Изборите на 27 октомври са седмите поред за последните три години в България, припомня австрийският "Дер Щандарт" и посочва основните причини за това: или в резултат от гласуването не може да бъде съставено правителство, или то не издържа дълго. Консервативната клиентелистка партия ГЕРБ, която води по гласове, изпитва трудности да си намери коалиционни партньори, тъй като съмненията в корупция отблъскват ориентираните към реформи проевропейски сили. А останалите партии са или приятели на Кремъл, или също са смятани за корумпирани. Така България се плъзга от едно временно решение към друго и само един остава стабилен: президентът Румен Радев, който заема прокремълски позиции, коментира австрийското издание.
Проруски сили на власт в България?
Тази политическа нестабилност със сигурност е от полза за Кремъл и донякъде обяснява възхода на проруската партия "Възраждане", която на предстоящите на 27 октомври предсрочни избори може да стане втора политическа сила, пише по-нататък "Дер Щандарт", позовавайки се на социологическите проучвания преди вота.
Австрийското издание цитира Руслан Стефанов от софийския Център за изследване на демокрацията (ЦИД), според когото мисленето на много българи на практика е завладяно от Русия. Когато например Владимир Путин се обръща специално към България, когато заплашва с ядрен удар, това насърчава силите в страната, които искат сближаване с Русия.
"Това завладяване започва през 19 век и продължава и по време на Съветския съюз, поради което голяма част от българското население има положително отношение към Русия", казва Стефанов пред австрийското издание. Според авторката на статията Аделхайд Вьолфл един от най-важните рупори на прокремълската пропаганда е новият патриарх Даниил. За неговия избор архимандрит Никанор каза, че е бил извършен "като по учебник на КГБ", припомня изданието.
Паралелно с всичко това България не прилага надеждно санкциите на ЕС срещу Кремъл, подчертава по-нататък "Дер Щандарт". Вярно е, че след началото на руската агресия срещу Украйна от България бяха изгонени 70 руски шпиони, някои от които православни свещеници, но според Руслан Стефанов това се е случило само въз основа на информация от други държави от НАТО, а не поради последователна политика на българските власти. "Капацитетът за разследване на влиянието на Кремъл е почти нулев", критикува експертът и добавя: "Способността за налагане на санкции също намалява, защото проевропейските партии загубиха подкрепа".
Така става все по-вероятно проруски сили да дойдат на власт в България, коментира "Дер Щандарт" и цитира Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика: "Възможно е ГЕРБ да направи коалиция с "Възраждане", ако Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ. Унгарският министър-председател Виктор Орбан се разглежда като посредник между източноевропейците и Тръмп. Орбан също навремето беше в коалиция с крайнодясната партия "Йобик". Ако Бойко Борисов сега се сработи с крайнодесните, той ще спечели от това, защото ще изглежда умерен".
По-нататък австрийското издание се спира на възхода на "Възраждане" от 2021 насам, когато партията за пръв път влезе в парламента с малко под 5 процента подкрепа. Оттогава до днес проруската партия е увеличила подкрепата си поне три пъти, пише "Дер Щандарт" и припомня две от последните инициативи на "Възраждане", зад които прозира руско влияние - исканият закон за "чуждестранните агенти", който цели да заклейми неправителствените организации, както и приетият междувременно от парламента закон, забраняващ "пропагандата" на нетрадиционна сексуална ориентация. Разбира се, никаква такава пропаганда няма в България - тук по-скоро става дума за подбуждане на омраза към сексуалните малцинства, коментира "Дер Щандарт".
Не е само "Възраждане"
Освен "Възраждане", за близки до Кремъл са смятани още БСП и "Величие". Така например депутатът социалист Борислав Гуцанов постоянно повтаря опорните точки на Кремъл и води кампания срещу разширяването на вятърната енергия по черноморското крайбрежие - може би защото това би позволило на България да стане по-независима от Русия, пише австрийският "Дер Щандарт".