Австралия е ключов партньор в Азиатско-тихоокеанския регион на САЩ, но поддържа и значителни търговски отношения с Китай. По този начин Канбера рискува да се озове в епицентъра на сблъсъка между двата гиганта.
Ако Вашингтон е стабилен военен и политически съюзник на Австралия, то Пекин е основният ѝ търговски партньор. Неслучайно премиерът на островната страна Антъни Албанезе изрази задоволството си от "подобряването на отношенията между Австралия и Китай", след като президентът Си Цзинпин го прие с почести в Пекин в началото на ноември.
Отношенията между двете страни се влошиха значително през последните няколко години заради обвиненията в шпионаж, избора на Австралия да изключи китайската компания "Хуавей" (Huawei) от 5Джи (5G) мрежата на страната и не на последно място покачващото се напрежение между САЩ и Китай, принудило Австралия да заеме страна.
Австралия на огневия рубеж
Австралия трябваше да научи по трудния начин, че заемането на ясна и безкомпропмисна позиция в битката между САЩ и Китай крие повече рискове, отколкото ползи, пише италианското издание "Мъни". Канбера например прие да е част от тристранния пакт АУКУС (AUKUS), сключен 2021 г. между Австралия, Великобритания и САЩ. По този начин държавата континент прие да се превърне в "знаменосеца" на Запада в удържането на Китай в Азиатско-тихоокеанския регион с всички, свързани с това отговорности и последствия.
Споразумението се базира на ангажимента на Австралия да финансира най-голямата военна програма в историята на страната, включително покупката на малка флотилия от ядрени атакуващи подводници, допълнени от поне три американски подводници от клас "Вирджиния", както и други споразумения от технологично и военно естество. Очакваните разходи през идните няколко години са на стойност 240 милиарда долара, което накара някои високопоставени лица в Австралия да заговорят, плавът е твърде скъп. И сякаш това не е достатъчно, но, превръщайки се в един вид предмостие (във военната стратегия това е стратегически важна територия около мост или друго съоръжение, което по време на конфликт да бъде защитена или превзета - бел.ред) за САЩ, Австралия се изложи на яростната реакция на Пекин.
Икономическият риск за Канбера
Албанезе, даващ си сметка за деликатната икономическа ситуация, в която се намира Австралия, се опита да оправи отношенията с Китай. Австралийският лидер се срещна неотдавна с китайския си колега Ли Цян. Икономическата му мисия явно е дала резултат, съдейки по факта, че Пекин вдигна повечето от търговските ограничения, наложени на Канбера през 2020 г. и стрували на Австралия около 20 милиарда австралийски долара от "замразен" износ на суровини и хранителни стоки. "Китай е основният ни търговски партньор, към когото е насочен над 25 на сто от износа ни, а всяко четвърто работно място е свързано с търговския сектор. Следователно това е важна връзка", заяви Албанезе.
При встъпването си в длъжност като премиер през май 2023 г. той обеща, че администрацията му ще работи, за да "стабилизира" отношенията с Китай, заявявайки, че страната му "ще си сътрудничи с Пекин в областите, в които е възможно и ще се противопостави. когато става дума за националния ѝ интерес".
Успява ли Албанезе да изпълни тази си цел и на каква цена?, пита "Никей Азия".
Пътуването на Албанезе до Китай преди две седмици, което е първото за австралийски премиер от 2016 г., може да бъде разглеждано като успех, ако "стабилизирането" се определя в тесния смисъл на възобновяване на дипломатическия диалог на високо равнище и свалянето на по-голямата част от принудителните търговски санкции, които Пекин наложи на австралийския износ през последните три и половина години.
Това постижение се дължи в голяма степен на факта, че Албанезе изостави ненужно провокативния тон на предшественика си Скот Морисън и откровените му критики по адрес на Китай.
Според австралийския премиер възобновяването на нормалните отношения с Китай няма да е за сметка на националните интереси на Австралия. В действителност Канбера вече е платила значителна цена, за да проправи пътя за срещата на Албанезе с китайския президент Си Цзинпин, според японското издание.
На първо място Канбера оттегли през август жалбата си в Световната търговска организация (СТО) срещу търговските мита, наложени от Китай върху австралийския ечемик, въпреки информацията, че комисията за регулиране на спорове вече се е произнесла в нейна полза. Канбера се задоволи да позволи на Китай да възобнови вноса на ечемик без никакво признаване на вина или обезщетяването на засегнатите австралийски производители.
Според "Никей" с това си решение Австралия "обръща гръб" на възможността Китай да бъде наказан заради нелегитимното си поведение, както и на 12 членки на СТО, присъединили се към случая като заинтересовани трети страни. Те със сигурност не са били особено доволни от решението на Канбера да даде приоритет на незабавната печалба спрямо по-високата цел за защита на справедливата глобална търговия.
Миналия месец Канбера повтори акта на "капитулация", спирайки разглеждането в СТО на случая срещу Китай за принудителните мита върху австралийското вино. ЕС и 17 страни членки на СТО се присъединиха към жалбата на Австралия като заинтересовани трети страни.
Решението на Албанезе и министъра на търговията Дон Фаръл да заведат делегация на Китайското международно изложение за внос в Шанхай свидетелства, че Австралия е готова да прости и да забрави кампанията на Пекин за търговски натиск.
Такова бе съобщението, прието от 200 австралийски корпоративни лидери, придружили Албанезе в Шанхай. Освободени от тежестта на геополитическата реалност, те "вдигнаха тост" за Албанезе и собствените им очаквания за възобновяване и разширяване на износа за Китай.
През 2021 г. двустранната търговия между двете страни е била приблизително 231,2 милиарда долара или ръст от 35,1 на сто на годишна основа, като вносът от Китай за Австралия е достигнал 164,82 милиарда долара или с 40,6 на сто повече от 2020 г., пише италианското издание. Освен това икономиките на двете страни се допълват - Китай, например, очевидно изпитва "глад" за австралийски минерали.
Австралийските стоки, най-вече хранителните и селскостопанските продукти (говеждо месо, вино, ечемик и морски дарове), природни ресурси (въглища и газ) и вълна привличат Китай, а богатите резерви на Австралия от критични минерали, най-вече литиева и желязна руда, превръщат Канбера в стратегически и значим търговски партньор на Пекин. С цялото дължимо уважение към Вашингтон…