията на региона". Захарова добави, че стремежът на Курти за признаване (на независимостта на Косово - бел.ред.) „води целия балкански регион към опасна пропаст“. Русия не признава независимостта на Косово.

Босна и Херцеговина се опасява от разпространение на кризата в Косово

Напрежението предизвика опасения в Босна и Херцеговина, че един по-мащабен конфликт може да обхване страната. Още през юни специалният пратеник на САЩ за Западните Балкани Габриел Ескобар предупреди в Атлантическия съвет на САЩ, че „ако няма незабавна деескалация, съществува опасност кризата в Косово да се превърне в регионален конфликт“.

През юли президентът на босненската Република Сръбска Милорад Додик подчерта, че подкрепя „южната сръбска провинция“ и обвини международната общност, че е отнела Косово от Сърбия. Додик заяви, че „Република Сръбска е готова да се бори със Сърбия за Косово“.

Статутът на Косово е един от външнополитическите въпроси, по които трите етнически групи в Босна и Херцеговина спорят. Босненските сърби изцяло подкрепят позициите на Белград, докато сред босненските мюсюлмани и хърватите преобладава мнението, че Косово фактически е независима държава.

Косово призовава за санкции срещу Сърбия

По време на Срещата на Европейската политическа общност в Гранада, Югоизточна Испания, на 5 октомври президентът на Косово Вьоса Османи поиска от лидерите да наложат санкции срещу Сърбия с аргумента, че Белград стои зад смъртоносните нападения. В интервю за испанската агенция ЕФЕ тя заяви, че „е очевидно, че [сръбският президент] Александър Вучич и Сърбия действат като пълномощници на Путин в нашия регион и искат да върнат Европа в мрачния период на деветдесетте години“.

В Гранада министър-председателят на Унгария Виктор Орбан отхвърли призива на Косово за санкции, определяйки го като „смешен и невъзможен“. За налагането на санкции от страна на ЕС е необходимо единодушие. Петер Стано, говорител на Върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Жозеп Борел, уточни, че след като се сдобият с „ясна рамка за нападението, ЕС ще реши следващите стъпки“.

Албанският министър-председател Еди Рама отбеляза, че мерките срещу Белград „е трябвало да бъдат предприети незабавно“, особено тези, които Европейската комисия може да наложи „без да е необходим консенсус между всички страни членки“. Според Рама самият факт, че Сърбия е обявила ден на национален траур заради убитите косовски сърби по време на престрелката, е „неприемлив и наказуем на всички нива“.

ЕС призовава Косово и Сърбия да намалят напрежението и да се върнат към диалога

След нападението еврокомисарят по разширяването Оливер Вархей призова Косово и Сърбия да намалят напрежението и да се върнат към диалога по време на посещението си в албанската столица Тирана на 6 октомври.

Вархей и германската министърка на външните работи Аналена Бербок присъстваха на министерска среща на страните от Западните Балкани в рамките на Берлинския процес – инициатива, лансирана от Германия през 2014 г. за насърчаване на сътрудничеството в региона и присъединяването към Европейския съюз.

Еврокомисарят поиска извършителите на нападението, повечето от които са избягали в Сърбия, да бъдат изправени пред съда и настоя за пълно и безусловно сътрудничество от страна на съдебната система на Сърбия.

Освобождаване на заподозрения за ръководител на въоръжената група

Междувременно на 4 октомври белградски съд постанови условно освобождаване на Милан Радойчич, заподозреният лидер на паравоенните формирования, участвали в нападението.

Самият Радойчич заяви, че е създал въоръжената група без знанието на Сърбия. Той обаче отрече обвиненията срещу него, които включват „престъпно сдружение“, престъпления срещу обществената сигурност и транспортиране и съхранение на оръжия и боеприпаси в Косово. Той трябва да се явява два пъти месечно пред властите. 45-годишният Радойчич е бизнесмен и бивш влиятелен косовски сръбски политик.

В периода между януари и деня на нападението Радойчич е набавил оръжията от съседна Босна и Херцеговина, транспортирал ги е и ги е съхранявал на „неуточнени места“ в Косово, се казва в изявление на съда.

Междувременно президентът на Косово Османи заяви, че страната ѝ иска Радойчич и другите терористи да бъдат предадени на Република Косово, за да може да се раздадено истинско правосъдие.


Поставете оценка:
Оценка 1.6 от 7 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 честен ционист

    5 0 Отговор
    Косово - Одеса - Хайфа - пирамидата на хаоса. Ганчо в окото на бурята, както обикновено.
  • 2 Петър

    5 0 Отговор
    Кой създаде тази държава: Косово?

    Коментиран от #3

  • 3 Ротшилдов

    5 0 Отговор

    До коментар #2 от "Петър":

    Който създаде Израел и Украйна, а преди това България и Италия.

    Коментиран от #4

  • 4 Петър

    1 3 Отговор

    До коментар #3 от "Ротшилдов":

    За Италия не бих се съгласил.

    Коментиран от #5

  • 5 Ротшилдов

    2 0 Отговор

    До коментар #4 от "Петър":

    Ходи да питаш Гарибалди тогава.
  • 6 Урюрвкос

    4 0 Отговор
    НАТО и тук мир донесе
  • 7 Напреднал

    5 0 Отговор
    Новият Световен Атлантически Ред е в апогея си: проблеми и военни конфликти в всяка точка на света. Коелктивният Запад уверено пропуска шанса си да поведе света към мир, разбирателство и просперитет. Напротив, Светът е на прага на нова световна война
  • 8 Сандо

    2 0 Отговор
    Подготовката за следващото бойно поле тече с пълна сила.Да не сте изненадани после.