Преди година правителството в Беларус забрани ръста на цените. Експертите предупреждаваха, че последиците от това решение ще бъдат негативни, но ето, че година по-късно дефицит на стоки в магазините няма, а ръстът на цените действително се забави. Прогнозата на МВФ е, че през 2023 година инфлацията в Беларус ще е само 4,7 процента. Излиза ли в такъв случай, че мярката се е оказала добра - противно на законите на пазара?
В затвора заради скъпо кисело мляко
Постановлението, което влезе в сила в Беларус преди година, регулира цените на стоките вместо пазарните закони. С него бяха въведени максимални надценки за производители и доставчици. Така например вносителите на кафе или чай получиха правото да добавят до 30 процента над цената, по която са закупили продуктите, а производителите на извара - само 15. Разрешената надбавка при продажбата на якета бе 55 на сто, при хладилниците - 50. Това бе пътят, по който беларуското правителство реши да се бори с растящата инфлация, която през септември 2020 година гонеше 20 процента.
Цените могат да растат над установените нива само с разрешение на държавните органи. А срещу нарушителите на постановлението биваха завеждани наказателни дела за „злоупотреба със служебното положение". Известни са общо 34 такива случая, сред които попадна например заместник-управител на магазин за хранителни стоки за това, че е допуснал млякото да поскъпне над позволеното. В друг случай „фатални" се оказаха повишените цени на кашкавала. Общо за такива "провинения" са задържани 20 души.
Цените наистина ли не мърдат?
По данни на Беларуската статистическа служба през първите 10 месеца на 2023 година инфлацията е достигнала едва 3,6 процента. Прогнозата на МВФ е, че до края на годината няма да надмине пет на сто.
Цените на „регулираните" стоки наистина са нараснали минимално - с два процента. При останалите се забелязва по-сериозен ръст: седем на сто повишение при услугите, десет - при алкохола и почти 50 процента при тютюневите изделия.
Икономистката Анастасия Лузгина казва пред ДВ, че твърдото регулиране на цените наистина е забавило инфлацията. Но това в известна степен би станало и без правителственото постановление, тъй като цените на енергоносителите на световния пазар намаляха съществено - а именно те бяха основният двигател на инфлацията през 2022 година. Освен това санкциите, въведени срещу Беларус за съучастието ѝ в руската агресия срещу Украйна, накараха много производители и доставчици да търсят нови пазари и логистични пътища, което изискваше допълнителни разходи и също водеше до ръст в цените. „Сега този процес вече е до голяма степен организиран - икономиката се адаптира към новите условия", посочва Лузгина. Тя отбелязва още, че след преориентацията на вноса в Беларус са започнали да идват нови, по-евтини стоки от Азия и Африка, които са заместили скъпите. „Затова до дефицит не се стигна, но асортиментът на стоките и тяхното качество се промениха."
Замразяването на цените дава резултат?
Преди година експертите допускаха, че въз основа на изкуственото замразяване на цените беларуската икономика ще може да функционира нормално най-много няколко месеца, но тези опасения не се оправдаха. Анастасия Лузгина обяснява това със спецификата на беларуската икономика и голямата роля на държавата в нея. „Икономиката остана добре управлявана, но пък това не изключва действието на обективните икономически закони, които не могат да бъдат заменени от плановост. Регулирането на цените ще доведе до дисбаланси, които могат да се превърнат в криза."
Но все пак много отрасли, срещу които има наложени санкции, успяват толкова дълго да удържат цените? В отговор на този въпрос Лузгина казва, че поддръжката от страна на Русия ни най-малко не е изчезнала - даже е „станала по-голяма". На второ място, заради това, че властите на Беларус отказват да изплащат на „неприятелските страни" дълга си по еврооблигациите във валута, дълговото бреме е временно намалено и златните резерви са могли да бъдат запазени.
Икономиката може да "деградира"
Икономистът Владимир Ковалкин от своя страна не смята, че замразяването на цените е ефективно - според него ситуацията изглежда оптимистична само на хартия, а сегашната стабилност си има конкретна цена. „Удържайки цените, Лукашенко се занимава с популизъм, за който в крайна сметка ще платят данъкоплатците."
Минусите на „методиката", според Ковалкин, са спад на инвестициите и намаляване на печалбата на предприятията, а в крайна сметка - деградация на икономиката. „Предприемачите не виждат смисъл да развиват производството в условия, при които цените се контролират."
Ковалкин е убеден и, че щом регулацията спре да действа, ще се стигне до феноменален ръст в цените и вероятно - до криза в цялата икономика. Той смята, че в икономиката се трупа значителен инфлационен натиск, който вече е 10-15 процента и още през следващата година може да се очаква рязко влошаване. „В икономиката обичайно наблюдаваме лавинообразно падане. Сега приближаваме момента, в който дисбалансите се трупат като сняг, след което ще се проявят - или под формата на висока инфлацията, на обезценена национална валута или на спаднали доходи на хората."
Автор: Марта Скавик