В светлината на продължаващата война с "Хамас" израелското общество преоценява една от дългогодишните си традиции за празника Пурим – петардите, предаде израелската новинарска агенция ТПС, цитирана от БТА.
Петардите и другите шумни изделия са популярни заради обичая да се заглушава името на Аман, злодея от Книга Естир.
Но тази година има нова чувствителност за войниците, които се връщат от Газа с посттравматично стресово разстройство (ПТСР), което доведе до стартирането на проекта "Петарди". Инициативата води резервисти в израелски гимназии, за да споделят опита си с учениците преди празника, който се пада в неделя.
"Наред с гордостта, че служа на страната в тази война, аз силно осъзнах тревожността, предизвикана от обикновени звуци като клаксони или внезапни викове", каза Кфир Дойеб пред клас ученици в йешивата на гимназията "Агаделча” в Йерусалим.
"След като напуснах фронтовата линия, изпитвах напрежение, безсъние и много тревожни чувства, а когато разговарях с приятелите си, разбрах, че много хора, които напускат фронта, изпитват тези чувства. Дори вкъщи се оказа, че съм нащрек за заплахи", казва Дойеб, който е служил в Газа като комуникационен оператор на командир на танкова дивизия по време на двумесечно разполагане.
Дойеб за първи път споделя историята си с ученици и говори откровено за мъчителните нощи, прекъсвани от експлозии и непрестанни обстрели, както и за трагичната загуба на другар, убит от самоделно взривно устройство.
Дойеб казва, че е осъзнал колко силно травмата оформя реалността му, когато е седял в ресторант с приятелка, когато от близката маса е паднала чаша и го е стреснала.
"С наближаването на Пурим това е възможност да поговорим за това, което чувстваме, когато чуем взривни устройства", обясни Дойеб пред ТПС. "Присъединих се към този проект като резервист, който е преживял неща, които остават с мен и след службата. Много от моите приятели се чувстват по същия начин и се надявам по този начин да помогна на тях и на себе си да се чувстваме по-добре на обществени места", допълни той.
Посттравматичното стресово разстройство е психично заболяване, което може да се развие при хора, преживели или станали свидетели на травматично събитие.
Хората с посттравматично стресово разстройство често изпитват симптоми като натрапчиви спомени, ретроспекции, кошмари или силно емоционално разстройство, когато си припомнят събитието.
Проектът "Файъркеър" (Firecracker) е дело на Ори Фрид, социален работник и преподавател в Еврейския университет в Йерусалим.
"Вместо учителите да влизат в часовете и да казват на децата: "Не използвайте фойерверки", нека накараме войниците да се върнат от бойното поле и да разкажат на тийнейджърите за опита си с фойерверките, когато се върнат в обществото", обяснява Фрид пред ТПС.
"Много хора се завръщат от битки и за тях е голяма трудност да се върнат към социалната активност. Това е нашият ангажимент към тях. Те дадоха всичко от себе си за нас, това е нашият ангажимент към тях - да им помогнем да се върнат в обществото", обясни Фрид.
Фрид и екипът му от помощници откриват войници, завърнали се от Газа, които са готови да споделят опита си, и ги уговарят да говорят пред ученици от гимназията.
Проектът "Файъркеър" може потенциално да се разшири, за да помогне на завръщащите се войници да се реинтегрират в обществото.
Изграждане на мостове
Инициативата изгражда и други видове мостове. Въпреки интензивните обществени дебати относно освобождаването от военна служба на религиозни ученици, гимназиалната йешива "Агаделча" е сред първите, които изразяват интерес към участие в проекта "Файъркеър".
Дойеб с изненада открива, че много от учениците имат членове на семействата си, които служат на фронтовете като войници. Един от учениците дори споделил с класа, че баща му е страдал от посттравматично стресово разстройство след службата си във флота.
"Това ви дава по-широка представа. Кара те да видиш, че всички сме в една лодка. Беше вълнуващо", разказва Дойеб.
Равинът Рафаел Коен, административен координатор на училището, покани Дойеб да участва в специална молитва, която учениците произнесоха за безопасността и успеха на войниците.
"Когато виждаме такъв човек, който стои пред нас и ни обяснява през какви неща е преминал, правейки лична саможертва, за кого? Очевидно за нас, за целия народ на Израел. В това няма по-голямо послание от това за единството", заяви Коен пред ТПС.
Дойеб каза: "След беседата много от учениците дойдоха при мен и ми казаха как се чувстват. Един от тях също ми каза: "Всяка година използвам петарди на Пурим, а тази година реших, че повече няма да се докосвам до тях. Това е за теб и за всички войници на Израел". Това беше: "Уау! Ето защо съм тук."