От 1989 година насам на 9 ноември честваме едно събитие, което промени света: падането на Берлинската стена. На 3 октомври 1990 Германия се обедини отново след продължило 41 години разделение. С изчезването на втората диктатура на германска земя, с края на ГДР от политическата карта изчезна и целият социалистически лагер в Европа, а на конфликта между Изтока и Запада беше сложен край. 9 ноември 1989 е съдбовен ден в историята на Германия и Европа.
Краят на монархията
В германския исторически календар обаче 9 ноември е свързан и с други важни събития. През 1918 социалдемократът Филип Шайдеман провъзгласява републиката от балкона на Райхстага в Берлин. "Работници и войници, имайте предвид историческото значение на този ден… Всичко за народа, всичко от народа! Нищо не трябва да е в състояние да опозори работническото движение. Бъдете единни, лоялни и отговорни! Старата и прогнила монархия рухна. Да живее новото, да живее германската република!". Тези негови думи подпечатват края на монархията, начело на която бе кайзер Вилхелм II.
Но още от самото начало на младата демокрация в Германия не ѝ е никак лесно. И левите, и десните в страната се опитват да я премахнат възможно най-бързо. На 9 ноември 1923 в Мюнхен вече маршируват националсоциалистите, чийто водач - Адолф Хитлер - десет години по-късно взима властта в Германия и хвърля света в най-голямата му катастрофа: Втората световна война.
Горящи синагоги
Евреите в Германия постепенно биват лишени от права, а през 1942 година започва и систематичното им унищожение. Още преди това, на 9 ноември 1938 година, в целия германски Райх горят синагоги, а еврейски магазини биват плячкосвани. На този ден са убити около 100 евреи, а 26 000 са депортирани в концентрационни лагери. Погромът, наречен цинично "Кристална нощ", е нещо като ранна генерална репетиция за Холокоста по-късно. Роберт Лей, ръководител на Националсоциалистическия германски работнически фронт, не крие това: "Юда ще падне, Юда трябва и ще бъде унищожен! Това е наше свещено убеждение."
Падането на Берлинската стена
Именно този 9 ноември - от 1938 година - е най-ужасният в поредицата от съдбоносни за Германия ноемврийски събития, случили се на тази дата.
Трудно е да си представим по-голям контраст с 9 ноември 1989 - денят, в който пада Берлинската стена. В онази нощ границата най-неочаквано се отвори за хората от ГДР. Месеци преди това в страната започнаха да се провеждат протести срещу управляващата върхушка - срещу хората от Политбюро на комунистическата Германска единна социалистическа партия ГЕСП. Хиляди източногерманци бяха избягали вече на Запад през Унгария или през западногерманските посолства в източноевропейските страни. С всеки изминал ден растеше натискът за предоставяне на улеснения за пътуване на всички граждани на ГДР. Но никой не очакваше подобен развой: след като на международна пресконференция в Източен Берлин бяха огласени новите разпоредби за пътуванията, "влизащи в сила незабавно", вече нищо не можеше да спре последвалите събития.
Още същата вечер ликуващи хора щурмуваха граничните пунктове в разделения Берлин, а радостта им беше безгранична - в буквалния смисъл на тази дума.
След тази нощ вече нямаше връщане назад. Първата дупка в Стената нанесе съкрушителен удар на болната система. На 9 ноември в Германия за трети път се пишеше история. Този път щастлива. Дори и многото трудности, последвали падането на Стената и обединението на Германия, не могат да променят това. Защото постигането на единство вътре в обществото изисква повече време, отколкото националното обединение.
Автор: Марсел Фюрстенау