Преди 35 години на 15 ноември 1988 година Палестинският национален съвет обявява независимостта на Палестина върху територията, окупирана от Израел през 1967 година (Западния бряг на р. Йордан, включително Източен Йерусалим, и Ивицата Газа). Това води до признаване на Държавата Палестина от 105 държави. Сред първите държави, признали независимостта на Държавата Палестина, е България.
След Втората световна война и създаването на Организацията на обединените нации на мястото на Лигата на нациите, на 15 май 1947 година ООН основава своя Специален комитет за Палестина (UNSCOP), в чийто състав влизат много държави, с изключение на държавите - постоянни членки на Съвета за сигурност, припомнят от Diplomatic spectrum.
Комитетът излага два проекта за разрешаване на конфликта, първият от които се състои в създаване на две независими държави, като град Йерусалим се подчинява на международно управление. Вторият проект е за създаване на федерация, която да обхване еврейската и арабската държави.
Повечето от държавите членки на UNSCOP са склонни да приемат първия проект, който призовава за разделяне, като бъдат направени някои корекции на границите между двете държави - арабската и еврейската, като решението за разделяне да влезе в сила в деня, когато британската мандатна армия се изтегли от Палестина.
На 29 ноември 1947 година ООН приема резолюция за разделянето на Палестина на две държави: еврейска - за евреите имигранти, и арабска - за палестинците. Вечерта на 29 ноември 1947 година се провежда гласуването за съдбата на палестинския народ и за разделянето на неговата земя. По това време броят на държавите членки на ООН е едва 57 държави, в гласуването вземат участие 56 - с изключение на една държава - Кралство Сиам (днешен Тайланд).
Тогавашните велики сили - Съветският съюз, Съединените щати и Франция, приемат плана за разделяне, изключение прави Великобритания, която предпочита да се въздържи. Сред държавите, които се противопоставят на плана, са всички арабски и ислямски държави, както и Гърция, Индия и Куба. „За“ разделянето са получени 33 гласа, 13 са „против“, 10 държави се въздържат от гласуване и една отсъства.
Тогавашният американски министър на отбраната Джеймс Форестал пише в спомените си, коментирайки упражняването на натиск върху държавите да гласуват в полза на резолюцията за разделяне: „Използваните способи за натиск и принуждаване на другите нации в рамките на ООН бяха скандални.“
На 1 октомври 1948 година Всепалестинският национален съвет, свикан в Газа под председателството на Хаджи Амин ал-Хусейни, обявява независимостта на цяла Палестина със столица Йерусалим като демократична държава за всички нейни граждани. За съжаление обаче тази декларация остава без международно признание.
От своя страна евреите обявяват независимостта на своята държава под името Израел.
Палестинският народ не се предава, а продължава борбата си. Така през 1965 година започва съвременната палестинска революция, основана е Организацията за освобождение на Палестина - единственият и законен представител на палестинския народ. След Шестдневната война през 1967 година Израел разбива армиите на Сирия, Йордания и Египет. Тел Авив окупира Западния бряг на река Йордан, включително Източен Йерусалим, и ивицата Газа.
На 2 ноември 1977 година Общото събрание на ООН приема резолюция, с която обявява датата 29 ноември за Международен ден за солидарност с палестинския народ.
ООП, под ръководството на Ясер Арафат, и Израел, под ръководството на Ицхак Рабин, подписват през септември 1993 година Споразумението от Осло, което предоставя на палестинския народ преходно самоуправление за петгодишен срок, което да завърши с признаване на Държавата Палестина върху териториите на Западния бряг, включително Източен Йерусалим, и ивицата Газа.
След 35 години Близкият изток е един от горещите региони на световната политика.