Русия не беше изненадана от защитата на Германия за Израел по отношение на обвиненията в геноцид, предвид отказа на Берлин да признае вината за престъпленията на Третия райх в СССР. Това се казва в коментар на официалния представител на руското външно министерство Мария Захарова.
„Решението на германското правителство да се противопостави на Република Южна Африка, която заведе дело в Международния съд, обвинявайки Израел в геноцид на населението на ивицата Газа, не ни изненада“, каза тя.
Дипломатът отбеляза, че в съответното правителствено изявление Берлин се позовава на „вземането предвид историята на Германия и престъплението срещу човечеството на Холокоста“, като по този начин се обявява за „експерт“ по въпросите на масовото унищожаване на хора. „Германия продължава да отказва да признае престъпленията на националсоциализма срещу народите на страната за геноцид“, добави Захарова.
„Руските следствени органи и съдилища са натрупали значително количество доказателства, сочещи военни престъпления, престъпления срещу човечеството и актове на геноцид, извършени от войските на Третия райх в различни региони на нашата страна“, заяви официалният представител на руското външно министерство.
„Тази тенденция може да има изключително тежки последици за съдбата на самата Германия, както и на Европа и света, предвид противоречивия исторически опит на тази страна“, заключи дипломатът.
Ето и останалата част от изявлението на Захарова:
Очевидно в Германия отново са забравили, че според Резолюция A/RES/60/7 на Общото събрание на ООН и редица други международни документи Холокостът е преследване и масово изтребление на представители на различни етнически и социални групи от нацистите. А Берлинската декларация на ОССЕ засили необходимостта от признаване на значението на уважителното отношение към всички етнически и религиозни групи без сегрегация.
Историята познава много примери, когато престъпници, извършили сериозни престъпления, поемат по правия път, използвайки знанията си от престъпния опит и това е помагало да се предотвратят подобни зверства. Но това винаги е било възможно само при наличието на активно покаяние и безусловно признаване на собствената вина без ни най-малък намек за опити за оправдаване на собствените престъпления, още по-малко за повторението им.
Отново, както преди 80 години, в действията на официален Берлин има разделение на хората по национален признак, изведено на ново, по-сложно ниво.
Берлин продължава упорито да отказва да плати обезщетения на оцелелите от обсадата на Ленинград неевреи, смятайки, че руснаци, беларуси, украинци, представители на угро-финските народи, арменци, грузинци, молдовци и много други нямат право да получават средства от германското правителство.
Германия е по-активна от останалите в Европейския съюз в защитата на режима в Киев, който издигна прославянето на фашистките колаборационисти като ключов компонент на своята вътрешна и външна политика.
Шокиращо и възмутително е, че по-голямата част от престъпленията на Третия райх, включително унищожаването на 27 милиона граждани на СССР, не се считат от германските власти за причина за покаяние. Напротив, Берлин отново е затънал в унищожението на жителите на тази част от Европа, която преди 80 години Хитлер не можа нито да унищожи, нито да завладее.
Възниква въпросът дали предишното германско покаяние беше искрено и дали денацификацията на Германия постигна целите си?
Считаме поведението на ръководството на настоящата германска администрация за неприемливо, неморално, незаконно и неморално. Но това, което остава най-тревожно, е продължаващото възраждане на германския милитаризъм на фона на одобрението на неонацистките практики. Тази тенденция може да има изключително тежки последици за съдбата на самата Германия, както и на Европа и света, предвид противоречивия исторически опит на тази страна.