Отидете към основна версия

5 890 122

Моля ви, моля ви, страхувайте се от нас!

  • euvsdisinfo-
  • русия-
  • украйна-
  • нато-
  • война-
  • владимир путин-
  • кремъл-
  • руска пропаганда-
  • дезинформация-
  • медведев-
  • страх

За човек като Путин със старателно изграден имидж на всевластен лидер някак си не е удобно да приеме, че военновъздушни бази дълбоко във вътрешността на Русия биват поразявани от удари

Снимка: EUvsDisinfo

EUvsDisinfo: Моля ви, моля ви, страхувайте се от нас! (оригинално заглавие: Please, please fear us!)

Тази седмица се фокусираме върху две действия, взети сякаш директно от кремълския инструментариум за измами и манипулации. Първо – в Санкт Петербург Путин отправи своеобразно предупреждение към Запада. Второ – руски военен самолет удари цивилен кораб, превозващ украинско зърно за Египет.

Какво искаше да каже

По правило присъствието на Путин в руската държавна комуникация е „от А до Я“. Кадри го показват в кабинета му в Кремъл, на грандиозни паради, във военни заводи, на посещения при ветерани или как дава указания на министри. Обстановката и представянето са ключови за разшифроване на имплицитните послания, тъй като обикновено в медиите, контролирани от руската държава и от Кремъл, всичко е внимателно режисирано.

На 12 септември Путин даде импровизирано интервю за държавния телевизионен „Первый канал“ – на улицата, близо до Дворцовия площад в Санкт Петербург. В необичайна обстановка Путин изглеждаше неспокоен и говореше с непривично дълги и сложни изречения. Образът беше далеч от мачистката поза, която Кремъл обикновено изгражда за публичните изяви на Путин. Основното му послание беше, че западните оръжия с голям обсег не могат да бъдат използвани самостоятелно от украинците. Според неговия анализ, ако Киев използва такива оръжия за удари дълбоко в Русия, ще бъдат замесени войници от страни от НАТО. По думите на Путин, това би „променило характера на конфликта“. Питаме се, а кой всъщност започна войната?

Държавните медии усилиха фалшивата демонстрация на смелост...

Изглежда на руските държавно контролирани медии и на тези, свързани с Кремъл е била поставена задачата да преведат думите на Путин за обикновените народни маси. През следващите няколко дни посланието, че „Западът рискува война с Русия“ прерасна в обща линия и прокремълската дезинформационна мрежа с готовност му осигури допълнителна видимост.

...но посланието за смелостта остана скрито дълбоко в уебсайта на Кремъл

Комуникационните мениджъри обаче изглежда са решили да скрият това послание дълбоко в уебсайта на Кремъл – в анонимна публикация, озаглавена „Отговор на медиен въпрос“. Принципно президентският уебсайт е пълен с публикации за буквално всяко действие на Путин, както и с неговите статии, речи и други документи, които омаловажават Украйна и промотират „специалната военна операция“ – т.е. агресивната война на Русия срещу Украйна.

И пак да кажем, че стратезите в Москва поставят опазването на образа на Путин над всичко. Затова той не трябва да изглежда все едно обявява открита война на Запада. Нека по-скоро да изглежда, че Западът сам „обявява“ войната си срещу Русия. Нека журналистите и анализаторите да разпространяват това послание. И то действително беше широко подето в световните медии.

Изниква въпросът дали този вид комуникация отразява желанието на Кремъл да не сее ядрени заплахи във всеки един момент, а да се опита да постигне същия ефект – сплашване на западната публика – с други средства.

Естествено за човек като Путин със старателно изграден имидж на всевластен лидер някак си не е удобно да приеме, че гарнизони, складове и военновъздушни бази дълбоко във вътрешността на Русия биват поразявани от удари. Един такъв пример от тази седмица е ударът с дрон на 18 септември срещу голям склад за боеприпаси в Тверска област, западно от Московска област. От там се получиха съобщения за експлозии, подобни на малки земетресения.

Като погледнем отвъд словесните еквилибристики и измислиците виждаме: Русия нападна Украйна. Украйна се защитава в съответствие с Чл. 51 от Устава на ООН. Повече от 50 държави помагат на Киев в тази защита. Край на историята.

Междувременно в Черно море Русия напада цивилен зърновоз

Ден преди изявлението на Путин в Санкт Петербург, Москва изпрати друго послание. На 11 септември руски военен самолет удари цивилен зърновоз със свръхзвукова противокорабна ракета. Управляван от турски екипаж, корабът плаваше в международни води и превозваше пшеница за Египет. Такива кораби са защитени от Конвенцията на ООН по морското право (UNCLOS), която позволява свобода на навигацията и използването на откритото море за мирни цели.

Тази атака – първа по рода си след като Русия блокира Черноморската зърнена инициатива – съвпадна с годишната среща на Общо събрание на ООН в Ню Йорк. Там Русия работи да привлече на своя страна с красиви думи държави от Близкия изток, Африка, Латинска Америка и Азия. Москва опитва да заблуди света, че Русия е защитник на страните в остра нужда от внос на храни. Просто послушайте тирадите на външния министър Лавров срещу т.нар. „глобално мнозинство“. Тази пропагандна операция на „Россия сегодня“, „Спутник“ и другите държавни медии е също фасада, зад която се прикриват по-тайни операции за влияние в Африка и Латинска Америка.

Унищожителна война по всички фронтове

Думите за това колко е важно да не се прекъсват доставките на храни влизат в пряко противоречие с реалността на руските бомбардировки срещу украински пристанища, зърнени терминали и земеделски площи. Тези действия имат за цел да спрат украинския износ на селскостопанска продукция, еднакво важен за вносителите и за украинската икономика. Ако разгледаме тази кампания в комбинация с повсеместните руски атаки върху украинската гражданска инфраструктура, енергийното производство и терористичните бомбардировки на жилищни райони, едно послание остава: Русия води жестока война за унищожаването на украинската нация.

Други теми в тазседмичния преглед от EUvsDisinfo:

Украйна строи концентрационни лагери в Курск. Тук за пореден път виждаме един особено подстрекаващ набор от твърдения: образите и внушенията за лагери подсилват безкрайните обвинения на Москва за „украински неонацисти“. Миналата седмица много руски държавни медии разпространиха историята, даже на няколко езика чрез държавната мрежа „Россия сегодня“-„Спутник“. Руските държавни пропагандисти са били хващани много пъти да фабрикуват откровени лъжи и да използват образи като разпъване на кръст на цивилни и опожаряване на църкви с цел да предизвикват емоционален отклик.

Френски войници обесили осем деца в област Курск. Както писахме в предишната публикация на „EUvsDisinfo“ за Проблема Курск, тук се натъкваме на поредната лъжа, предназначена да събуди спомени за ескадроните на смъртта. Сюжетът е „Сделано в Москве“, но е изграден специално за – нали не се изненадваме? – публики, говорещи френски език и съответно е разпространен и на френски, и на английски. Заедно с това още едно фалшиво твърдение бе насочено към целеви аудитории в африканските страни, говорещи френски език: Френските войски пряко участват в украинската инвазия в руската област Курск. Нека имаме предвид т.нар. ефект на спящия, когато чуваме и виждаме тези заглавия – става дума за явлението, че повтаряните лъжи, дори когато е известно, че са фалшиви, оставят ментален отпечатък, т.е. съмнение, че може би в историята има нещо вярно.

Руските жени са винаги щастливи, а тези на Запад са потиснати. Главната държавна информационна агенция РИА дава пореден пример за подклаждане на противопоставяне по оста „ние срещу тях“ – това напомня съветското време, когато СССР се представяше като световен лидер в това или онова. Нека само припомним факта, че нито едно социологическо изследване не подкрепя това твърдение. Това, което е изследвано, е че Русия е на 56-то място от 177 държави в Глобалния индекс за мир и сигурност на жените за 2023 г. по отношение на включването на жените, правосъдието и сигурността.

EUvsDisinfo/ превод: Представителство на Европейската комисия в България

Поставете оценка:
Оценка 2.8 от 89 гласа.

Свързани новини

Новини по държави:
Новини САЩ, Новини Великобритания, Новини Германия, Новини Италия, Новини Франция, Новини Испания, Новини Гърция, Новини Украйна, Новини Белгия, Новини Китай, Новини Сирия, Новини Сърбия, Новини Бразилия, Новини Австралия, Новини Япония, Новини Швейцария, Новини Северна Македония, Новини Турция, Новини Полша, Новини Румъния, Новини Иран (Ислямска Република), Новини Австрия, Новини Нидерландия, Новини Северна Корея, Новини Всички държави, Новини Унгария, Новини Канада, Новини Литва, Новини Индия, Новини Мексико, Новини Южна Корея, Новини Хърватия, Новини Норвегия, Новини Дания, Новини Финландия, Новини Ирландия, Новини Аржентина, Новини Дубай, Новини Португалия, Новини Словакия, Новини Беларус, Новини Латвия, Новини Естония, Новини Словения, Новини Чехия, Новини Швеция, Новини Ирак, Новини Афганистан, Новини Албания