Първо се оказа, че в Япония липсват специалисти в болниците и в домовете за възрастни хора. След това строителните и логистичните фирми се оплакаха, че не намират квалифицирани служители. Междувременно се оказа, че няма достатъчно таксиметрови шофьори, машинисти и лесничеи, а също и учители.
В края на януари японското образователно министерство поиска данни от общините за недостигащите учители за новата учебна година, започваща през април. Защото още през 2023 година в 29 от 68-те префектури педагозите вече бяха твърде малко. Миналата година ведомството вложи 500 милиона йени (над три милиона долара), за да стимулира абсолвенти и други кадри да заемат учителските места. Но експертите са на мнение, че работните места най-вече в селските райони ще останат незаети – абсолвентите предпочитат по-добре платените места в градовете.
Моментът е критичен
Населението на Япония застарява и намалява. Демографите смятат, че неблагоприятната тенденция може да бъде преобърната много трудно. В медицината, социалните грижи и транспорта предизвикателствата са изключително големи – това са сферите, които са най-засегнати от недостига на кадри, потвърждава пред ДВ социологът професор Хироши Йошида от университета Тохоку. Вестник „Асахи“ е изчислил, че заради липсата на шофьори на товарни камиони няма да могат да бъдат превозени към 940 милиона тона стоки, а броят на таксиметровите шофьори е намалял с 40 процента от 2009 година досега.
Германският икономист Мартин Шулц посочва пред ДВ, че вече няколко японски правителства са се изправяли пред кадровия проблем. „Правителствата нееднократно отлагаха решаването на проблема, а вместо това се концентрираха предимно над актуалните предизвикателства – като пандемията например“, казва Шулц. Той посочва още, че правителството се е опитвало да стимулира връщането на жените на работа след майчинство, както и професионалния ангажимент на хората, достигнали пенсионна възраст. И това функционирало, но само до известно време. „Броят на хората в трудоспособна възраст между 25 и 65 години в японската икономика постоянно намалява. Сега пенсионерите си взимат пенсиите, а повече жени в трудоспособна възраст за съжаление няма, казва Шулц.
Синдикатите в Япония също бият тревога. А работодателите са принудени да се съгласяват с исканията на служителите за увеличения, тъй като се опасяват, че конкуренцията ще им вземе кадрите.
Регламентирана миграция
Япония опрости миграционните си правила, за да привлече повече квалифицирани кадри отвън – през 2019 година бе въведена система, позволяваща петгодишен престой на ограничен брой специалисти в браншовете с най-голям недостиг на персонал. А определените като „висококвалифицирани“ получиха правото да се установят в Япония трайно. Правителството се надяваше покрай тази мярка в първите пет години в страната да пристигнат 345 000 души. Но в първата година те бяха само 36 000. След избухването на пандемията притокът спря изцяло и сега Япония се стреми да се отвори повече. В началото на февруари правителството обяви, че улеснява миграцията за шофьори на автобуси и таксита, на локомотивни машинисти и на лесничеи.
Изкуствен интелект и роботи
Все пак социологът Йошида не е убеден, че миграцията е единственото решение. „За Япония не е характерно да посреща чужденците с отворени обятия. А на чужденците им е трудно да се справят с японския език“, казва той. Йошида допълва, че привличането на работна ръка от други източноазиатски държави се затруднява от това, че и там раждаемостта спада.
Затова някои дейности ще се извършват все повече от роботи, още повече, че Япония е водеща в тази сфера в световен мащаб, изтъква социологът, визирайки автоматизацията, роботиката и изкуствения интелект. Високите технологии ще намалят търсенето на работна ръка, както и разходите за заплати на фирмите. „Виждаме изключително големи промени в Япония. В много ресторанти междувременно обслужват роботи, като няма индикации, че клиентите не са доволни от това“, обяснява пред ДВ германският икономист Шулц. „Към изкуствения интелект в Япония се проявява все по-голямо разбиране и приемане. Той е точно това, от което има нужда едно застаряващо общество.“
Автор: Джулиан Райъл