Спор за Путин доведе до стрелба с пневматична пушка в литовско "руско" училище. Но този вид школи едва ли ще бъдат закрити.
От смартфона му звучал химнът на частната армия "Вагнер", а пневматичната пушка била насочена в упор. За щастие, минало без сериозни травми. Но пък двамата вилнюски тийнейджъри изобщо не са допускали, че тяхната разправа със съученик ще привлече вниманието на най-високо политическо ниво в Литва.
"Вагнер" в литовските гори
Всичко това става по Нова година. Както пише във Фейсбук пристигналата в Литва от Русия Ирина Новик, майка на пострадалото момче, 15-годишният ѝ син Давид влязъл в спор с двама съученици от литовски семейства за войната на Путин срещу Украйна. Всички те учат в едно от рускоезичните училища във Вилнюс, които са десетина. Давид се обявил против агресията, приятелите му пък били "за Путин".
След часовете тримата отишли заедно в близката гора - да пострелят с пневматична пушка по празни бутилки. В един момент обаче обект на стрелбите станал Давид, като паралелно другите пуснали на смартфона си химна на частната армия "Вагнер". Нападателите не спрели да преследват Давид и да стрелят по него, макар той да викал от болка и да молел да бъде пощаден.
След инцидента "стрелците" и техните родители се извинили на Ирина и Давид. Историята с дни се объсждала в социалните мрежи. След което получила и внезапно продължение - литовският министър на образованието Гинтаутас Якштас заяви, че "руското малцинство" в Литва се интегрира зле, пример за което е случаят с Давид. Министърът сподели и идеята си училищата за руското малцинство в Литва да бъдат закрити.
"За" и "против" закриването на руските училища в Литва
Редица литовски политици обаче заеха противоположни позиции. Аста Скайсгирите, съветничка на литовския президент Гитанас Науседа, изтъкна, че руските училища, както и училищата на другите национални малцинства са съветско наследство. "Не би трябвало да мислим как да премахнем училищата, а как да интегрираме младежите и децата от националните малцинства в живота на Литва, как да направим така, че те добре да говорят литовски и изцяло да се впишат в литовската среда."
Говорителката на литовския Сейм Виктория Чмилите-Нилсен каза, че училищата за малцинствата не са заплаха, а помощ за интеграцията в обществото на децата, които учат в тях. Кметът на Вилнюс Валдас Бенкунас също се обяви против закриването на рускоезичните училища. Същевременно той отбеляза, че те не бива да се превръщат в "затворени гета, където тайно са закачени плакати на Путин".
Демографското наследство на СССР
По данни от 2021-а година, почти 85 процента от населението на Литва са литовци. Поляците са 6,5 на сто, руснаците са пет процента, беларусите - един процент. Семействата на много от тези хора живеят в Литва от десетилетия. За сравнение - в Латвия латвийците са 62 процента, а руснаците 23. И в Естония руснаците са 23 на сто, самите естонци са 69 процента. За разлика от другите две балтийски държави, в Литва след разпада на СССР не е имало хора без гражданство. През 1992-а година всички желаещи получават литовски паспорти.
Тази разлика се дължи до голяма степен на политиката на СССР. Москва е изпращала стотици хиляди работници от други републики в окупираните Латвия и Естония - за развитие на промишлеността. Литва от своя страна изглеждала на Кремъл по-скоро аграрна държава, която нямала нужда от работна ръка отвън.
Литва няма нужда от вътрешен конфликт
Всички училища на националните малцинства в Литва са общински и работят по държавна програма. В тях - от детските градини до гимназиите - учат около 50 000 деца. Броят им нараства след пристигането в Литва на емигранти от Беларус, Русия и Украйна. Освен това в Литва има много смесени семейства, в които децата говорят на два, че и на три езика.
Има и важен политически нюанс: автономията на училищата на полското малцинство е защитена от специални двустранни съглашения с Варшава, където се отнасят много внимателно към правата на литовските поляци. Опитът на правителството на Литва да започне да закрива училища, макар засега да става дума само за рускоезичните, ще отправи тревожен сигнал към Полша. А и ако такъв опит действително се предприеме от определени политици, той вероятно ще бъде блокиран още при обсъждането в Сейма.
Освен това тази година в Литва ще има и президентски, и парламентарни избори. Като това, че нито представителите на управляващата коалиция, нито опозицията подкрепиха идеята на министър Якштас (който е безпартиен) най-вероятно има връзка и с предстощия вот. От гледна точка на всички партии на фона на путинската агресия против Украйна и на почти напълно затворените граници с Русия да се започва вътрешен конфликт около националното малцинство би означавало да се подкопава единството пред външната заплаха.