Журналистката на "Новая газета" Елена Милашина разказва в интервю за ДВ за това как тя и адвокатът Александър Немов са били отвлечени и жестоко пребити в Чечения миналото лято. Пред ДВ тя говори още за здравословното състояние на Рамзан Кадиров , за спецификата на работата на независимите журналисти, останали в Русия, и за военната цензура.
Елена, може да се каже, че последното Ви служебно пътуване до Чечения завърши не много добре. Бяхте жестоко пребита. Въпреки това продължавате да се занимавате с темата за Чечения. Какво Ви мотивира?
Елена Милашина: Ситуацията в самата Чечения. Заради здравословното състояние на Рамзан Кадиров смятам, че в Чечения настъпва важен момент. Възможно е да има предаване на властта и промяна на модела на управление, който Кремъл приложи преди много години. Ето защо е много важно да следим ситуацията. Но и като цяло. Чечения е моята тема. Започнах да се занимавам с нея до голяма степен от принципна гледна точка. Ние продължихме работата си в Чечения през 2007, след като през 2006 беше убита Анна Политковская.
Как изглежда работата Ви на практика? Доколко сте свободни да отразявате случващото се в Чечения и например да пътувате там?
Елена Милашина: Що се отнася до работата ми в Чечения, през всичките години никога не съм получавала дори намек за цензура от страна на Москва, Кремъл, президентската администрация. Единственият човек, който ме спираше, беше моят редактор (Дмитрий Муратов, главен редактор на "Новая газета" - бел. ред.). Но той го правеше, за да ме защити. А срещу мен винаги е имало заплахи, имало е опити за нападение и успешни нападения. Но ние продължавахме да работим. Кадиров, разбира се, е много опасен човек и вероятно много хора се страхуват да си имат работа с него. Но ние имаме имунитет срещу такъв страх. Имаме протоколи за сигурност, макар те понякога да не работят. Но възнамеряваме да продължим да работим в този сериозен и опасен регион.
В разговор с "Репортери без граници" в Берлин казахте, че с помощта на цифровите технологии вече е възможно успешно да се отразяват събития в Русия от друго място. Може би щяхте да сте по-свободни в работата си и отразяването на случващото се в Чечения, ако и Вие, както много ваши колеги, бяхте напуснали Русия?
Елена Милашина: Когато журналистите напускат, това означава, че те са принудени да го направят по много сериозни причини. Журналист, който работи на езика на собствената си страна, за аудиторията на собствената си страна, с източници от собствената си страна, никога няма да се откаже доброволно от това и да напусне. Да, руските журналисти, които са били принудени да напуснат, продължават да работят на руски език за руска аудитория, но от професионална гледна точка, разбира се, те губят много: работата на терен с източници става много трудна за тях, понякога дори невъзможна.
Това не е доброволен избор. Журналистите, които напуснаха, го направиха, за да могат да заобиколят военната цензура в Русия. Често давам за пример Първата чеченска война. Впрочем, тя и сега може да бъде наричана война - за разлика от ситуацията в Украйна. Журналистите можеха да отразяват тази война: те можеха да идат там, да видят всичко с очите си и да пишат за това. И това имаше силно въздействие върху обществото. А властите много се страхуваха. И първите опити за регулиране на медиите по отношение на отразяването на военните действия на Русия бяха направени още през 1995, когато президент беше Борис Елцин. Путин само продължи тази традиция.
Нека се върнем към началото на нашия разговор. Какви точно промени очаквате в Чечения?
Елена Милашина: Мисля, че в Чечения ще има смяна на властта. Смятам, че управлението на Кадиров е към своя край. На първо място, заради здравословното му състояние. И може би в близко бъдеще ще станем свидетели на ситуация, в която някой друг ще замени Кадиров.
Кой?
Елена Милашина: Ако нямаше "специална военна операция" в Украйна, това можеше да бъде някой чеченски технократ. Повярвайте ми, там има хора, които биха могли да доведат Чечения до положението, до модела, който съществува в другите републики на Северен Кавказ - Ингушетия, Дагестан. Разбира се, със своите особености, защото наследството на Кадиров все още не е уредено. Но ще има по-голям контрол над републиката, по-малко пари, а схемите за функциониране на бизнеса ще се променят. И това не би било пагубно за Чечения.
Оптимистичен ли е този сценарий?
Елена Милашина: Ако някой си мисли, че в Чечения ще се надигне движение за независимост, там няма такива сили. Няма и такива лидери. И в Чечения вече няма такъв потенциал. Хората са преживели две ужасни войни. Чеченците са единствените хора в Русия, които знаят какво е, когато бомби падат върху домовете им. И те го помнят.
Сега сме в различна ситуация. Опасявам се, че на мястото на Кадиров може да бъде назначен руски военен. За да се улесни мобилизирането на чеченски мъже за украинската война.
Автор: Никита Жолквер