Бившият бразилски президент Жаир Болсонаро привлякъл подкрепата на някои високопоставени военни, за да участват в държавен преврат през 2022 г., предаде Financial Times, позовавайки се на полицейски доклад.
Според него командирът на сухопътните сили на страната обещал да "вземе всички мерки за осигуряване на държавен преврат". Командващият флота също изразил подкрепата си за бившия президент.
Според разследването заговорниците са планирали да попречат на настоящия президент на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва да встъпи в длъжност и да задържат съдията от Върховния съд Александър де Мораес,Гелмар Мендес който по това време оглавява Централната избирателна комисия в страната, както и председателят на Федералния сенат (горната камара на парламента) Родриго Пашек.
След изборната победа на Лула да Силва, заговорът се провалил, защото Болсонаро се опасявал, че няма достатъчно подкрепа в армията. Победата на Лула да Силва по-късно беше призната от широк кръг бразилски политически лидери.
На 8 февруари новинарският портал G1 съобщи, че бразилската полиция е започнала мащабна операция като част от разследването на опита за преврат. Според портала Федералният върховен съд на Бразилия е наредил на Болсонаро да предаде международния си паспорт, а също така е арестувал бившия му съветник по международните въпроси Филип Мартинс. Освен това съдът издаде заповеди за обиск на 33 други сътрудници на Болсонаро, включително бившия министър на отбраната Валтер Соуса Брага Нето, лидера на Либералната партия Валдемар Коста Ниту и бившия министър на правосъдието Андерсън Торес.
На 8 януари 2023 г. привърженици на бившия президент на Бразилия се сблъскаха с полицията и нахлуха в правителствени сгради в Бразилия (парламент, Федерален върховен съд и работна резиденция на държавния глава), организирайки погроми там. Те се противопоставиха на резултатите от президентските избори през октомври, които бяха спечелени от Лула да Силва. Бунтовете предизвикаха широко обществено недоволство и осъждане от властите на чужди държави. Според бразилските власти около 5 хиляди души са участвали в погромите, повече от 1,4 хиляди са задържани, повечето от тях впоследствие са изпратени под домашен арест.