На 24-и февруари 2022-а година Марина Люшина подготвя готварски курс за деца. Още от вечерта застила масите и предвкусва срещата си с малчуганите, които ще дойдат в нейния частен театър в северноукраинския град Конотоп. В онази нощ Люшина така и не могла да заспи, постоянно чувала шумове, за които решила, че идват от трамваи. "В седем сутринта ми звънна една приятелка и ми каза - пусни телевизора, има война", спомня си Ирина, която днес живее в Бон.
Конотоп е на около 80 километра от границата с Русия. Преди две години руските войски успяват да го обкръжат само за няколко часа. Украинците се съпротивляват, но силите са неравностойни. Украинската армия се изтегля, а Марина се скрива в дома на майка си в предградията, където се натъква на руски войници. "Питам ги: Какво търсите тук? А те ми отговарят: Дойдохме да вземем президента Зеленски. Прозвуча така, сякаш Украйна не е независима държава!", възмущава се Марина.
По нейните думи окупаторите вярвали, че ще ги посрещнат като освободители и били изненадани, че нещата изглеждат другояче. Три дни по-късно Марина бяга към Западна Украйна, а оттам, подобно на милиони нейни съотечественици - към ЕС. Съпругът ѝ остава.
Анексията на Крим - началото на необявената война
Марина и до днес е шокирана: "Не разбирам как такова нещо може да се случи през 21-и век, насред Европа?". Тя обвинява Запада, че в началото е използвал Украйна като разменна монета: "Европа гледаше дали ще ни убият или няма". Всъщност обаче САЩ, Великобритания и още няколко държави доставяха на Украйна оръжие още преди руското нахлуване на 24-и февруари 2022-а година. Германия закъсня в това отношение, но в момента е една от държавите, оказващи най-голяма помощ на Украйна.
Преди две години нападението бе неочаквано за мнозина, включително за самата Украйна. Но всъщност руската агресия срещу Украйна започна осем години по-рано с анексирането на Крим. На 27-и февруари 2014-а година въоръжени мъже с маски и без опознавателни знаци превзеха парламента и областната управа на Крим. По-късно руският президент Путин призна, че това са били руски войници.
Не замразен конфликт, а позиционна война
Преди десет години Украйна бе много отслабена. Протестите на опозицията в Киев принудиха проруския президент Виктор Янукович да избяга в Русия. Ала новото проевропейско правителство не посмя да защитава Крим с оръжие. Включително защото Западът препоръчваше на Киев да се въздържа - правеше го дори тогава, когато през пролетта на 2014-а година започна войната в Донбас. Строги санкции срещу Русия така и не последваха. Москва постави свои хора начело на проруските сили в Донецк и Луганск и тайно започна да им доставя все повече оръжие. Западът се опита да уреди конфликта чрез преговори, но не успя, а Украйна така и не въведе военно положение. Киев нарече военните действия в Донбас "антитерористична операция".
В резултат от това много украинци решиха, че войната е някъде далеч от тях. "Повечето хора в Украйна не разбраха, че това е тяхна война", казва Марина.
Максим Козуб не е от тях. По онова време той работи като преводач в Киев и разказва как още през юни 2014-а година на демонстрация пред руското посолство излязъл с настояването да се прекратят дипломатическите отношения. "Още тогава разбрах, че това е война", казва Козуб, който бил част от едно патриотично малцинство в Донбас, възправило се срещу руската агресия още в началото на войната. Козуб се записал доброволец и бил ранен в сраженията. След нахлуването на Русия преди две години отново встъпил в редовете на украинската армия.
Дали Украйна е трябвало да се бие за Крим? Много украинци смятат, че е трябвало. "Иска ми се да кажа, че е трябвало да опитат", заявява Сюзън Стюарт от берлинската фондация "Наука и политика". Тя обаче напомня, че тогава ръководството в Киев е слабо. А през 2014-а година Русия разположи войски по границата с Украйна, заплашвайки с масирано нахлуване. Украинската армия на Кримския полуостров беше деморализирана, мнозина дезертираха.
Краят на войната? Зависи от западната помощ
В периода 2015-2022 година войната в Донбас изглеждаше замразена, но на практика си остана позиционна война с хиляди жертви. Защо обаче Западът вярваше, че нещата ще си останат така, защо не започна да доставя на Украйна тежки оръжия, а вместо това продължи да планира с Русия големи общи проекти като "Северен поток-2"? Сюзън Стюарт обяснява това с вярата, че интеграцията може да предотврати войната в Европа.
След 2022-а година Украйна много се промени. "Издържахме и продължаваме да защитаваме Украйна, колкото и висока да е цената", казва военнослужещият Максим Козуб. Той добавя, че за това време армията е станала далеч по-професионална, макар не без проблеми. "Обществото показа, че може да се самоорганизира", отбелязва той. Козуб дава пример с доброволците, които вече от десет години помагат на армията, като ѝ доставят превозни средства, уреди за нощно виждане и медикаменти. Той смята, че войната ще продължи дълго и ще вземе много жертви, но Украйна ще победи. В ретроспектива Косуб казва: "Всички подцениха Путин и готовността му да плюе на всички правила".
Марина Люшина също вярва в украинската победа. Тя казва, че войната я е направила по-твърда и много по-безкомпромисна към Русия, към руския език и руската култура. Тя иска някой ден отново да се събере със съпруга си, но вече не в Конотоп, а в Западна Украйна. "Там е по-сигурно", обяснява Марина. И добавя, че Русия ще остане опасен съсед.
Сюзън Стюарт не смее да прави прогнози със срок над една година. Тя не очаква "изненади" в Русия и смята, че Украйна ще удържи благодарение на западната помощ, макар след десет години война изтощението да е все по-осезаемо. "На Запад не се мисли достатъчно и за друго - какво ще стане, ако Украйна загуби", посочва експертката. А в този случай разходите ще бъдат далеч по-високи, отколкото е сегашната поддръжка, предупреждава тя.
Автор: Роман Гончаренко