Германия, Франция и САЩ обявиха на 25 и 26 септември няколко пакета по-дългосрочна помощ за Украйна, пише Институтът за изследване на войната (ISW).
Германското министерство на развитието обяви на 25 септември, че ще предостави енергийна помощ тази зима на обща стойност около 70 милиона евро на селищата, които са били най-засегнати от тежките руски удари. Германският Бундестаг също така обяви на 25 септември още 400 милиона евро за военното финансиране за Украйна, за да позволи закупуването на допълнителни системи за противовъздушна отбрана, танкове, дронове, боеприпаси и резервни части.
Френският президент Еманюел Макрон каза по време на среща със Зеленски на 25 септември, че Франция ще обучи и оборудва напълно украинска бригада в "близко бъдеще".
Министерството на отбраната на САЩ обяви на 25 септември, че Пентагонът ще изпрати допълнителен пакет от военна помощ на Украйна на стойност приблизително 375 милиона долара и че пакетът ще включва: боеприпаси въздух-земя; боеприпаси HIMARS; 155 мм и 105 мм артилерийски боеприпаси; Тръбно изстрелвани, оптично проследявани, кабелно направлявани (TOW) ракети; противобронови системи Javelin и AT-4; M1117 бронирани превозни средства за сигурност; Миноустойчиви превозни средства със защита от засада (MRAP); леки тактически превозни средства; бронирани мостови системи; малки оръжия, патрулни лодки; оборудване и боеприпаси за разрушаване; и друго различно оборудване и помощни материали.
Президентът на САЩ Джо Байдън обяви на 26 септември, че е наредил на Министерството на отбраната да разпредели цялото оставащо финансиране за подпомагане на сигурността на Украйна (около 8 милиарда долара) до края на президентския му мандат.
Байдън заяви, че Министерството на отбраната също ще обяви допълнителен пакет за помощ на стойност 2,4 милиарда долара, за да предостави системи за противовъздушна отбрана, безпилотни летателни системи и боеприпаси въздух-земя; укрепване на отбранителната индустрия на Украйна; и поддръжка.
Байдън също обяви, че САЩ ще предоставят на Украйна боеприпаси; допълнителни ракети Patriot и обучение на F-16 за 18 украински пилоти през 2025 г. Байдън отбеляза, че също така ще свика среща на Контактната група по отбраната на Украйна през октомври 2024 г., за да координира по-нататъшната подкрепа на Запада за Украйна.
Руската федерална служба за сигурност (ФСБ) се бори да координира бойните задачи с руската армия, въпреки че контролира антитерористичната операция срещу украинското нахлуване в Курска област. Руското опозиционно издание в изгнание Novaya Gazeta Europe съобщи на 25 септември, че е идентифицирало служител на Спецназ на ФСБ, който е загинал в битки в Курска област през август 2024 г. — потвърждавайки, че елементи на Спецназ на ФСБ се бият в Курска област.
Путин възложи на ФСБ да проведе антитерористична операция в областите Белгород, Брянск и Курск на 9 август след началото на украинското нахлуване в област Курск на 6 август, но след това продължи да възлага припокриващи се задачи на руското Министерство на отбраната (МО), ФСБ и Росгвардия.
Кремъл и руското военно командване се бориха да създадат сплотена и ефективна структура за командване и контрол след украинското нахлуване в Курска област, но остава неясно какви отговорности попадат в обхвата на антитерористичната операция на ФСБ или на Координационен съвет на МО.
ISW по-рано оцени, че вероятно ще продължат търканията между ФБС и МО.
Заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев и говорителят на Кремъл Дмитрий Песков продължиха да лансират реторика, заплашваща Запада с ядрена ескалация, след като на 25 септември Путин за пореден път се опита да използва обявените промени в руската ядрена доктрина, за да повлияе върху вземането на решения от Запада. ISW отдавна определя руските ядрени заплахи като част от усилията на Кремъл да насърчи самовъзпирането на Запада, а не като показател за готовността на Русия да използва ядрени оръжия и е много малко вероятно Русия да използва ядрени оръжия в Украйна или другаде.
Руските официални лица продължават да обвиняват Запада в нарушаване на правата на човека, за да отвлекат вниманието от собствените си нарушения в тази област. На 26 септември руското министерство на външните работи (МВнР) публикува доклад, в който се твърди, че Дания, Канада, Норвегия, САЩ, Финландия, Швеция, Австралия, Нова Зеландия и Япония активно нарушават правата на коренното население. МВнР редовно публикува доклади, в които обвинява западните държави в нарушаване на правата на човека, но акцентът върху коренното население вероятно цели да подкрепи усилията на Кремъл да представи Русия като хармонична мултиетническа страна въпреки засилващите се антимигрантски и ултранационалистически настроения в Русия.
Руското правителство планира да определи над 200 зони за излитане и кацане на безпилотни летателни апарати (БЛА), включително на малки руски летища, през следващите шест години. Руското държавно бизнес издание "Ведомости", позовавайки се на федерален проект, озаглавен "Развитие на инфраструктурата, осигуряване на сигурността и формиране на специализирана система за сертифициране на безпилотни летателни апарати", съобщава, че Русия се стреми да създаде 241 зони за приемане и експлоатация на безпилотни летателни апарати, от които 49 ще бъдат създадени на руски летища. Проектът е план до 2030 г., за който по информация на "Ведомости"Русия е отделила около 5 милиарда рубли (почти 54 милиона долара) от федералния бюджет. Руското правителство е одобрило този проект в края на 2023 г., а през август 2023 г. "Ведомости" изчислява, че завършването на целия проект до 2030 г. ще струва 900 млрд. рубли (9,7 млрд. долара).
Съобщава се, че руски експерти създават теоретично ръководство за защита на руската инфраструктура от безпилотни летателни апарати, въпреки че руските експерти по сигурността остават скептични, че Русия ще приложи тези теории на практика. Руски вътрешен източник твърди, че експерти от различни руски институти, държавния отбранителен конгломерат "Ростех", министерствата на транспорта, строителството, промишлеността и търговията и на извънредните ситуации, нефтохимическите компании "Сибур" и "Транснефт" и енергийната компания "Росеть" са публикували официален набор от правила за защита на руските електроцентрали, хранилища, реактори и друга критична инфраструктура от удари на украински безпилотни летателни апарати. Руски експерти в областта на сигурността и строителството заявиха пред вътрешен източник, че е малко вероятно това ръководство да има дългосрочно практическо приложение, като се има предвид високото темпо на цикъла на разработване на безпилотни летателни апарати.
На 26 септември говорителят на украинските военноморски сили капитан Дмитрий Плетенчук заявява, че руските сили продължават да изграждат "мистериозна" структура до моста на Керченския проток. Плетенчук предполага, че структурата може да е хидротехническа или бариерна и че предназначението ѝ ще стане ясно след завършването ѝ. Плетенчук добави, че е малко вероятно руските сили да завършат тази конструкция преди началото на бурния сезон в морето, който ще усложни всякакви строителни усилия.